Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2023 11:59 - Балкана - нашето любимо диво местенце или как една обезлюдена махала оживява
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4947 Коментари: 10 Гласове:
13

Последна промяна: 06.11.2023 10:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  

Заглавието на албума в моя фейсбук профил „Нашето любимо диво местенце“ ще се окаже, че вече не е актуално към днешна дата. Когато някой ме попита за махалата, в която се намира къщата ни, досега обяснявах, че тя е на място, където няма ток, няма вода и няма път до там. И винаги, когато решим да си отидем на Балкана следим времето – дали ще вали или ще е слънчево.

image

Защото ако вали, може да стигнем до там, но не се знае, дали ще можем да си тръгнем навреме или дали изобщо ще можем да си тръгнем. Често пъти се е налагало да викаме неволята и да се вкарваме в едни кални филми, които не може да ги забрави човек J. И така му остават спомени.

image


image

Но важното е да съумее да излезе от положението. А съпруга ми в това отношение е много упорит и се подготвя своевременно за различните ситуации, в които може да изпадне човек, т.е. носили сме с нас в колата и права лопата и се е налагало да я ползваме от време на време. Ползвали сме и вериги за сняг, но не през зимата естествено, а в кално време. А също сме се снабдили с лебедка и стоманено въже, та като попадне колата в дълбоки кални коловози да може да се върже за някое съседно дърво и да се измъкне. Но не става бързо и коства доста нерви и напрежение на човек…

image

Поради тази причина дълго време селото беше обезлюдено. Така го намерихме, малко, пусто, обрасло в къпини и дървета и самото то превърнало се в гора. Тъжно село, което се оживява, само когато някой от живущите в него реши да го посети.

image

Но в тази пустош човек открива нещо уникално – диво и красиво място, в което може да си почине от ежедневните грижи и да се потопи в един различен свят, свят, който е в непрестанно движение, свят, който може да те удиви, учуди, свят, на който може да се възхитиш във всеки един момент.

image

Гледката, която се разкрива пред очите ти винаги е различна, въпреки, че Балкана е същия. И това място не може да ти омръзне.

image





image

Природата си взима своето, къщите обрастват с хмел и къпини и стават непроходими, много от тях си заминават лека по лека, защото нямат стопани, които да ги поддържат.

image   

image

Първо започва да поддава покрива и керемида по керемида, капак по капак си заминава малко по малко. А ветровете на Балкана са много силни и ежедневни и те спомагат за събарянето на покривите. А поддаде ли покрива рано или късно и къщичката си заминава. Може да е била къща за чудо и приказ, но няма ли мерак, който да я поддържа къщата унива, къщата се смалява и нейната хубост помръква.

image

image

image

Меракът е велико нещо и той прави чудеса. Благодарение на него една приказка оживява и се превръща в реалност, приказка, в която щастливия край е възможен, приказка, която сбъдва мечти, която отваря нови хоризонти. И едно обезлюдено село може да се преобрази, ако има хора мераклии, които изявят желание да проправят пътеки към домове, които са били изоставени и са били в очакване да се случи чудо - чудото на живота, чудото на Духа, Духа, които преобръща тъмнината в светлина, хаоса в ред, разрухата в съграждане, Духа, който движи творческата същност на човек и го вдъхновява да преобразява света, който го заобикаля, вдъхновява го да извиква красотата, там където всичко е било помръкнало и запустяло, Духът, който води до оживление и съживяване и който променя реалността, Духът, който изправя погледа на човек и поражда нови копнежи в него.

Така и нашата махала изживява своята приказка.

Пускала съм много снимки от Балкана и това място винаги ме е вълнувало, винаги с нова сила е идвало към мен и е успявало да ме очарова и да поднови тази непреходна любов към Балкана, към дивото и непознатото, към небето и залезите в него, към птичите песни и рева на сръндаците в деретата, към малките тревички, цветенца и билки, които са в изобилие по поляните през лятото, към наситеното бяло, с което се изпъстря Балкана през пролетта, към златните нишки, които невидима предачка изприда и спуска над гори и върхове през късна есен, към тъмните, омайни и потайни дерета, които винаги са ме привличали, със своята магичност, дори към бодящите шипки, къпини и глог, които с удоволствие бера есента, за да имам за чай през студените зимни дни.

image

image

image

image


image

image   
image

image   
image

image

image

image

image

image

image

image

Та Балкана е като брашнян чувал или като лампата на Аладин.

image

Тръгнеш ли в произволна посока, няма да се върнеш празен. Все нещо ще те накара да се наведеш, я мащерка, която се кипри в тревите и ухае когато я потъркаш, я някоя дребна ябълка, я някоя круша дивачка, търкулнала се в къпините.

image

И ти така си се устремил към тази малка крушка, че не виждаш как някой къпинаж ти се изпречва на пътя и се мъчи да убие твоя устрем. Хваща те здраво с бодлите си и впоследствие виждаш как тънка струйка кръв започва да се стича по крака ти. Но това не е болка за умиране, нали си докопал малкия плод и си го захапал сладко, сладко. Нищо, че е стипцав, важното е, че е дар от Балкана.

