Тъй като през месец май предстои да се проведе традиционния фестивал на Зелениката в Странджа, който всяка година е в различно селце и търсейки в нета по-подробна информация попаднах на програмата на фестивала
http://www.strandja.bg/uploads/images/20120412/programa_2012.pdf . И тя ме провокира да извадя от архива наши снимки на село Стоилово от 2010 г. и да покажа това, което ме впечатли в това странджанско селце. За Странджа планина мога да говоря с много любов и умиление.
Село Стоилово се намира на високото, като пътя се извива като змия нагоре със стръмни завои. В самото начало вляво от пътя се намира местната забележителност – водопада Докузак на река Айдере.
Край водопада е изграден заслон със пейки и камина, където човек може да отдъхне, любувайки се на спокойствието и красотата на това живописно местенце.
Малка пътечка приканва човек да се пренесе в едно приказно местенце.
Тук винаги има много туристи. Поне ние като бяхме (началото на септември на 2010 г.) дойдоха много чужденци, които бяха от така наречените джип сафарита от Слънчев бряг.
След като се насладихме на водопада Докузак потеглихме нагоре към село Стоилово. Точно преди селото една стара постройка привлече нашия поглед. Спряхме зад моста и аз се втурнах към порeдното “бижу”, което беше изоставено на произвола на съдбата. Една стара дървена къща с каменни основи точно до реката стоеше самотна със спуснати кепенци.
Много са ми интересни тези стари сгради, които вече са изчезнали от нашия бит и които са имали своето предназчение в близкото минало. Опитах се да снимам през процепите, които зееха през разпадащите се дъски. Първоначално мислех, че това е изоставена воденица. Впоследствие разбрах, че вероятно тази сграда е била тепавица. Ако някой местен прочете постинга ми ще се радвам да спoдели нещо повече за това.
Самото селце е много интересно, защото в него човек може да види както съвременни сгради, така и стари странждански къщи, строени XVIII – XIX век.
Относно населението на селцето не мога да споделя нищо, тъй като когато се разхождахме из уличките му не срещнахме хора, с които да се разговорим. Но това, на което не преставахме да се удивляваме бяха чудните къщи на Странджа, които предизвикваха много тъга в мен самата. Гледайки това невероятно богатство, изоставено в дланите на разрухата душата ми плачеше.
Смесени чувства се блъскаха в мен - красота и тъга, удивление и болка. Удивлението ми идваше именно от тази непозната за мен архитектура, с която се срещнах очи в очи именно в Странджанския край, удивление от златните ръце, сътворили толкова красота и болка, че тази красота е неоценена.
Останала навярно безстопанствена красотата в един момент се е превърнала в разруха, мизерия...
Много от старите странджански къщи бяха в този вид.
Имаше и съвременни къщи, които не се вписваха в традиционната архитектура.
Но имаше и такива, които бяха грейнали с лозниците пред къщи, с градинките с цветенцата и предизвикваха нашето оживление.
Връщайки се в Русе потърсих по подробна информация за къщите в Стоилово. Попаднах на текста придружен със снимка че “най-впечатляваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Двуетажната сграда с резбовани тавани и долапи е била най-голямата селска къща от ХІХ век в Странджа. Днес, за голямо съжаление, е изоставена и полуразрушена.”
/снимката е взета от сайта Свети места: http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Stoilovo /
Като потърсих аналог на тази къща в моите снимки и си мисля, че ето тази е къщата за която става въпрос. Но не мога да бъда сигурна, докато някой местен не потвърди.
Това, с което ни е впечатлявала странджанската къща е, че като застанеш пред нея имаш чувството, че в нея живеят хора с малки размери. В много села и в Бръшлян, и в Кондолово видяхме подобни къщи.
Тази къща сигурно и те я от необитаемите вече, като се има предвид, че чардака и стълбището бяха подпрени върху дървени трупчета.
Особено ни впечатли комина – огромен е. Впоследствие като се заинтересовах за архитектурата на странджанската къща разбрах, че основното жилищно помещение в къщата е помещението с голямо огнище, наречено “в’къщи”. От другата страна на огнището е изградена пещ за хляб. Останалите помещения в къщата са разположени едно зад друго в дълбочина и може би затова първоначално къщата ми изглежда като къща за малки хора.
Всяка къща е с чардак, наричан тук одър. Друго, което ни направи впечатление от архитектурата на странджанските къщи е едно помещение, изградено от дървени вертикални летви, което се намира обикновено в задната част на къщата.
Такова помещение наблюдавахме и в къщите в Делчево (с.Делчево се намира на 8 км. От гр. Гоце Делчев) и то по-скоро, че там се намира и тоалетната, която тук се нарича “клозет” или “нужник”. Това помещение се нарича “стобор” – тесен коридор, който обгръща сградата от 3 страни. Стоборът е място за пране, склад, а в единия му край има нужник. В него се влиза от друго помещение, изпълняващо ролята на килер, наречено “задница” или съкратено “занца”.
Друго което прави впечатление още като влезе човек в селото е обновената църква “Св.Илия”. За нея прочетох, че тя е църква с най-старите олтарни двери в Странджа, датирани от XVII век. Само, че ние не успяхме да ги видим, защото беше затворена.
