/продължение/

Целта на пътуването ни в края на деня беше градчето Каламбака. Тръгнахме от Солун в ранния следобяд. По време на пътуването минавахме през хълмисти планински местности със забулени била. В далечината се очертаваше планината Олимп. В подножието й се бяха жлътнали жита и житни насаждения. Китни малки селца ни приветстваха от дясната страна на пътя. Небето беше приказно, очарователно. Слънцето се беше скрило зад тъмносиви движещи се облаци, които придаваха някаква мекота и особен привкус на небето. Зад тях се откриваха белите отблясъци на пухкави облачета, които настойчиво привличаха погледа ми.
Много приятно впечатление ми направиха обработваемите площи с изрядно прави и чисти редове. Земеделието е много яко застъпено в Гърция и е основен поминък на хората, населяващи малките селца, разположени край пътя. За пръв път видях оризища на живо. Голяма част от крайпътните терени са предвидени за отглеждане на ориз, като за целта са вложени и много сериозни инвестиции от Европейския съюз.
На фона на красивите и уникални природни гледки е тихо и спокойно в душата ми. Преходът е много приятен. Екскурзовода, който е историк и богослов е много добре осведомен и ни засипва с ценна информация, свързана с областите през които преминаваме, забележителностите на Гърция и това, което си струва да види човек, историята и развитието й през вековете. Гърция е осеяна с многобройни малки и по-големи параклиси със запалени свещички.
Пътя ни отведе в долината Темпи. Там се насладихме на красивото дефиле, подобно на нашенското Кресненско дефиле.

Направихме кратка почивка, като посетихме мястото “Св.Параскева - Римлянката”, разположено точно над река Пиниус. Много красива и атрактивна река, която е винаги мътна, защото минава през терени, които са тинести и песъчливи. 



Там си напълнихме студена, бистра, изворна вода. Именно тук свършва Македония и започва Тесалия, която е топла област, с главен град Лариса. Вечерта пристигнахме в крайната цел – градчето Каламбака, настанихме се в хотела и останали почти без сили от дългия ден се предадохме на съня. 

На другия ден ни очакваха скалните манастири на Метеорите, изградени върху красиви и величествени, недостъпни отвесни скали, издигнали се над градчето като орлици, които бранят своите малки и се грижат за тяхната закрила. 

А също така ми приличаха на добродушни великани, застанали на стража и взели под своята закрила малкото китно градче Каламбака :). 

Преди да започна описанието на манастирите, които посетихме на следващия ден ще се опитам да пресъздам моите впечатления от уникалния феномен Метеорите. Човек озовал се на това място притихва и се наслаждава на величествената гледка, която се разкрива пред очите му. Скали – уникални и неповторими, сурови и набраздени, остри и причудливи се издигат високо, високо в небесата и приютяват своите тихи обитатели. 







Най-отгоре са кацнали манастирите – символи на тихата победа, криещи различния начин на живот в своите предели, място за усамотение и единение с Бог, огласяни единствено от птичи песни. 



Божествено място. Непристъпно по естествен начин за човешки крак. Времето е оставило своите белези, като водата и ветровете са издялали скалите, придавайки им суровост и острота. Тишината прониква в теб. Съзерцаваш красотата на това уникално и неповторимо творение, което свидетелства за чудесата Божии. Страховито място, което остава завинаги запечатано дълбоко в съзнанието на човек. 

Място, към което не можеш да останеш безразличен, което е способно да те разчувства, да разбуди някаква струна, която да потрепва при всеки поглед, който хвърляш към тях – Величествените Метеори. 
                  
Манастирите на Метеорите са над 20, но само 6 от тях са отворени за посещение. За всеки манастир се плаща вход от 2 евро и жените, които са с панталон задължително си вземат пола, която връзват или обличат над дънките.
Първият манастир, който посетихме беше женският манастир “Св.Стефан” – най-населеният манастир на Метеорите. Намира се на 200 м. надморска височина. 

В него се помещават 2 църкви – старата “Св.Стефан” и новата “Св.Хараламп”. Характерно за почти всички църкви на Метеора е, че са изградени по Светогорска архитектура. Имат голям притвор. Кръстокуполни са и триконхални. Символизират среща на небето и земята, като се образува сфера там където се съберат и именно купола има тази цел. Под него се намира и олтара.
Стенописите в църквата “Св.Хапаламп” са нови и ме впечатлиха с чистотата и начина на изобразяване. Нямам необходимия език за описване на стенописите, но те бяха наистина много красиви и живи. 



