Тази година за 4-ти пореден път се проведе фестивала на фолклорната носия в Жеравна. Главният виновник за това мероприятие е Христо Димитров, хореографа на ансамбъл Българе, на когото бих искала да благодаря, защото идеята му е чудесна и ни е спечелила с моя съпруг.

 

А и не само ние. От година на година се увеличава посещаемостта на фестивала и малката сцена стана твърде тясна за желаещите да тропнат кръшни български хорца.

 

 

Фестивала ме е спечелил с това, че човек за 3 дена попада в едно друго време, връщайки се много години назад. Дрехите, които облича са различни от ежедневните, но те са толкова красиви, че човек може да се наслаждава на багрите и уменията на древните и настоящи майсторки на българската везба и тъкане, че очите му дълго време могат да останат вперени в някоя лична мома или в някой красив момък.

 

 

И в очите на хората виждаш радостта и това не може да не те зареди с позитивна енергия.

 

  

Имаше представители на всички възрастни – от малки и големи, до по-малки и по-големи.

 

 

Но най-сладки от всички бяха те дечицата, които взеха дейно участие във фестивала.

 

 

Някои бяха толкова малки, че майките им ги кърмеха все още.

 

 

Други правеха първите си опити, държейки музикалните инструменти.

 

 

Те бързо се измаряха и имаха нужда от почивка, но интересно, че музиката, която не секваше не пречеше на техния пълноценен сън.

 

 

Дечицата, облечени в народна носия бяха толкова естествени, че на човек му става драго като ги види.

 

 

На фестивала имаше всичко - скара, бира, лимонада, ракийка в юзчета, които после оставаха в купувача и човек може да си направи цял комплект, ако е почитател на ракията :), вкусно приготвен боб на огън, чеверме, което не успя да стигне за всички, кайве на пясък, лютеница и разни други вкусотийки, които си струва човек да опита.

 

 

За съжаление тази година на фестивала нямаше домашно приготвен хляб, изпечен в подница и когато потърсихме майстора го намерихме на скарата и се заговорихме с него.

 

 

Но най-изобилен фестивалът бе от към музика и танци. Това е една от причините, заради, която хора от цялата страна се втурват към Жервана в края на август и вземат участие във фолкорния фестивал.

 

 

Хубавото тук е, че музиката е разнообразна и не секва. Когато единия оркестър свърши веднага другия започва със свирните. А, че са майстори от класа и човек се наслаждава на изпълненията им на различните видове хора от различните региони – за това спор няма. От друга страна очите на наблюдателите се пълнят с красивите и кръшни стъпки на българските хора, които почитатели на народните песни и танци тропваха най-често на малката сцена в боровата горичка на парк „Добромерица”.

 

 

Родопските гайди донесаха гласа на чанове и Родопа планина в Жеравна. Писнат ли гайди, събрани от региона на Смолян и Златоград няма да ви кажа какво му става на човек! Удря го право в сърцето. Особено, когато са събрани много гайди на едно място.

 

 

С гайдите се изпращаше и приготвеното чеверме към чорбаджийския кът, където присъстваха почетните гости и спонсорите на фестивала.

 

 

Чевермето беше приготвено по всички правила – опушено с дебели дъбови дървета, като всяко едно се печеше потделно.

 

 

Единствения недостатък беше неравномерното му разпределение след изпичането, но това са подробности. Ние не успяхме да се вредим да си купим от чевермето, тъй като бяхме отишли за кратко до палатковия лагер и когато се върнахме бяха останали само част от кокалите, че ни почерпиха с тях :), за което бяхме също благодарни. Но определено чевермето от Жеравна биеше по всякакви параграфи чеверемето от Гела.

Освен родопските гайди се наслушахме на македонски хора в съпровод на майсторските зурни на Михото от Петрич.

 

 

А какви танцьори имаше – око да ви зайде. Невероятни!!! Жалко, че беше забранено снимането. Но въпреки забраната успях да си открадна някои от тези страхотни хора. Дори не им знаех имената. За първи път чух, че едно от хорото се казва „гайда аваси”. После от коментар в YuoTube разбрах, че другото кръшно хоро, което българите от Пиринско изиграха е Разложкото. Невроятни танцьори. А за водача на хорото какво да ви кажа (само ще отворя скобa, че той не беше един, но съжалявам, че не успях да се заговоря и запозная с него. Щеше да ми е интересно да науча повече за хората от техния регион).

