/продължение/

Други храна, която обичаме да си похапваме са картофките. Тази година садихме от наши картофи миналогодишно семе, като съпруга ми иска да изпробва от година на година каква продукция ще дадат. Миналата година беше лоша за картофките, но тази ни изненада доста приятно. На нивата сложихме 3 реда от картофите, които една баба ни беше дала по-миналата година. Тя си ги поддържа от своята младост и са много вкусни, макар, че не стават много едри.

А другия сорт, който също харесваме са сораята. И от тях сложихме 4 къси редчета.

А на къщата между кладенеца и оранжерията сложихме от картофите, които миналата година бяхме взели за семе – агрия.

Не съм им голям почитател, но те станаха едрички.

Тъй като на нивата вече трета година слагаме картофи буболечката не спи, та всеки път като си отидем събираме колорадския бръмбар на ръка. Не пръскаме, с изключение на разреден катранен шампоан, но рядко.

Сляпото куче и то се мъчи да ни помага с прибирането, та като изсъхна дръжето на картофите ги извадихме. На тяхно място засадихме разсад зеле, който сами сме си направили.

Друго, което решихме да си произведем тази година е зрял боб, който също обичаме. Посадихме няколко вида боб. Много добре тръгна бежовия, който е нисък боб.

Той беше един от първите узрели бобове.

И първата година садихме от него и ни хареса.

На къщата сложихме два вида дъбенски боб – нисък и висок, който наша приятелка от Дъбене ни даде и го садим за 1-ви път, та ще видим какъв е. Ниския бързо узря и дори го обрахме.

А високия сега цъфти.




В долни край на нивата засадихме остришки домашен боб, който става висок и влачи. Само, че го бяхме позарязали и тревата така го беше превзела. Съпруга ми е слагал и царевица, за да може да се увива около нея, но тя не израсна. Т.че някои от бобчетата се бяха захванали за високите треви около него.

Той също е хубав боб, но ще видим дали ще успее да стане, тъй като по нарядко сме го поливали.

Под него е пъстър шарен нисък боб.

Имам го сниман от по-миналата година.

И други видове сме слагали основно да извадим за семе, защото миналата година садихме, а боба не стана и някои от семената са на път да се позагубят – например боба на дядо Иван от Мръзеци, който вече не е между живите.

И люти чушлета си хапвам вече.

Патладжана също започна да дава, чакаме и чушките да узреят, за да си направим лютеница.

Това е хубавата част от трудовете ни! Да се наслаждаваме на плодовете, които земята ни дава, земята, които поколения наред е изхранвала мнозина български семейства, земята, която се отплаща за грижите! Вярно е, че ръцете се изморяват, ноктите се пълнят с пръст, понякога и кръст боли, но всичко се забравя и остава наслаждението от храната, храната, която е вкусна и която си хапваме с кеф!

А когато човек зареже земята тя започва да ражда бурени и тръне. Такава е половината от нашата нива, която миналата година сме обработвали, а сега в другата необработвана половина бодила стана по-голям от човешки бой!

Но там също кипи живот. Неуморни пчелички събират мед и жужат от цвят на цвят. Аз все се каня да си събера малко бодил за чай, но все не ми остава време, а и малко трудно може да се влезе навътре :). 




А нивата ни радва, въпреки, че зaема голяма част от свободното ни време.

Но догодина със сигурност ще понамалим оборотите. Пък живот и здраве, когато човек се устрои да живее на село пак може да направи къс земя - парче от рая, стига да има желание да я обработва! Но най-вече за това трябва да има мерак и да не се бои от селска работа. А това е гледката от нашата нива към "Къз баир". Красив е разлистен и надиплен, огласящ се от звънците на козите и телетата, които отиват или се връщат от паша.

Чудесна работа, Звездичка - здраве и късмет, все така да добивате високи урожаи и трудът ви да бъде възнаграден!

Здраве и вдъхновение желая!

Колко е хубаво, Звездичка! Баща ми имаше градини и все работеше. Много често му помагахме с децата и съпругът ми. Бяха малки и все си казвах, защо работи толкова, че и за нас нямаше почивка... А сега ми липсва всичко това, градините си седят, но са озеленени и красиви, но тази топлота и богатство ги няма... Колата, когато си тръхвахме беше препълнена с всичко, което човек може да си помисли... Сега го оценявам, но него от много години вече го няма... Радвайте се на всичко, което постигате и най-вече, че сте задружни и можете да прекарате времето си заедно за тази благодат...