Тази неделя с моя съпруг решихме да се възползваме от предложението на Сашо Попов от ТД „Приста“ да преминем по пътеките на монасите исихасти.

Минахме по краткия път за Пепелина, който тръгва за пещера Орлова чука и после се отклонява по черен път. По пътя намерихме още три коли, които се чудеха накъде е пътя и им казахме, че ще водим. Обаче напоследък се изсипаха много дъждове и точно в последните метри преди да се излезе на главния асфалтиран път за Пепелина се оказа, че има голяма кална локва. Ние сме свикнали да минаваме по такива пътища с джипа, но шофьорите от другите коли не посмяха, т.че ги извозихме на 2 пъти. В едната кола имаше и деца.

Относно събитието за преминаване по пътеката на исихастите доброволци от туристическото дружество са почистили и маркирали няколко основни маршрута- 4 на брой около село Пепелина, от Пепелина до Орлова чука и обратно, от които някои от маршрутите са кръгови. Пътеките много бързо обрастват и изчезват и от дружеството призовават за повече доброволци, които да се включват в почистване на тези маршрути, от които ще бъдат облагодетелствани туристите с раничка на гръб. Ръководителя на доброволците Михаил Михов сподели, че човек предполага, че за две ходения ще бъде почистен и маркиран даден маршрут, но в действителност се налага да се ходи отново и отново, понякога много повече пъти, за да бъде маркирана дадена пътека.

Ние преминахме по адреналинов маршрут, който е специално почистен от големите треви и коприви, изсечени са някои храсти по самия маршрут и са смъкнати и големи количества пръст, с които са били покрити изсечените от монасите ямки и стъпала в скалите, с помощта на които човек хващайки се за тях може да се катери нагоре по скалите. Не знам как монасите едно време са изкачвали този маршрут, но сега домакините от дружеството се бяха погрижили да обезопасят маршрута, опъвайки въже, осигурявайки безопасни съоръжения за изкачване. По стръмните и отвесни места са сложени и железни стъпки в вид на стъпало, по които човек може да стъпва или да се хваща за опора. За съжаление опънатото за събитието въже ще бъде махнато, за да не се опитват други хора да се изкачват по този опасен маршрут. Самия проект е подпомогнат с малка сума от Виваком, но тя не е била достатъчна за изграждане на стоманено въже. Много труд са хвърлили тези момчета в облагородяване на терена. Бих казала, че те са трудолюбивите пчелички, които със полагане на своя доброволен, безплатен труд, отдаване на свободното си време са направили достъпни за нас обикновените туристи, някои от които и понятие си нямаха от катерене, обезопасяване тези невероятни места, за които човек няма и начин да предполага, че съществуват. Скрити високо в скалите, обрасли с дървесина и коприва, забулени в тайна, пазещи древни истории от нашето неизвестно минало, тези места остават непокътнати и девствени, даряващи радост за тези, които имат достъп до тях, на тези, които ги откриват и предоставят и на други любители да се докоснат до скалната красота, до погледа на орлите, които се реят свободно във висините. Ние бяхме щастливци, възползващи се от тези блага безплатно, а накрая дори и с подарък – изстудена бира.

За мен това преживяване беше нещо ново, непознато. За да се изкачи човек по скалите трябва предварително да бъде облечен в специална екипировка, собственост на туристическо дружество „Приста“. Желаещите да преминат по пътеката на исихастите бяха много. А екипировката ограничена – 10 на брой, затова бяхме разделени на две групи от по 10 човека. В 1-вата група преминаха хората от Пепелина и Две могили и децата, а във втората група – останалите туристи, но не всички желаещи успяха да минат с 2-рата група. Срещата започна с подробен инструктаж.

След като беше сформирана 1-вата група първоначално любезните домакини се погрижиха за нашата сигурност като ни показаха как да облечем необходимите ни за целта съоръжения – колан с два крачула, с който се обухме и стегнахме през кръста и бедрата и двата края се съединяват с майон - делта образна скоба, на която са монтирани два края – единия има съоръжение, наречено самохват, с помощта на което се закачахме за въжето, монтирано в скалите, а другия край се нарича карабинер. На главите поставихме каски.

Потеглихме покрай Лома, след което се шмугнахме в млада горичка, изкачвайки склона и стигнахме до отвесни скали и продължихме изкачването нагоре.












Стигайки до началото на маршрута, който предстоеше да катерим нашия инструктор Сашо Попов отново поясни как да използваме самохвата, за да можем да се изкачваме и придвижваме обезопасени нагоре.








Самото въже беше захванато с винт в скалата и трябваше да се придвижваме нагоре, като закопчаваме самохвата за въжето и трябваше да го тикаме нагоре пред нас.

Когато стигахме до преходна точка на въжето и трябваше да се прехвърлим на следващото, тогава използвахме и късия край на ремъка- карабинера да се закачим за следващото въже, за да може докато се откачаме от предишното и случайно има някакво подхлъзване да бъдем закачени за въжето за сигурност и да не паднем в пропастта.

Слава Богу при нас нямаше такива изпълнения. Всички се справиха успешно с преминаване на маршрута, като с нас освен деца имаше и по възрастни хора.





Първата част на маршрута:

Ето и моя милост в преодоляване на височините.

