/продължение/

 

Музиката около огъня беше представител на Тракия. Само дето не запомних имената им. Върти ми се нещо като оркестър Васильов, но те май бяха през 2009 г. на фестивала, но мисля, че присъстваха и на този. Имаше и други представители на тракийската музика.

 

Някои от тях свиреха в горичката и разиграваха хората, докато на сцената вървеше програма по регламент, където се представяха групи от цяла България с песни, танци, обряди. Недостатък беше, че нямаше микрофон и много хора не успяваха да чуят думите или песните на някои баби.

 

Много хубаво свирят и музикантите на Ямболските коледари. Ето и тяхно изпълнение на варненското хоро в малките часове на сцената в парка:

 

 

Страхотно свиреха и представители на Дунавския регион – Видинската духова музика ( дали бяха от с.Антимово, не зная). Жалко, че на тях не успях да направя нито един клип.

 

 

Вечерта след като свърши хорото около големия огън щафетата поеха зурните, но те изтеглиха хората към малката сцена, където мястото също беше осветено от високо издигнати прожектори. Каква свирня направиха само и тук успяхме да направим голяма част от клиповете.



Но действието се развиваше в малките часове след 12,30 вечерта и сравнително малко хора бяха останали след изтощителните танци около огъня. Но шоуто си струваше неспането :). Жалко само, че ги нямаше танцьорите от македонския край, които играеха изключително.

 

A тук свирят ширто! Много са добри!

 

Но и тук си поиграхме доста. Това, което мога да споделя, че никога в живота си не бях играла толкова много хора. След фестивала 2009г. като видях какви завъртяни наши хора играха гърците и холандците се запалих по народните танци. Изкарах до 3-то ниво и понаучих доста от нашите хора, но за съжаление след като започнах да ходя на седянка в Русе преустанових танците поради липса на време и тук на Жеравна си припомних много от тях. Някои бях позабравила, но човек като се хване на хорото бързо хваща стъпките. Докато траяха танците устните ни изгаряха за вода. Имаше чешмичка в близост до малката сцена, но неприятното е, че много често водата свършваше. А вечерта, когато играехме около огъня беше спряла точно, когато човек има най-голяма нужда. В последствие разбрах, че чешмата е от преливник и затова са проблемите със свършването на водата, но кмета на Жеравна обеща да се справи с този проблем за следващия събор.

Разказа ми не се разви в последователността на протичане на фестивала, но тук споделям моменти, които са ми направили впечатление. Естествено като се прибрахме в Русе следях нета и пресата за отзиви от фестивала, но това, което ми прави впечатление, че хората пускат снимки във фейсбука си примерно, но малко са тези, които споделят впечатленията си. Това и друг път съм го казвала и не искам да се повтарям, но точно това би докоснало някой друг. И как да разбере човек атмосферата, ако не е присъствал на фестивала. А с моя разказ, макар и малко късничко се стремя да пресъздам именно това, което мен ме е докоснало по един или друг начин.

Това, за което не споменах е, че една част от хората се бяха настанили в къщите за гости в Жеравна и околните села и градове в близост до Жеравна, но също така имаше и палатков лагер в близост до парка. Така, че тази година нашата компания предпочете палатковия лагер.

 

 

Имаше и чешма, и химическа тоалетна наблизо. Бяхме си напълнили голяма 10-литрова туба с вода и я ползвахме като чешмичка в близост до палатката. Удобството да си в палатковия лагер е, че можеш до среднощ да се забавляваш и да не се притесняваш за транспорта до някое село например.

На фестивала срещнахме и група Банско, която вече познавахме от фестивала през 2009г. За съжаление те нямаха предвидено изпълнение пред публика и тях успяхме да ги слушаме в малките часове в горичката, където се бяха събрали част от българите от Южна България. Само един техен куплет успяхме да заснемем, но той си беше като благословия към боровете в боровата горичка на парка.

 

 

 

Третия ден, когато фестивала вече беше към своя край видях и друг невероятен изпълнител на каба-гайдата, който познавах само от изпълненията на Гела – Янко Марангозов. Един потребител в YuoTube го беше нарекъл Паганини на гайдата и с право. Веднага го заговорих и се снимах с него. Попитах го и за другите от триото дали са на фестивала, но той ми спомена, че в момента и на Беглика има събор и те свирели там. (за надсвирването в Гела съм писала тук http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/09/08/nadsvirvaneto-v-gela-edno-ot-ocharovaniiata-na-rodopite.816269 )

 

 

Ето още една снимка на родопчаните.