image

Тази година няма много плодове на Балкана и всяко дребосъче би ме зарадвало. Дори и гроздето, което е кисело и не успява да узрее в двора ни, беше озобано от птиците. А други години е оставало. Тази година не е от плододаващите за Балкана и на птиците и животинките, които се надяват да намерят храна в гората и по поляните им е по трудно. Но други години и земята е била зарината от плод, а сега няма такова изобилие. И човек се учи да се радва на малкото, което намира.

image

Та думата ми беше за промените, които настъпват в нашето селце. Миналата година в махалата къща си купиха едно симпатично семейство и дружно започнаха малко по малко да си възстановяват къщичката, която приличаше на една грохнала баба. Бяха й изрязали стълбището към втория етаж, двора беше обрасъл, плевника започваше да се събаря, но в един момент, когато една къща срещне мерака на новия си стопанин с нея се случва чудо. Тази къща възкръсва за нов живот, тя светва, оживява се.

image

Относно двора за мен е цяло геройство да видиш как една гора се превръща в парк. Това е такъв труд! Евала на работливите хора! И покрива на плевнята е поправен и тя една хубава, светла. Дървото излъчва топлота и приласкава.

image

И двора се кипри с нова ограда. И не само къщата посреща новите си стопани, но промени има и в самата махала. Този разтропан стопанин края на миналата година раздвижи Енергото и взеха, че орязаха дърветата под жиците и прекараха ток от съседното село.

image

От 27 години не е имало ток и може би от толкова приблизително не е имало постоянно живеещи хора в махалата. Само в 2-3 къщи си идваха хора от време на време да ги навестяват. Другите къщи бяха самотни и изоставени. Много от тях вече са съборени, други чакат тежката прокоба на сгромолясването.

image   image
 
image

Много е тъжно, когато човек види погребани мечтите на едно село, а е радостно, когато селото започне да кипи на други обороти, когато живецът се върне в него. Но за това трябва сила, трябва и младост. В смисъл, че коренът не трябва да е скъсан и мечтата за живот на бащата да бъде прегърната от сина. И е много радостно, когато това се разиграва пред очите ти. Този щастлив баща не само, че съдейства за прокарването на ток в махалата, но направи още едно чудо. С помощта на багер беше прокаран път, там, където е нямало такъв или по-точно е имало преди много, много години, когато е кипял живот в селото, но с неговото обезлюдяване и пътя постепенно е обраствал и се е превърнал в непроходим лес.

image

image

image

image

В следващите 2 снимки може да сравните когато старият път така е бил обрасъл, че се е превърнал в непроходим лес, а новият, т.нар. хубав път е с големи коловози от който няма излизане, когато завали дъжд. 

image

На тази снимка стария път вече открит, благодарение на жител на махалата отпреди години и възстановен.


image

Та благодарение на новия път и тока, който прекараха в село по 22 септември махалата се оживи. Толкова хора в нея не бях виждала от пребиваването ни в това място. Както споменах в началото на моя разказ израза „Нашето любимо диво местенце“ не е вече много актуален. То мястото си остава диво, но хората започват да се посъбуждат и проявяват желание да се завръщат по къщите си, да ги узаконят и прекарат ток, да ги постегнат. И 22 септември се превърна в своеобразен панаир на селото, село в което доскоро, стоейки на терасата с моя съпруг сме се чудили „няма ли да мине някой, за да си нагледа имота и да се разприказваме с местни люде?“. Но ето, че това вече е факт.

И четвъртото чудо за нашата махала е, че новия стопанин изкара вода от двора си и то със солиден дебит и много добро качество.


image

Досега вода за пиене основно черпехме от извора, много вкусна вода между другото. Пълниш раница със празни шишета и по стръмната пътечка към дерето си право при извора.

image  image

При дъждовно време е по опасно слизането. Но и самия процес на пълнене на вода си е едно малко пътешествие. Ако иска да се напие човек с вода трябва да си сложи маратонките, да се спусне по стръмните калдъръмени улички, да мине покрай високите липи, които като страж са се изправили над дерето и по стръмните стъпала и тясна, хлъзгава пътечка се озовава при извора и си напълва прясна изворна вода.

image  image

image   
image

image

А водата е една вкусна, вкусна. А той смирено очаква морните жадни души да напият водата му.

image

image  image

Интересно, че есента наближава, а на места млада, зелена тревичка е избуяла по пътеката.

image

Опасности може да се крият, ако кравите преди това са слизали на водопой и са осеяли пътеката с миризливи мини. И ако е кално, слизането също е по трудно и може да се подхлъзне човек.