 

 

Ето тук съм ги заснела, но снимката е в лошо качество, поради забраната за снимане.

 

 

Но успяхме и да им направим клип, за което съм много благодарна, защото наистина охраната беше изключително зорка и засилена и си вършеше качествено работата, като непрекъснато правеше забележки.

 

 

Вярно е, че съм нарушител на правилата на фестивала, но сме се стремяли нашите снимки и клипове да не пречат на автентичността на фестивала, поради, която е и основно тази забрана за снимане. И защо тази година правихме клипове??? Защото преди 2 години също присъствахме на фестивала и бяхме очаровани от създалата се атмосфера. Когато човек попадне за 1-ви път на това място, то му действа като магия. Но това бяха само 3 дена и то непълни. А човек има желание отново да съпреживее част от красивите и уникални моменти. И когато преди 2 години се прибрахме в къщи и потърсихме информация от фестивала – клипове и снимки от лицензираните оператори, които снимаха с камери и огромни обективи просто почти не намерихме такава за съжаление, въпреки обещанията на ръководството на фестивала... А какво да ви кажа. Народа е жаден за това присъствие, когато го е усетил и то го е докоснало по някакъв начин, провокирало е чувства и емоции в него и е логично да потърси информация. Та поради тази причина снимахме клипове и пуснахме в YuoTube (въпреки, че апарата ни не е професионален и освен това беше малко счупен още от Родопите :)), за да могат повече хора да им се насладят, дори и тези, които не са имали възможност да присъстват на фестивала да се запалят. А имаше много присъстващи, хиляди, повярвайте ми. Вижте снимките от огромното хоро около големия огън и ще се уверите в това. Хорото се виеше на няколко ката и всеки имаше желание да заиграе около огъня, защото кръвта на човек кипва и нещо дълбоко в него заиграва. Националната гордост и самочувствие се надига в човек, че сме наследници на толкова древен фолклор, който е успял да се запази през векове и поколения и днес оживява около огъня и че всичко това е българско наследство!

 

 

Вижте това огнено хоро – снимката е просто уникална. Тук хора, хоро и огън са се слели в една прегръдка.

 

 

Огъня... Той предшества зората на човешкото съществуване.

 

 

Преди огромното хоро, на което може би присъстваха около 5000 души наблюдавахме нестинарски танци.

 

Интересното е, че след като свършат танците винаги има по някой желаещ от публиката да прекоси огъня. Но тази година желаещите бяха толкова много, че много се изненадах. Събуваха смело цървули, чорапи и прекосяваха огъня. Не знам само какви са били последствията след това и дали са могли да играят на огромното хоро около огъня :).

Прекрасен постинг!

Поздравления

Много съхранена българщина виждам тук!:)))
Значи духът ни е жив!

Българщината е жива!

Поздрави!

Вълнуващи и изпълнени с много българщина и незабравими моменти са постингите ти, Звездичка!
С умиление разгледах и се насладих на прекрасните снимки!
Поздрави!

красива е българската фолклорна носия! И докато има българи на тази земя, красотата на песните, танците и носиите от различните фолклорни области ще радват не само нас, но и чужденците, които са запленени от всичко това!
А тези малки деца, присъстващи на фестивала са бъдещето на нацията ни!
Поздрави, беше ми много приятно!

Адмирациите от мен.

Дано си остане така автентичен!:)))

Да, разпозна ни :). И само да похваля Иво, че негово дело е колана и ножа, затъкнат в колана, които си направи специално за фестивала.



Благодаря ти! Поздрави и от нас!

от това enjoy6 - да се събужда заспалото в нас и да ни оживотворява! Да бъдем истински българи, достойни за нашето наследство!



Благодаря ти за коментара!

година стават повече желаещите да участват във фестивала. Това е и повод хората да се обърнат към спящите в бабините ракли носии, торбички, черги, които така или иначе човек не използва в своето ежедневие. А виждайки това разнообразие от багри и красота, човек се научава и да цени, това, което сме имали в нашето минало и с радост облича носиите за фолклорния фестивал :).



Благодаря ти Павел!
Поздрави!

Наистина в човек остават незабравими спомени от фестивала!
И снимките на дечицата са много сладки и не само те :). И въпреки, че не съм много активна тук гледам да отбележа поне значимите събития, за които си струва да прочете човек. А ако остане време може и някой фоторепортаж да направя :).



Поздрави!

си го казала Магнолия! И коментара ти е допълнение към темата! Благодаря ти!