До нея се намира кметството.
Интересно е, че върху стените на кметството са сложени снимки, чрез които човек може да проследи първоначалното състояние на църквата.
А сега тя грее. Стъклата бяха с нова дограма и витражи.
Централните улички на селцето са асфалтирани, а има и такива в покрайнините, които са черни и атрактивни за туристи като мен, защото те водят към горските пътеки :).
А ето и още интересни коминчета.
И част от обитателите на селото, с които човек не може да си похуртува.
В центъра на селото има и някои предложения за пешеходни и вело маршрути.
Когато напуснахме селото и тръгнахме в посока село Бръшлян вляво от пътя забелязахме друг интересен обект, който вече липсва в гъсто населените градове – истинска, действаща бара. Тя се намира неделеч от водопада Докузак.
Тук имаше толкова много коли и хора, които искаха да изперат килимите и одеалата си. И явно се чака, защото някои бяха опънали и палатките си.
Не липсваха и полезни съвети към простиращите.
За да стигне човек до барата преминава през мостче, построено на река Айдере.
Това беше моят разказ за едно странджанско село, което ще посетим отново много скоро и се надявам да останем приятно изненадани от това, което ще видим там.
Наука или жълта преса: проф. В. Фол и сл...
Надарският надпис все пак съществува – п...
В Странджа човек може да си скита на воля и времето пак да не му стигне. Ние я посетихме 2010 г. след морето, ама море е относително казано. Постояхме 3-4 дена на морето и после 6 дена забихме в Странджа, ама хич не съжаляваме за избора си :). Тази планина и нейните жители ни спечелиха отвсякъде!
И първоначално Странджа не беше в плановете ни за месец май, но обичаме да опознаваем нашия фолклор и Фестивала на зелениката провокира интереса ни. И добре, че един блогър ни предложи за там. Ще има палатков лагер сред звездите с музика и танци. Всеки желаещ е добре дошъл. В началото съм постнала и линк с програмата на фестивала.
, където през 1903 година , се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание.
14.05.2012 15:19
Поздрави!
ПОЗДРАВИ ЗА ДВАМА ВИ ЗА ПЪТЕПИСА!
, където през 1903 година , се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание.
Ние Петрова нива не успяхме да я посетим, но никога не е късно.
Прекрасно казано.
Поздрави!
Тъжна красота...
Не знам защо в което и селце да попаднем си харесваме все къщички, които са наистина уникални, но изоставени и много често събарящи се. Хората си харесват къщичките от соц времето, а тези, които носят духа на времето и мястото защо все остават тъжни... И в Еленско беше така, и на много други места...
Поздрави!
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, ВЪВ ВСИЧКИ СЕЗОНИ Е МАГИЧНА, МАГНЕТИЧНА И ... МНОГО РЕАЛНА.
ПОЗДРАВИ ЗА ДВАМА ВИ ЗА ПЪТЕПИСА!
И аз бих отвърнала неповторима е Странджа - топла и привлекателна, мистична и криеща своите тайни, но е очарователна!
Пътеписа е мой, но Иво ми даде идеята да пиша за селото по повод наближаващия фестивал.
Поздрави!
Георги
За пореден път!!!
Георги
Елена-Бургас
Елена-Бургас
Странджа е многолика и винаги остава в душата на човек! Имам какво да споделя, но все още не съм успяла да обработя снимките от нашето пътуване, че освен на Странджа бяхме и в Най-Източни Родопи. Много искам да разкажа за нашите преживявания и за хората, които срещнахме в Странджа, но ще бъде когато успея.
Поздрави!
Дано все повече хора открият за себе си и разкажат на другите за магията и силата на нашите планини, както ти го правиш.
Здраве, успехи и вдъхновение!
Дано все повече хора открият за себе си и разкажат на другите за магията и силата на нашите планини, както ти го правиш.
Здраве, успехи и вдъхновение!
Думите ти не са празни и те имат своята широта и попадат там, където има и болка, и радост. Болка именно от факта, че нашата България е толкова уникална като бит, култура, етнография, история, самобитност, архитектура, а има места, които са си отишли безвъзвратно, места, които са замлъкнали завинаги и могат да бъдат възкресени именно в спомените на хората, в народната памет, която се пази за тях. Ето за това много съм се радвала на хората, които са оставяли своето иго и са тръгвали из България, за да попълват празните полета, да оставят за нас бъдещето поколение малки светлинки, които да ни ориентират в обстановката - какво е било, какво се е загубило, но и по този начин да възкръсне отново именно чрез споменуването и паметта. Много тъжни картини сме намирали в нашата красива страна, а радост е, че местата, на които е покълнала тази тъга са невероятно красиви. Човек може само да се радва и наслаждава и да го е яд, че е далеч примерно и не може да допринесе за облагородяването на дадено място. Но всяко място търси да бъде открито именно чрез хората, които търсят да се завръщат към своите корени и Дай Боже повече да се осъзнават откъм това.
Но да се надяваме да има надежда за България и българското село!
А на теб желая успех и изобилна жътва на “нивата”, на която се трудиш неуморно, за да береш и добър плод!