Та водата е желана, както и слънцето. Защото има ли вода, има и живот. И човек не е с вързани ръце. Та да потече вода в двора ти, дори и в къщата ти, това си е придобивка и спестява доста усилия и неволи на човек. Хвала на упоритостта и надеждата, която този стопанин е скътал в душата си!

image

Това беше накратко моя разказ за нашата самотна махала, която посетихме отново по 22 септември. И както един наш приятел преди 10-тина години ни пожела нашата бяла лястовица, имайки предвид къщичката ни да бъде вързана в самотния стълб, за да закипи живот в нея. То неговото пожелание вече е реалност.

image

image

Имаме си ток, включваме си и хладилник, а преди за хладилник ползвахме кладенеца в близост и то за определени дни, защото при горещините храната не издържа дълго време и идва момент, когато се разваля.

image

Та навлизането на цивилизацията отваря както нови възможности за нашето село, така може и да навреди в определени случаи.

 

И да обобщя за чудесата, за които споделих в моя разказ. Чудо според мен е:

  • Когато една къща възкръсне от пустошта и оживее за нов живот благодарение на новите си стопани;
  •  Когато в една изоставена махала бъде докаран ток и светлината не се счита за даденост, а за придобивка;
  • Когато бъде възможен нормален достъп до махалата и има път, който води към нея, а не човек да бъде зависим от времето, за да реши да си отиде до балканджийския дом;
  • И когато докараш вода в двора на къщата си - това е благодат и голямо преимущество.

т.е. малките неща, които в града човек счита за даденост, но тези неща са станали причина за обезлюдяването на много махали на България.

/п.п. относно отрязването на дърветата под жиците в нашия двор отрязаха една акация и като почнаха да избиват отвсякъде малки акации, та ако двора ни не се поддържа след време може да се превърне в една акациева гора…/

image

image

image

image

image

image




Гласувай:
13



1. martiniki - Ееехааа, чудесно е, че сбъдвате приказката си
23.10.2023 13:05
помня като намерихте това село - тогава бях написала една приказка за селото, кето си търси хората :) - ето, че вашата се пише в реално време, ето, че стават чудеса! Радвам се да видя част от процеса :) Здраве, Цане!
цитирай
2. zvezdichka - Здравей Доре!
23.10.2023 13:51
martiniki написа:
помня като намерихте това село - тогава бях написала една приказка за селото, кето си търси хората :) - ето, че вашата се пише в реално време, ето, че стават чудеса! Радвам се да видя част от процеса :) Здраве, Цане!


Благодаря за коментара! Ще си припомня твоята приказка, спомням си, че я харесах тогава. Не сме си и представяли, че много от нещата, за които писах в постинга си могат и да се случат :).
цитирай
3. wonder - Еййй, звездичке, намерили сте си ...
23.10.2023 15:05
Еййй, звездичке, намерили сте си Мястото на силата.
Много красота и горска прегръдка ви пожелавам!
Чудно е!
цитирай
4. blackpredator - пу-пууу!
23.10.2023 15:23
и завист ;)
цитирай
5. zvezdichka - Благодаря Дела Раи!
23.10.2023 16:53
wonder написа:
Еййй, звездичке, намерили сте си Мястото на силата.
Много красота и горска прегръдка ви пожелавам!
Чудно е!


Обичаме си го това място, макар, че заради нивата на другото ни село по рядко го посещавахме тази година, но пак отделяме по малко време да му се насладим. А най-много се изкефихме по време на пандемията 2020г., където изкарахме близо 2 месеца в дивото!
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря!
23.10.2023 16:58
blackpredator написа:
и завист ;)


Проблема при нас е, че 2 работни дена са ни крайно недостатъчни и все трябва да взема някой ден отпуска, за да го усетим това време на Балкана. А там всичко става по бавно и животът е по-суров. За да се стоплиш досега трябваше да си събереш дръвца и да си напалиш печка. За да се напиеш, трябва да отидеш до извора да си напълниш вода. Но пък е хубаво и спокойно :).
цитирай
7. pipina - .....
23.10.2023 19:36
mmdaaaaa..... ne6ta koito ostavat v nas do kraia na dnite ni
цитирай
8. shtaparov - Мястото е наистина страхотно- в...
24.10.2023 19:22
Мястото е наистина страхотно- видях прекрасни кадри,жалко че е толко изоставено...
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря Пипина!
29.10.2023 14:02
pipina написа:
mmdaaaaa..... ne6ta koito ostavat v nas do kraia na dnite ni


Хубаво е когато има неща, които греят в човек и оставят топъл спомен!
цитирай
10. zvezdichka - Благодаря shtaparov!
29.10.2023 14:07
shtaparov написа:
Мястото е наистина страхотно- видях прекрасни кадри,жалко че е толко изоставено...


Не съм снимала запазените къщи, но със сигурност са по малко от рушащите се, просто защото много от наследниците не посещават имотите си или имотите имат много наследници и не могат да се разберат и така потърпевша е къщата, оставена на произвола на съдбата. А къщата иска стопанисване и добро отношение. И човек трябва наистина да е възлюбил мястото, за да посещава и къщата си. Любовта трябва да е взаимна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5931719
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21686
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031