За съжаление беше забранено снимането с фотоапарати, но мен така ме впечатлиха, че реших да запечатам някои от тях, но още при първото щракване бях освиркана от група английско говорящи и ме хвана такъв срам, че си прибрах апаратчето и повече не го извадих на местата, където не беше разрешено да се снима. Друго, което ме впечатли в тази църква е, че по стените бяха изобразени войните мъченици от дясната страна и светите жени, канонизирани от църквата. Излъчването им е невероятно и те наистина са пример за подражание – с гордо вдигната глава, благ поглед, увенчани с мъдрост, излъчващи красота. Жалко, че не мога да ги покажа, а и ние нямахме много време да се задълбочаваме в разглеждането им. Но си заслужава човек да се изправи пред такива мъже и жени... В старата църква голяма част от стенописите са били умишленo унищожавани – издраскани, с избодени очи и това явление е било характерно след падане на манастирите под турска власт. От това време са нанесени големи вреди и поражения в много храмове. Всички манастири от Метеора от по-стария период са изографисвани от Критската школа от 15-17 в. 
                   
Организаторите бяха запланували да посетим всичките 5 отворени манастира и затова организацията беше много стегната. А и 4 от манастирите работеха до 13 часа, така, че се наложи да бързаме, за да можем да влезем във всеки един от тях.
Вторият манастир, който посетихме беше “Св.Преображение Господне” или така нареченият Велик Метеор. Той се помещава на 600м. надморска височина и е 1-я основан манастир на Метеорите. 

Тук има изба, съхраняваща вино и съответните инструменти за направата му, костница, цистерна, която събира дъждовна вода. Има извор на Метеора, но той не е достатъчен да поеме нуждите на монасите и поклонниците, които посещават това място. Тук се намира и най-голямата църква, в която няма женски образи, тъй като манастира е мъжки. Тук видяхме и трапезарията на манастира, която е едно от най-интимното място за монасите. Всички се хранят заедно. 


               




Гостоприемството е основен добродетел за монаха и задължително се канят и поклонници, които посещават манастира на тяхната трапеза. Много приятна е и обстановката извън храма с грижливо оформени градинки с красиви цветя и много зеленина. 




 


3-ят манастир, който видяхме е “Св.Варлаам” до който се стига по издялани в стената каменни стълби. В миналото тези стълби не са съществували и монасите са се изкачвали по скелета, които са се опирали в дупки в скалите, а по-късно се заменят с въжени стълби, които не са били съвсем безопасни между другото. Тук се използва варел или мрежа за пренасяне на продукти и строителни материали.     
След това пътя ни премина през малкия женски манастир “Св.Русану” . Там се насладих на една красиво оформена китна градинка с вкус и много любов.

Тук имахме време и да си поседим на тишина и спокойствие и да съзерцаваме невероятните скали.
Последният манастир беше за смелчаците, тези, които не се плашат от височини, ходене и изкачване на стълби, като се има предвид и умората, а и силите на всеки един от нас. Така, че редиците ни оредяха, но си заслужаваше човек да се изкачи в уединения мъжки манастир “Св.Троица”, който е пренебрегван от много от организаторите на екскурзии, но манастира си заслужаваше, а и гледката, която се разкриваше отгоре направо спира дъха на човек. Тук имаше и стая, посветена специално на любовта с отделни ниши във всяка от които бе посочено по едно от проявленията на Любовта, само че на гръцки :).


На излизане от манастира започна да превалява, но иначе през целия ден времето беше спокойно, слънчево, светло, като по поръчка само за нас :))).
Един ден е крайно недостатъчен да се докоснеш до тези своеобразни уникални образования, но организаторите се постараха да ни покажат това, което можем да видим. А иначе мечтаното изкачване към Метеора е може би с престой една седмица в Каламбака и всеки ден тръгвайки пеша от градчето човек да изкачи в действителност пътя към един манстир, използвайки оформените за целта планински пътеки!!!

/п.п. информацията, която представям за манастирите я научих от нашия мил екскурзовод, за което съм безкрайно благодарна и то е само частица от това, с което той ни запозна.../