 

 

И като споменах родопчани не мога да не отбележа и участието на Фолклорен ансамбъл “Златоград”. Там най-голямо впечатление ми направи усмихнатия барабанист, който свиреше с такъв кеф! Евала момче! Напълни ми душата! И гайдите също :). И родопчанките :).

 

 

В първия ден от фестивала на входа ни посрещнаха усмихнати баби, които бяха приготвили различни вкусотийки, но ние за съжаление бяхме закусили вече в палатковия лагер.

 

 

Там видях и „Фиданките” от Видин, за които вече знаех от Фейсбук, тъй като с едно от момичетата имаме сходни интереси от Виртуалната седянка.

 

 

На фестивала имаше достойно представяне на голяма част от занаятите, макар, че и много от тях липсваха.

 

 

Това, което забравих да спомена, е че почетен гост на фестивала беше министъра на вътрешните работи – Цветан Цветанов. Имаше много хора, които искаха да си направят снимка за спомен и човека в един момент сигурно се умори да се усмихва и не можеше да измине разстоянието от чешмичката до чорбаджийския кът, но не отказваше снимки. А какво да кажа за момчетата, облечени в черни и сиви фланелки. Те бяха плътно около него и го следваха навсякъде.

Имаше и пехливански борби, като играчите бяха много напористи и бяха равностойни и се налагаше да играят до спечелване на точка. Някои от по-едрата категория от време на време излизаха от тепиха и се срещаха очи в очи с публиката, която се мъчеше да се пази от тупаниците. А на едно момче от публиката до мен му се случи странна случка. Единия борец в суматохата беше грабнал крака му и го влечеше към центъра на тепиха, без да разбере, че е объркал играчите. Момчето явно доста се поизпоти в момента...

 

 

Третия ден потока от хората беше значително намалял. Свободното снимане разрешиха едва 12 часа наобяд, когато на фестивала можеха да влязат и хора без носии и вход. Да забравих да спомена, че всеки, който прекрачи входа на фестивала заплаща 20 лв. вход и му дават медальон, който носи на шията си и през 3-те дена задължително. При всяко влизане на фестивала охраната беше бдителна и проверяваше дали хората имат медальон. И между другото забелязахме 3 вида медальони. Явно едните бяха за вип-гостите, които седяха предимно в чорбаджийския кът и те бяха доста по големи като размер и керамични, 2-рите - за хората, които имаха право да снимат и за третия вид вече споменах. Организатора на фестивала Христо Димитров обяви неговото закриване, давайки думата на някои от спонсорите и кмета на Жеравна като обеща догодина да бъде затегнат контрола върху снимането и поведе заключителното хоро.

 

 

Хубав човек е! Аз специално му се кефя, защото е човек с голямо сърце!

 

Ето и някои снимки с изглед към планината. Там беше и голямата сцена, където вечерите се представяха почетните гости – от ансамбъл „Пирин” , гостите от чужбина и ямболските коледари.

 

Обикаляйки по покрайнините на горичката видях едни варненци, които се снимаха в бойно снаряжение. Много готини бяха :).

 

 

 

Ето и още снимки от фестивала:

 

  

Мисля, че това е музикант от оркестър Васильов, но не съм много сигурна. Хванах го в много сладка поза :).

 

 

Виждайки свещенника се сещам да спомена, че имаше и кръщене на бебенце на фестивала.

След като изслушахме заключителните хора тръгнахме към Жеравна, че от 3 дена танци не ни остана време да се разходим из нея :).

 

 

В един музей улових една красива мома с нейния момък :).

 

 

Тук приключвам с разказа, снимките и клиповете. Повече клипове от фестивала може да видите в профилът ни в YuoTube. Със сигурност за много от нещата не съм успяла да разкажа. Иначе преживяването си струва и всеки, който би желал да опита може да заповяда догодина, когато ще се проведе 5-я фестивал на фолклорната носия в Жеравна! И само ще вметна нещо по повод запалването за фестивала. Когато тази година заведохме и нашите приятели на фестивала реакцията на едно от момчетата беше следната: “Какво направихте с нас...! Утре ако ми кажат, че се провежда фестивала в Жеравна паля колата и тръгвам :)”. Та така. Жеравна е една магия, празник на нашия уникален фолклор :)! Елате и вижте!

/ п.п. и още нещо искам да спомена - когато пуснах клиповете в YuoTube след извесно време забелязах, че част от тях, тези със зурните потребител от Vbox-а ги представя от свое име, но никъде не е упоменал източника. Написахме му един коментар, в който и го "похвалихме", че е събрал добра колекция, но той беше изтрит впоследстие... /

"Жеравна е една магия, празник на нашия уникален фолклор :)! Елате и вижте!"
Благодаря много приятно ми беше Звездичке! А някоя следваща година ще отида да видя!
Поздрави и хубав ден!

