Нека споделя и някои мои впечатления от градчето Каламбака, в което бяхме отседнали при пътуване към Метеорите. Много приятно градче, с нови къщи, красиви, уютни, някои с по модернистична архитектура – тези по централните улици, приканващи туристите, дошли да се насладят на величествената гледка на скалните образования в района. Но аз специално си харесах уличките, които са в близост до скалите. Бели, спретнати къщички, с много цветя, мушката, непознати за мен дървета и храсти, от които му става много приятно на човек. А тези хора знаят как да привлекат туристи, като вложат средства и направят дома си привлекателен, красив и създават желаната атмосфера, която привлича още с първия поглед на човек. Някои от цветята виждах за първи път. Тук ще покажа малко от тях и други известни ни, но красиви цветенца:
А жасмина беше очарователен. Така приятно ухае, че направо те омайва със своите аромати.
Имаше едно много интересно дърво плодовете, на които ми заприличаха на малки кайсийки, но така и не посмяхме да си откъснем от плодовете и да опитаме. А откъде и да е сигурен човек, че даден непознат плод е ядлив.
Искам да спомена и още едно нещо, което ме впечатли в Каламбака. След като слязохме от последния манастир част от групата посетихме и старата църква "Успение Богородично" с много хубави стенописи и нещо уникално, което не е специфично за православен храм.
А именно това беше мраморен амвон, построен точно в средата на храма. Екскурзовода ни предположи, че след падането под турско робство много църкви са били превърнати в джамии и може би това е остатък и от това време. Жалко, че не е разрешено да се снима в храмовете. Има толкова красиви и уникални неща в тях. Освен това ни пуснаха и в една малка стаичка, за да надзърнем зад /не знам как точно се казва/ вратите, където влизат свещенниците по време на богослужение. И там видяхме много интересни неща. Оказа се, че тази църква е била епископска, с трон, където е стоя епископ в древността, с олтар и други неща, които не запомних, но гледката беше впечатляваща. А и досега не бяха ни пускали в тези затворени помещения, които явно не са разрешени просто така да се наблюдават. Дори жената ни се скара по едно време да излизаме, защото екскурзовода ни и обясняваше кое какво означава, но по правило не трябва човек да престоява в това място. А и от външната страна вратите бяха позлатени, богато изографисани, красиви и масивни. Споделям това, защото тази църква наистина ме впечатли. И за целта си купих и две картички от нея за спомен, защото подобно нещо няма как да го видя повторно. А е хубаво да остава спомен в човек... Помъчих се дори да снимам картичките, но станаха размазани...
Вечерта се разходихме по централните, търговските улички, поседнахме в красиво оформени градинки с пейки, фонтанчета и естествено цветя :). В Солун пък седнахме в едно кафене, което беше заобиколено с портокалови или мандаринови дръвчета. Не бях сигурна какъв е плода, но беше голям и падаха и гниеха по земята.
Третият ден от пътуването също се разви много интересно, защото имаше както приятни, така и не толкова приятни изненади. Това, което ме изненада беше времето. След като предишния ден беше заваляло в късния следобед и вечерта, си мислех че времето ще остане хладно за сезона. Дори с моята приятелка, когато си гласяхме багажа си викахме, че няма да можем да използваме банските, които предвидливо си бяхме взели в багажа. И съответно банските се оказаха най-отдолу в раницата...
След като закусихме и потеглихме с автобуса слънчева Гърция ни приветстваше през прозореца. Така ни се усмихна в един момент, че за мен беше невероятно как за един ден се обърнаха нещата и от пролет изведнъж се оказахме в един топъл, слънчев, летен ден. Благодарна съм на организаторите на тази екскурзия, които не само се погрижиха за нашето добро и комфортно пътуване, за престоя ни, за посещението на живописните места, които посетихме и многото нови неща, които научихме в по-широк аспект в областта на историята, културата, манастирите, стенописите. Но на връщане за Солун направихме отбивка към крайбрежното, курортно градче Лептокария, намиращо се в подножието на планината Олимп. Имахме 30-40 минути на разположение да разгледаме и се разходим по крайбрежната ивица, ако има желаещи да изпият по бира дори. Аз като видя плаж не мога да му устоя и да пропусна този факт просто така. Веднага се устремих към раницата и започна трескаво претърсване на багажа за банските и очилата и естествено ги намерих най-отдолу в багажа. Взех си и летните дрешки, че беше топло за дънки и маратонки и след като се преоблякох последва едно бързо гмуркане в синьо-зеленото Бяло /Егейско/ море и две дължини ми дойдоха супер като раздвижване на тялото чрез плуване. И макар, че в началото водата беше хладна после стана толкова приятно. Невероятно беше това съчетание на чистия планински въздух на 600 м. надморска височина на Метеорите и лазурния бряг на крайбрежната ивица на Лептокаря. Съжалявам, че не успях да направя снимки от плажа на курортното градче, тъй като не остана време, но по-важното е, че се насладих и на къпането в Егейско море. Нещо, което не съм предполагала, че ще ми се случи, като се има предвид, че тръгнахме от София при проливен дъжд. Водата беше кристално чиста, просто приказка. Мястото е невероятно за почивка, като се има предвид, че в близост до градчето се намира и планината Олимп. И за да покажа и контрастите на така наречената от мен Слънчева Гърция ще покажа и нещо, което не съм виждала дори и на нашето Черноморие. Става въпрос за вода, чистота и приятно изживяване в кавички. Това на брега на Лептокария беше в действителност такова, но когато пристигнахме в Солун и решихме да се разходим по пристанищната морска ивица изведнъж от морето се разнесе такава смрад. От един момент нататък то стана невероятно мръсно. Просто гледката не беше изобщо приятна и се извинявам предварително, че ще ви направя съпричастни и на този факт, но какво пък... Морето беше препълнено с какво ли не – мръсотии, пластмасови бутилки, всевъзможни дребни и по-едри неща, а дори съзряхме и 3 трупа на умрели плъхове и всичко това беше изтласкано точно до алеята, където се разхождахме...
И вместо да обагрим очите си в красотите на морските широти, то какво се оказа в един момент... Така, че бързо прекратихме разходката си по алеята, прекосихме улицата и си пробивахме път между многото кафенета, някои от които бяха и препълнени...
/и това е морето на Солун, но вече в обратна посока като се приближавахме към Бялата кула/
Но това е живота – красив и мръсен, уникален, пълен с изненади, вдъхновяващ и отблъскващ, живот на контрасти, живот, който избираме и сме в състояние да творим дори...
Като извод от това пътуване и не само от това между впрочем мога да споделя следните размишления:
Това пътуване беше невероятно преживяване за мен самата. Толкова е вдъхновяващо човек да бъде в движение. Животът му да е динамичен. Статиката, застоят убиват желанието на човек, а динамиката разпалва страстта му към живот. Желанието е много интересен феномен. То така оживотворява човек. То е тласъка, трамплина, който го устремява право напред в най-смелите му мечти, да се впусне смело в живота, за който копнее, живота, който избира, живота, който го вдъхновява и изненадва!
Така, че пътувайте винаги когато имате възможност за това... Пътуването променя нещо и в нас самите, въздейства ни по своя уникален и странен възбуждащ начин... Харесвам го това пътуване... Пътуване към неоткрити места, към скрити красоти и забележителности, пътуване към себе си дори :))).
Благодаря ти!
Да и в Каламбака, и в Лептокаря, че и в Солун, и на манастирите в Метеорите ми направиха впечатление цветята, оформлението на оградите и как те примамват и приканват уморения пътник да намери почивка сред тях, да се освежи... Но аз нещо май се разпрострях по темата за цветята :))).
Сега не съм погледнала линковете, но си спомням един твой пост за Метеора и тогава за първи път ги видях и бях провокирана да ги видя :))).
и за всичко!!!
пожелавам ти още много приятни и динамични пътешествия!
...
покоят значи смърт.
Благодаря ти за коментара. Спокойна вечер и на теб ти желая dvd!
Благодаря ви за коментарите whitenights, radalia, pin4e, dvd.
Бъдете цветя, които носят своето ухание и успяват да пленяват с него близки на душите ви хора!
А аз си пожелавам диви и пусти плажове, с малко народ и много скали, с много зеленина и растителност, може и река дори... С други думи девствена красота :))). Има все още такива места???
И на мен ми направи впечтление чистотата и спокойствието в Гърция, но плажа на който съм
била в Катерини Паралия, изобщо не може да се мери с нашите плажове. Ивицата беше 2-3 метра, камънак и ако не си вземеш шезлонг пребиваването ти на плажа би било кошмар.
Ние си взехме шезлонги естествено и морето току ни се плискаше до масичката. Лично смятам, че нашите плажове са по-хубави стига да се стопанисват както трябва и да не се гони само бързата печалба, а и удовлетворението на туристите.
Поздрави :)))
P.S. Картичките, ако искаш да ги показваш по-добре ги скенирай.
А плажа в Лептокария ми хареса на първо виждане, но тъй като се отбихме много за малко, аз съсредоточих вниманието си на морето и под водата, а плажа остана малко настрани от полезрението ми. Но забелязах че имаше красиви разноцветни камъчета...
Поздрави Тера!
03.06.2007 00:02
Живей и се радвай! Можеш го!
Приятна почивка Ани!
04.06.2007 10:03
Поздрави Вики!
При теб се чувствам като във вълшебна приказка!
Чудесно е, че те има!!!
Прегръдка!:))*
И аз се радвам на това, което душата ти твори!
Хубав ден ти желая :-*
Приятна почивка да ти пожелая и красиви и вдъхновенни моменти!
Благодаря ти за пожеланието! Нека и твоите мечти намират своето реално проявление и да радват сърцето ти!
27.04.2008 19:17
Koga e nai-podhodq6toto vreme da se vidi tazi krasota?
11.05.2008 16:52
Прочетох Вашия пътепис и т.к. съм под впечатленията от моето скорошно пътуване, реших да ги споделя с Вас.
На 5-ти май и аз пътувах до Метеора, но с кола и без екскурзовод.Естествено, преди това порових тук-там за да събера повече информация за пътя, за забележителностите, покрай които ще минем, както и за Светите манастири.Толкова много изчетох, че в един момент реших, че вече съм била там.Но когато пред погледа ми изникнаха белите къщи на Каламбака, сгушени в подножието на скалите,усещането за познатост се изпари.
Пътуването започна в ранни зори от гр.Петрич.Спуснахме се покрай Солун, през Катерини, Лептокария и Лариса, а се върнахме през Козани-Вериа-Солун- нова, пусната преди месец в експлоатация магистрала. Пътуването по нея е спокойно, ненатоварено и приятно,преминава се и през 10-тина тунела,най-дългият от които е 2200м. Препоръчвам я на пътуващите със собствен транспорт.Времето беше слънчево и горещо.
Благодаря на моите близки, които ми подариха тези приятни часове в Гърция и пожелавам на всички да имат възможност да пътуват където пожелаят!
05.02.2010 22:52
18.01.2012 16:02
Интересно е това, което споделяш в коментара си!