
Прочетен: 2839 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2023 23:32


Вече трета година как сме се захванали да градинарстваме и се учим да добиваме сами храната си без да пръскаме зеленчуците, които отглеждаме. Поради тази причина моя съпруг се нави да опитаме с обработването на нивата, която неговия баща ни завеща в с.Острица и за да се научим. Нивата ни е декар и 300 ара. Първите две години я гледахме цялата, но на третата решихме да я засадим наполовина.
За първа година реших да засадя лука и чесъна от есента.
На няколко пъти го плевих и търсих из големите треви, които много бързаха да растат след обилните пролетни дъждове.
Станаха хубави, едри глави само дето имахме помощници при ваденето на чесъна. Естествено сляпото куче регулярно отмъкваше едни от най-едрите глави, като на места беше направило големи канали. Съпруга ми само веднъж успя да хване едно с капан.
Така, че когато перата на чесъна започнаха да пожълтяват решихме да го извадим, защото и сляпото куче се беше активирало напоследък.
По-голяма част от нивата изорахме пролетта и започнахме лека полека да я засаждаме.
Съпруга ми също така се грижеше за разсада. Той сложи граха, а аз се заех да засадя копър, магданоз, цвекло, тиквички за пържене.
Граха впоследствие узря, беше прибран и направен на бурканчета.
Копъра и магданоза ги засадихме рано пролетта, но явно е имало гладни мравки, та го бяха разнесли из нивата и не поникна. С тиквичките за пържене също не ни провървя особено. Засадих 6 гнезда, но не всички изникнаха, а само едно гнездо.
Подсаждахме с разсад, който моята майка ни даде, но вместо тиквички за пържене изникнаха тикви цигулки и като хукнаха из нивата, трудно успях да им намеря гнездата, за да ги полея нормално. От цвеклото не всички семена изникнаха, но тези които се хванаха растяха добре, дори някои от тях станаха много големи.
А тиквите се разпростряха из цвеклото и го скриха от чужд поглед.
На къщата също имаме земя. Там съпруга ми направи оранжерия, в която си гледаме домати. Миналата година добивът им беше много хубав и ядохме едни много едри и вкусни доматки. Следващите две снимки са от миналата година.
Тази година имаше болест по доматите, та много корени се наложи да махаме.
Преди доматките си хапвахме зелена салата.
Съпруга ми основно се занимава с доматите – връзване, колтучене, поливане. Освен нашия разсад и майка от Стражица ни дадоха разсад, т. че сложихме и на нивата повече корени. И остана доматки и за хапване, и за правене на зимнина.
Освен доматите ракийката върви и с краставички. Т. че в оранжерията сложихме един ред корнишони , а на нивата два реда гергани.
В момента корнишонките в оранжерията са подлудели, цъфтят и вържат и ни радват с плодовете си.
Герганите и те имат изобилен плод. Направихме и 10-тина буркана за зимата.
Между доматките и краставичките на нивата засадихме и малко динки.
Посадихме още пипер и патладжан.
Миналата година бях безработна и се оправяхме с нивата, но тази пролет започнах работа и два почивни дни се оказват недостатъчни за нашата градинарска дейност. Съпруга ми поема голяма част от физическото натоварване, като се налага на моменти и сам да ходи до село и на двамата ни идва нанагорнище. Пътуваме на 50 км. всяка седмица до селото, за да поливаме. Хубавото е, че хапваме вкусна храна, домашно произведена, т.нар. в последно време био. Но зад това се крие голям труд. А обикновено петък вечер гражданите от Русе се прибират в село и като започват едни димилки и едни миризми на скара, пържолки. А ние до късно я садим, я плевим, я поливаме. В тази суша всичко изсъхва много бързо и растенията искат обилна поливка. На нивата имаме сонда и с генератор пълним цистерна с вода. А на къщата поливаме от кладенец.
А и тревата расте много по-бързо от растенията, та се налага често да ги търсим из големите треви. Тук плевя пипера и патладжана.
Но резултата е добър. Нивката светва и се оформят отделните пространства.
Aко човек живее на село и има време и желание, може да направи мястото, където живее в късче от рая. А допира със земята зарежда и това да гледаш как се променя всичко около теб, как земята произвежда плодовете на труда ти. А ако и на човек му остава време да подига от време на време очи на горе, да съзерцава "Къз баир", разлистил се в зеленина, да се заслуша в крясъка на фазаните в съседната нива, да изпрати с поглед прелитащите патици, да се наслади на поредния залез, привечер да дочуе блеенето на козите, които се прибират от паша, след това и виенето на чакалите откъм Лома, да се зарови в пръста и да открие един непознат за него свят - буболечета разни, който живее по законите на свободата, в това се крие също очарованието на земята.
Обичам всякакъв вид труд, но земеделсвото си е и изкуство.
От едно семенце да отгледаш истински домат, краставичка, тиквичка... ти дава истинска наслада като от една изложба, например:).
А, когато са в чинията, добре аранжирани са си направо шедьоври!
Виждам, че въпреки трудностите се справяте отлично.
Другата година, живот и здраве всичко ще бъде още по-хубаво и по-богато, а най-вече био и еко:).
Засърбяха ме ръцете за работа:)!
Поздрави на теб и Иво!
Обичам всякакъв вид труд, но земеделсвото си е и изкуство.
От едно семенце да отгледаш истински домат, краставичка, тиквичка... ти дава истинска наслада като от една изложба, например:).
А, когато са в чинията, добре аранжирани са си направо шедьоври!
Виждам, че въпреки трудностите се справяте отлично.
Другата година, живот и здраве всичко ще бъде още по-хубаво и по-богато, а най-вече био и еко:).
Засърбяха ме ръцете за работа:)!
Поздрави на теб и Иво!
Догодина сигурно ще намалим работата, че нивата заема голяма част от времето ни и човек трудно може да мръдне нанякъде. Но ще поддържаме семената :).
Поздрави!