Благодаря ти за интересния постинг, беше ми приятно да съм там заедно с вас!
Варненското хоро е "Варненски ръченик", който си играе с лъжици /сигурно си го виждала, но в момента там сигурно не е имало представители на Добруджанската фолклорна област и затова са се хванали на хоро/.
Интересни са снимките от Жеравна, мечтая някога да отида там, да се разходя по улиците, по които някога е ходил Йордан Йовков - певецът на Добруджа.

Ще се радвам да се засечем на някое хоро например и да се запозная наживо с теб :).



Хубав ден и за теб!

Да, виждала съм такова изпълнение по ТВ, но не съм много запозната. Но знам, че съществува и варненско хоро :).
И ти желая по-скоро да се сбъдне желанието ти, защото Жеравна е уникална, а за фестивала какво да кажа! Аз написах много за него - по скоро за хората, които все още не са се докоснали до него. А наблизо са и Котел, Медвен, Ичера!



Поздрави!

Страхотни снимки и разказ, голяма си сладкодумница и така ни омайваш, че сякаш сме там. Точно днес си мислех по едно време за теб и твоето бяло гълъбче, чудех се де ли изчезнахте, оа то ето къде сте били. Мислех си, сигурно обикалят насам натам и като се застудее и си останат в къщи ще ни разказат интересни неща. Е, днес сърце ми падна на място, хубав постинг.

:)))))))))))))))))

Валя

не сме се спирали :), ама не съм имала време да разказвам. Но малко по малко ще си дойде на мястото, че сега съм се запалила и по едни бродерии и не ми остава много време за писане :). Просто реших да започна с по-значимите места, които посетихме това лято. А на събора наистина имаше толкова много хора и се очаква да има интерес. А Иво още не му е дошло време за почивка, но като дойде зимата може би. А иначе сега сме се захванали и с ремонт в къщи и всичко е на полеви условия у дома.
А твоя коментар ме усмихма, за което ти благодаря Невенче :)!



Поздрави!

Наистина има много красиви неща на фестивала! И важното е, че човек натрупва впечатления и спомени!

Трябваше да разгледам и продължението! Истинско удоволствие, Звездичка!
Родолюбка си ти! Поздрави!

Радвам се, че хареса репортажа ми от Жеравна :).



Поздрави!

за прекрасния разказ - не само усетих магията, но и (естествено!) сериозно се заканих да сваря и аз догодина да присъствам...

няма да сбъркаш, ако избереш да присъстваш на фестивала догодина. Така, че започвай от сега подготовка с носиите, които са задължително условие за присъствие :).



Благодаря ти за коментара rumyeah!

Благодаря ви че Сте Вкарали И Наши Изпълнения Беше Многу Хубаво и Тази Година От Както Христо Димитров Откри Фестивал в Жеравна Ние Всяка Година Сме Там...! от 2008г Беше Първия Фестивал... От година На Година Става Все По Хубав И По Хубав Фестивал... Благодаряви Все Пак Че Има Хора Които Зачитат Българския Фолклор!! а За Варненското Хоро Тук В Ямбол Го играем На Хоро Ръченица Със Лъжици!! :) И 2012година Ако Някои Иска Да По играем Някое Хора Нека Само Ме Потърси!! :) Милен Се Казвам Аиде и Лек Ден! :)

Зарадвах се на коментара ти! А и наблюдавам изпълненията ви. Бяхме на фестивала и 2009 г. в Жеравна и на Копривщица също ви гледахме. Така, че следващата година ще се обадя да се запознаем и на живо :). Чувала съм за това хоро с лъжиците, а и някой друг от блога беше коментирал.

Благодаря ви за коментара!

Чакам с нетърпение седмицата след Голяма Богородица,за изживея отново магията в Жеравна!!!

Човек, който се е докоснал до фестивала и е усетил магията я очаква с нетърпение. Да сме благодарни на Христо Димиртов и ансамбъл Българе за това, че са съумели да реализират този фестивал и го превръщат в една от традициите на България, в която много българи намират наистина неща, които си струват да се изживеят!
Благодаря ти, че сподели!

Звездичка, моля те поправи фамилията на Янко, гайдаря от с. Борово. Пише се Марангозов (тур. marangoz – майстор дърворезбар, дърводелец)! Благодарности и сърдечни поздрави!

Поправката е направена :).
Поздрави!