Това изкачване си беше едно малко изпитание. Човек трябва да е подвижен, да е подготвен физически, да е внимателен, да опипва скалите, за да види, къде може да се хване или да открие издълбаните ямки, за да му е по-удобно захващането в скалата и нейното преодоляване. След като изкачихме стръмнината се отзовахме в първата пещера, където ни чакаше историк, специалист по средновековна история и каза няколко думи за исихастите, обитавали пещерата.









Сашо разказа, че когато са идвали и друг път са намирали сова, която обитавала пещерата. Освен това около нас беше едно звънкогласно от песните на птичките – славеи, бързолети, които се реееха около скалите и пещерата. Продължихме напред по хоризонтална пътека, отминавайки олтар, издълбан в скалите.










След което достигнахме една килия на монах отшелник, оформена със жлебове, ниши, дупки за гнезда.

И гледката, която се разкриваше отгоре беше възхитителна!

Тясната пътечката продължаваше да ни движи по хоризонтален участък и последва втора пещера, която беше доста опушена между другото.















Над пещерата имаше естествено образование, оформено като комин.





Видяхме и надписи, оставени от хора, живели преди нас.










Имаше и правилен кръгъл отвор , изсечен в скалата.



Когато наближавахме място с изкачване се налагаше групата да се изчаква търпеливо.



Така достигнахме третата част от маршрута, където предстоеше стръмен участък за катерене, провиране през дървета, след което достигнахме до малка пещера с два коридора, където човек може да се движи единствено на колене.











Мишо побърза да ни изпревари като се провря през втория коридор, за да бъде в помощ на туристите за следващото катерене.

Именно тук бяха монтирани железни скоби във вид на стъпало

След последното изкачване докато се лутах накъде трябва да продължа през една малка дупка се подаде една главичка и ми поиска и пое осигурителните въжета и чантичката.

Оказа се, че трябва да провра през тази малка дупчица, която при това беше и нависоко.

За целта имаше и постлано килимче. Организаторите се бяха погрижили за всичко! Опита беше успешен, но аз успях да премина отвора и тясното коридорче по гръб, съпруга ми по корем, кой както намери за удобно в дадения  момент.

След изкачванията и двете провирания се бях препотила стабилно. Но важното, че бях превъзбудена и очарована от този преход! Много адреналин, красиви гледки, скришни кътчета от очите на човек и размишления за това как са живели монасите отшелници на такова място… Как са изнасяли дърва, за да се отопляват, как са се прехранвали – все въпроси, оставащи без отговор.

Най-накрая всеки, който е преодолял маршрута получи подарък студена бира.

Имаше и минерална вода за ожаднелите. А горе слънцето силно препичаше. Но гледката си заслужаваше. Село Пепелина беше притихнало в зелена прегръдка на скалите.

Удоволствие е да гледаш усмихнатите лица на хората, които излизаха от дупката.

Направих си и снимка за спомен с организатора Сашо.

Потеглихме по пътя, който водеше към селото.

Встрани от пътя ни мамеха билките еньовче и жълт кантарион, та си набрахме и малки букетчета за чай.

Знаете ли кое беше ужасното в този преход, което не зависеше от организаторите. Това бяха нахалните комари, които прииждаха на пълчища и пиеха кръв до насита, та в самото начало на прехода само се чуваше пошляпване на различни участъци по телата на туристите. Но го преживяхме :).
И с този постинг искам да изкажа благодарността си към организаторите на това чудесно мероприятие, за това, че ни осигуриха възможност до места, на които не сме си и представяли, че ще стъпим и покорим!

Звездичка!
Това се казва "адреналинов маршрут" - браво на вас!
Чудесно изглеждате всички - вие и останалите участници.
С пожелание за много летни емоции и реализирани пътувания.

Аз го мапомпих.

Добре си направил колега.
Аз пък напомпих гадулката и тони.
Луд съм по тях.

Все пак те са един специален период от историята ни - Теодосий и патриарх Евтимий Търновски, доколкото знам, са били исихасти. Естествено езотеричното не се подчертава, но е добре да се знае миналото ни и чрез съзерцание, усамотение и живот сред природата да постигаме баланса и хармонията в днешния живот.
Благодаря, Звездичке!

И благодарност!
Дай Боже да запазим тая прекрасна и НЕ МАЛКА страна. Никак не малка. Тя е "като една човешка длан" за кабинетни хора...

Хубаво е човек да опитва различни неща от хобитата си, защото те внасят оживление в живота! Слънчево лято и на теб желая!

Май все по рядко имаме възможност да оставаме насаме в съзерцание и усамотение при положение, че от всички страни ни се предлага нещо ново, интересно като информация. Трябва човек съзнателно да го търси.

Наистина имаме прекрасна страна и Дай Боже да се докосваме до невидимите й съкровищници, защото те много често са скрити на първо прочитане.

Герои! Вижда ми се трудно! Изкатерили се, проврели се - това си е постижение!

А и пътя трябваше да се извърви. Минавайки през теснините, провирайки се през тесните коридори, лазейки човек се замисля за смирението, за това, че в живота има време, когато погледът му се рее във висините, но има време, когато трябва да се смири пред собственото си его.
Поздрави Доре!