Три дена - изпълнени с фурор, с движение, с нови впечатления, със страхотни гледки и много нови познания, свързани с историята и развитие на християнството през всички векове в земите на днешна Гърция в района на Солун и Метеора. Екскурзията, която посетих беше организирана перфектно от фирма "Искони". Екскурзовод се грижеше за нашето свободно време и вместо да гледа човек безцелно и да се рее погледът му, той научава важни подробности за местата, през които преминава. Тръгнахме в дъждовно време от България, но времето беше на наша страна и бяхме благодарни на хубавото време, което ни съпътстваше почти през целият ни престоя в Гърция - нито много топло, нито дъждовно, което беше най-добрата комбинация за нас в този момент :). 
Градът Слолун, известен още като "златната врата на християнството". Целта на това пътуване беше да ни запознае с основните забележителности на града, с неговата богата двухилядолетна история, като акцента беше поставен върху развитието на християнството, културата и изкуството от времето на създаването на града до наши дни, със житието на светците, които са отдали живота си за благовестяване на Господ Исус Христос, които са били и ревностни негови последователи и са следвали своята искрена вяра, като са търсели да посяват и тази вяра в сърцата на хората, които са срещали в своя земен път.
Пътуването беше уморителено, защото се тръгваше в много ранен час 4.30, но определено си заслужаваше. Макар, че физически човек не успява да се наспи примерно той получава една различна “храна”, която остава в него самия за цял живот. Неща, които оставят следа, спомени, които изплуват дълго след като пътуването вече е приключило, впечатления, които докосват, преживявания, които са незабравими. Така, че всяко зло за добро. Всеки намира това, което търси. И всеки може да се огледа в невероятни места, да открие и своята скромна личност там.
Пътя до Солун не е тежък, защото Солун се намира на 330 км. от София и се пътува сравнително леко. Границата се минава бързо, защото се изисква само лична карта за държавите, които са в Европейския съюз. Успоредно на пътя се строеше и нов път, с който се цели да се стига много по-бързо и удобно до Солун – за 1час и 5 мин.
След като пристигнахме в Солун посетихме църквата “Св.Димитър”. Тя е типична петкорабна базилика, като храма е изписан с мозайки и стенописи. 





Беше препълнен с туристи и екскурзоводи. В църквите в Солун бе разрешено да се правят снимки, докато в манастирите на Метеора това беше недопустимо. В църквата се намират мощите на свети Димитър Солунски, който се счита и за покровител на града. 

Под храма се намира крипта, където е открит гроба на светеца, който дълги години се е пълнен с миро от което са можели да си гребнат и поклонниците, посещавали това място. И по време на османското владичество е превърнат в турска баня. 


 
След това минахме покрай колизеума, където са се устройвали атрактивни битки, а също така са били и измъчвани много от светците, които са държали християнската вяра и не са искали да се откажат от нея. 

Посетихме най-старата запазена църква “Св.Богородица Архиропитос” от 5 в., посветена на света Богородица. 



Колоните в нея бяха много, интересни, на които бе изобразен и знакът на Христос. 

След това разгледахме и църквата “Св.София”, в която се съхраняваха мощите на св.Василий Солунски, посветена на света София. 

Това са били църкви, които са се строели на специални места. Посветен на Премъдростта Божия, този храм е бил белег на царственост. Богослуженията са предимно за аристокрацията и са организирани изрядно. Златото е бил цвета на светостта и затова е широко използван в уредбите на храма. 



Следващата дестинация беше манастира “Св.Теодора” с красиви стенописи. 
              






Отвън имаше една беседка с чешмичка и много красиви и ухаещи приятно жасминови храсти. 





Там се улисахме със снимките и за минута изгубихме групата от поглед, но това беше решаващо в навалицата, в която се отзовахме навън и естествено не успяхме да открием познати лица. Тръгнахме в една посока, за да ги настигнем евентуално, но явно посоката е била противоположна и започна едно препускане. Добре, че организаторите предвидливо бяха раздали карта на града и знаехме, че следващото място, което трябваше да видим е Ротондата “Св.Георгий”. Упражнихме нашия не особено добър английски език и след много гърци, които попитахме успяхме да открием Ротондата. Но групата не беше там. 

Знаехме че крайният час за срещата ни е 17.15 пред Бялата кула, която се намира точно на брега на морето. Но като не бяхме сигурни в следващия обект за поклонение, тръгнахме в посока към Археологическият музей, защото той беше отбелязан на картата ни. Ориентирахме се сравнително добре. И така се бяхме уморили, че като му поседнахме пред музея, подкрепихме се със сандвичите, които си бяхме направили, заприказвахме се, защото с нас имаше и една непозната жена от групата, която вече не беше толкова непозната след това атрактивно препускане из града. Общо взето ни беше весело, макар и да съжалявахме, че изпуснахме групата, защото екскурзовода ни поднасяше много ценна и интересна информация във всяка една от църквите и тъкмо когато бяхме решили да бъдем от първите, за да не изпуснем нещо важно, защото последните почти винаги изпускат, взехме, че се изгубихме. Голям смях. После се възползвахме от безплатната тоалетна в музея и такъв смях падна там, че уплашихме няколко от чакащите гъркини. По принцип с моята приятелка сме доста емоционално личности, а явно и нашата нова позната беше такава, че се надушихме без да искаме, както се казва в една приказка. И след като си починахме и се наприказвахме хубаво се сетихме да отворим една програма, в която и видяхме, че музея беше предвиден за 3-я ден и след като видяхме че нямаме шанс да посрещнем групата на това място тръгнахме в посока морето. 

Снимахме се пред една от най-известните забележителности на Солун - Бялата кула, след което се намерихме и с една част от останалите от нашата група, хора, които са много приятни и с които ни беше хубаво през цялото това време на нашето пътуване.

Там намерихме и нови приятели. Почерпихме се с гръцко кафе, нашенското турско, което сервират задължително с чаша вода. Хапнахме и сладолед и дойде време да се качим отново в автобуса, за да потеглим към градчето Каламбака, където щяхме да преспим 2 нощи и да посетим величествените метеори на следващия ден.