Поздрави!

Струва си повече хора да прочетат, че и да видят и усетят атмосферата на фестивала!

А и организаторите полагат съответните грижи в това отношение.



Благодаря ти!

отново голям поклон пред теб и съпруга ти! Страхотни са пътеките, по които минавате и красиви са следите, които оставяте... за такива като нас :). Поздрави !

Драго ми е да те "видя" Георги! Благодаря ти!

страхотно е било! до скоро щерка ми обличаше носии по различни празнични поводи, но вече много трудно

на фестивала Доре :). Там всички са облечени с носии. Сигурно ще й хареса, особено ако е играла народни танци.



Поздрави!

"Да, разпозна ни :). И само да похваля Иво, че негово дело е колана и ножа, затъкнат в колана, които си направи специално за фестивала."

Типично по български. Всеки мъж в онези времена е затъквал ножа в пояса, нали е трябвало да опази род, чест и хубавата си българска невеста ;) :) - тогава родина не е съществувала..., друг е бил господарят..., та родът е бил най-святото.

Поздрави и за Иво!

Доброта, усмихнати лица, красиви премени, кръшни хора.... този заряд ще ви топли дълго време, скъпа Звездичке, сигурна съм.

сега ги изгледахме - и македонското, и странджанското, копаницата и ръченицата!:)

Благодарности за постинга. Беше прекрасно преживяване. И 3-те дни, но хорото при големия огън беше най-запомнящо се. Живот и здраве - догодина пак :)))
С ваше разрешение ще си копирам снимката, на която се разпознах :)))

Хубава приказка каза и действително тогава хората са почитали рода си, като са знаели от къде са дошли. Но постепенно тази почит, дори и интереса към рода се е изгубил и в момента цари безхаберие, безличие. А дори и когато човек се събуди и иска да разбере повече за рода си няма от кого да черпи информация, защото се е скъсала връзката през годините...

Човек само като се сети за определени моменти и му става хубаво и светло и има желание пак да ги изживее!



Поздрави!

ги пуснали Доре, за да могат и тези, които са били, но и тези, които не са били да усетят атмосферата на фестивала :). А музиката наистина беше разнообразна. За съжаление само, че не успяхме да заснемем Видинската музика. Също бяха много колоритни!

споделеното анонимен/а! Наистина преживяването си струва. Ние вече 2-ра година как посещаваме фестивала и винаги има нещо ново, което човек да види и усети. И няма проблем за снимката :).



И догодина пак :))).

Чудесно си представила празника на народната носия! Поздравления!
Доколкото знам ти си русенка а пък толкова малко пишеш за Русе и околностите му......
Аз съм написал няколко поста за Русе и Русенско в единия постовете си споменавам за национален фолклорен фестивал който се организира в едно русенско градче от няколко години!
Снимах там и една стара чешма има и още и разрушени! Но когато ходя натаък ще направя още снимки!
Е все пак Жеравна си е Жеравна!
Хубава вечер!

Русенка съм почти от около 2 години и половина :). Вярно е, че за Русе пиша малко, но нямам желание за това. Преди време бях пуснала пост, за нещата, които най-силно са ме впечатлили в Русе и една блогърка реагира много импулсивно и реших за Русе да не пиша повече. За околностите на Русе - какво да ти кажа, освен, че не ни остава много време за обиколки. Даваме си почивка една седмица на един или два месеца и винаги гледаме да излезем далеч от Русе и от тогава са и моите фото репортажи. Обаче ще отворя една скоба, че напоследък много малко пиша за местата, които посещаваме, поради липса на време. Ако сме видели 5-6 места гледам поне едно да отбележа, другите остават в нашия архив.



Благодаря ти за коментара!
Всичко добро и на теб желая!

Да продължава да я има. :)

най-важното е, че догодина следва 5-тата юбилейна година :).

Много хубави снимки и направо ми е много драго, че народа ни тачи традициите , носиите и българските хора и песни. Голямо веселие е било.

това казва всичко, браво на теб :))))))))))))))))))))))))


Валя

на фестивала и човек си разпуска душицата и хора си поиграва, че и очите си оплаква в майсторски изиграни стъпки, свирни, носии и много други. Та евала на Христо Димитров, организатора за фестивала за хрумналата му идея преди 4 години. Той е споделял, че всичко е тръгнало от неговата сватба, която били направили с носии.



Благодаря ти Невенче!

човек е жаден за това присъствие и докоснал се веднъж го търси отново :).