Моят роден дом. Той е свързан с много спомени. Винаги ми е приятно да се завърна в бащината къща, макар и тя да не е тази, в която съм израснала като дете. Там са моите родители. Там се виждам с брат ми, снаха ми и палавият ми племенник, когото много обичам. Там е голямата къща с малката градинка, с цветята на майка ми, с зеленчуците, които отглеждат, с котките, които са много галени и на които много се радвам и гушкам, когато си отида там. Птичките огласят всичко наоколо. Тихо и спокойно е. Човек може да си почине в тази атмосфера. Въздуха е чист. Коли почти не се срещат. 
Ето и някои снимки, които правих от последния и предпоследния път когато си ходих:

Установяване на дружелюбен контакт с някой, който не обича особено моя племенник :))).
/т.е. моят племенник се заиграва с котката Сиса, която без проблем се качва на 2-я етаж. Действието се развива на терасата./






Тук сме в парка:


На двора при зайчетата:


Още малко зайчета :)






У дома с новия робот, който издържа само една вечер :)))


Цветята, които радват моята майка:










Моите котки - галени, мъркащи, често гладни, понякога зли, т.е. различни, грижата за които е изцяло в ръцете на баща ми :)



 в очакване на попарата:




Доволни:


И накрая къщата: