
Прочетен: 8757 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2019 18:27

Тази година за първи път пропуснахме пролетта на Балкана – пролетта, която е уникална, много красива и украсява в различни окраски на бялото целия ни Балкан. Но на Русе имахме много работа за вършене и така се наложи. Има и други години пред нас, ако е рекъл Бог. Но радостното е, че Великден изкарах в Русе, посетих службите в храма и много се зарадвах и освежи душата ми. Така се случва, че по Великден, използвайки почивните дни винаги сме на път някъде и все нямах възможност да празнувам с братя и сестри този празник. Така, че всяка монета има своя добър край. А вярата на човек иска да бъде хранена, да съпреживява тайнството на възкресението, да се смирява пред опелото Христово и да се радва на Божието присъствие, на светлината, на общността, на любовта, която Господ е родил в сърцата ни! Божието вдъхновение е най-добрия дар за човешката душа и дай Боже всекиму да опитва сладките му плодове!
Така, че след 2 месеца отново се запътихме към родния Балкан. Не съм родена там, но така го чувствам в душата си – роден, близък, вдъхновяващ, опияняващ. От 1 март на 1 май - разликата беше осезателна. Балкана се беше раззеленил, във всички окраски на зеленото.
А като пекне слънчицето и направиш снимка с приближение имаш чувството, че снимаш есен.
Всеки сезон е достоен за уважение. Качихме с колата баира и наближавайки околовръстното до селото аз слизам и поемам с Бък по пътеките на дивите животни.
Бъки още като усети, че от асфалта стъпваме на черен път и почва да скимти да го пускаме да бяга след колата, често и пред нея. Котараците и те бяха много интересни. През целия път спяха, а като тръгнахме по стръмния баир нагоре се събудиха, застанаха до прозореца, източили вратове и гледат ли гледат :).
Та първото нещо, което видях като слязох по пътечката беше нацъфтелия глог и тук там се ширват полянки от сини цветенца.
Като красив килим, обаче този килим е наситен с живот и аромати. Пчелички прехвръкват от цвят на цвят. Навярно са диви, но хубавото е, че ги има. Все още се сещам, какъв уникален мед става на нашия Балкан. Една година нашия комшия и приятел Венци беше донесъл един кошер тъкмо, когато цъфтеше акацията, шипката и бъза. Аз друг такъв мед не бях яла в живота си!!!
Идвайки от градския замърсен въздух в един момент човек попада в различен свят и ароматите го заливат.
Изкарахме 6 дена на Балкана и интересно, че ароматите непрекъснато се сменят. Балкана ухае, дори и когато пролетта е почти минала и сините сливи са прецъфтели. А аромата жегва, разтваря душата на човек, връща му вкуса към Балкана с нова сила и любов. Така, че човек има нужда да се докосва до ароматите на природата, да ги открива, защото те отключват по някакъв начин вдъхновението в човек :) .
И ароматите непрекъснато се сменят. Един е аромата на първото изкачване на пътеката до в къщи по ливадите, изпъстрени със сини цветлета и парички.
Друг е аромата на жасмин, на парфюм пред в къщи, където са нацъфтели патетата (перуниките).
Друг е аромата и след като си тръгнах, аромата на дъжда. Всичко мирише на свежо, в далечината мъглите се вдигат от върховете на планината и всичко е много зелено, изпъстрено с различни окраски на зеленото :) .
Друг е аромата на гората, привлекателна и младо-зелена, току що облякла новата си премяна.
Невероятно е човек да се потапя в това зелено море и да го преоткрива!
Та като изкачих пътеката на дивите животни стъпих и в нашето обширно дворче. Там не беше зелено море, а направо океан.
Тревата така беше полудяла, че с усилие трябваше да си проправя път до тоалетната, която беше в най-отдалечения край на двора. За два месеца разликата беше осезателна.
Градинката ми беше тревясала. На места лука и чесъна не се виждаха от големите треви.
Преди да си тръгнем бях почистила калдъръма пред в къщи, че срамота, като дойдат хора ще си помислят, че в тази къща няма живот. (Не, че са се запътили хора към нашата махала…) И какво да видя. Репеите отново израсли като малки чадърчета, под които може и дете да се скрие под дъжда :) .
Та се чудех от къде да я захващам, но всичко по реда си. На 1-во място е къщата и нейния уют, като почти винаги започвам от терасата, защото там човек може да се разположи удобно на фотьойлите и да се любува на гледката. Иво се захваща с монтиране на панела и зареждане на акумулаторите, за да осигурим тока в къщата.
После идва ред и на косенето на тревата, с почивки естествено, че двора много голям.
Двора на комшията за разлика от нашия е открит и е различен, в смисъл, че кравите редовно го посещават и пасат зелената тревичка, та там ливадката е радост за окото.
Като понапреднах с работата и готвенето, започнах да плевя и градинката.
От време на време си правех почивка да снимам някои от цветенцата, поникнали в двора ни или да си правя различни букетчета.
И разходка си направихме веднъж да усетим красотата и потайнствеността на гората, с избуялата растителност и скромното поточе, раззеленилите се буки и корените им сраснали с камъка.
Цвят много нямаше за снимане освен глога и цъфнала дюля.
Иво между работата ми донесе цъфнал люляк и цвете, приличащо ми на кокиче – блатно кокиче ли се казваше?
Котките или дремят на топло край огнището и печката или дебнат, оглеждайки се на всички страни навън в двора. И те променят начина си на живот в махалата.
Тук не могат да бъдат спокойни. Лео се стряска при най-малката шумка. Любимото му място е горе на терасата и да оглежда от високо местността. Той по принцип е стар котарак и не се заиграва вече, (но и това му поведение е в процес на промяна. Сега много се гонят и боричкат с Марта...) докато Марта все си търси белята, но Лео беше като кученце. Аз като тръгна нанякъде и той все тича по мене. И като му викна веднага тръгва. Та с Бъки бяха две :).
И на моменти беше много интересен като почне да прави бързи кросове и опашката му удвоява размера си като се накукушинва.
Времето беше шарено – имаше и слънце, имаше и облачета, а най-щедър беше вятъра, който разрази силата си, когато дойдоха наши приятели на гости с техните мили дечица около Гергьовден.
Не успях да има направя фото сесия, че бях заета с приготовления на разни неща. Но определено имах помощници. Хляба беше на привършване и се хванах да замеся една питка. Младите гостенчета изявиха желание да месят заедно с мен, запретнаха ръкави е се включиха във веселбата. Всеки даде своя дял в замесването. Накрая им показах и как се прави розичка и всеки си направи своя и постави за украса на питката.
На сутринта нашия гостенин ни посвири с китара и попя. Времето сутринта все още беше слънчево, но прогнозите бяха да завали в късния следобед, та се ориентирахме с прибиране на багажа. Позакъсняхме малко, та се наложи да се надбягваме с дъжда.
Загърмя, но големия дъжд ни отмина, така, че моя милост заедно с Бъки си направихме хубава разходка на връщане, като надолу е лесно.
Може и да си побяга човек, може да се спира и да снима и да се наслаждава на красивите картини, които непрекъснато се сменят и въпреки, че слънцето се скри, обаянието на Балкана не изчезна, а придоби други оттенъци.
Балкана не може да бъде скучен. По всяко време може да те изненада и да ти покаже различните си лица, които притежава и в това се крие магията му!
На острия завой Иво ме попита дали искам да се возя, но аз отказах.
Та през гората, минавайки през дерето и накрая стигнах до реката.
И какво да видя. Моят мъж по инерция пресякъл реката, но сещайки се за мен ме изчака, за да премина като пепеляшка, возейки се отзад на ремаркето.
Толкова удобно вози това ремарке :).
Това бяха накратко моите излияние по повод Гергьовското ни посещение на Балкана.
/п.п. В края на май връщайки се от Южна България минахме да преспим на Балкана. Ирисите ми бяха цъфнали и така ме зарадваха. Преди години бях купила луковички на промоция от Лидъл. Сложих 3-4 в Русе и толкова на Балкана. В Русе градинката ни е на сянка и там не цъфтят. Само едно цъфна. А на Балкана се умножават и са радост за окото :).
По това време цъфтеше акацията, шипката и бъза.
Набрахме си бъз и в къщи си направихме сок от бъз и лимон за директна консумация./
