Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2012 19:34 - Странджа – магия или реалност – село Стоилово
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 28751 Коментари: 16 Гласове:
30


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Тъй като през месец май предстои да се проведе традиционния фестивал на Зелениката в Странджа, който всяка година е в различно селце и търсейки в нета по-подробна информация попаднах на програмата на фестивала
http://www.strandja.bg/uploads/images/20120412/programa_2012.pdf . И тя ме провокира да извадя от архива наши снимки на село Стоилово от 2010 г. и да покажа това, което ме впечатли в това странджанско селце. За Странджа планина мога да говоря с много любов и умиление.

 

Село Стоилово се намира на високото, като пътя се извива като змия нагоре със стръмни завои. В самото начало вляво от пътя се намира местната забележителност – водопада Докузак на река Айдере.

 
image

image

 

Край водопада е изграден заслон със пейки и камина, където човек може да отдъхне, любувайки се на спокойствието и красотата на това живописно местенце.

 
image

image

 

Малка пътечка приканва човек да се пренесе  в едно приказно местенце.

 

image


image

image


image

 

Тук винаги има много туристи. Поне ние като бяхме (началото на септември на 2010 г.) дойдоха много чужденци, които бяха от така наречените джип сафарита от Слънчев бряг.

След като се насладихме на водопада Докузак потеглихме нагоре към село Стоилово. Точно преди селото една стара постройка привлече нашия поглед. Спряхме зад моста и аз се втурнах към порeдното “бижу”, което беше изоставено на произвола на съдбата. Една стара дървена къща с каменни основи точно до реката стоеше самотна със спуснати кепенци.

 

image

 

Много са ми интересни тези стари сгради, които вече са изчезнали от нашия бит и които са имали своето предназчение в близкото минало. Опитах се да снимам през процепите, които зееха през разпадащите се дъски. Първоначално мислех, че това е изоставена воденица. Впоследствие разбрах, че вероятно тази сграда е била тепавица. Ако някой местен прочете постинга ми ще се радвам да спoдели нещо повече за това.

 
image

 

Самото селце е много интересно, защото в него човек може да види както съвременни сгради, така и стари странждански къщи, строени XVIIIXIX век.

 
image

image

 

Относно населението на селцето не мога да споделя нищо, тъй като когато се разхождахме из уличките му не срещнахме хора, с които да се разговорим. Но това, на което не преставахме да се удивляваме бяха чудните къщи на Странджа, които предизвикваха много тъга в мен самата. Гледайки това невероятно богатство, изоставено в дланите на разрухата душата ми плачеше.

 
image

 

Смесени чувства се блъскаха в мен - красота и тъга, удивление и болка. Удивлението ми идваше именно от тази непозната за мен архитектура, с която се срещнах очи в очи именно в Странджанския край, удивление от златните ръце, сътворили толкова красота и болка, че тази красота е неоценена.

 
image

 

Останала навярно безстопанствена красотата в един момент се е превърнала в разруха, мизерия...

 
image

image

 

Много от старите странджански къщи бяха в този вид.

 
image

 

Имаше и съвременни къщи, които не се вписваха в традиционната архитектура.

 
image

image

 

Но имаше и такива, които бяха грейнали с лозниците пред къщи, с градинките с цветенцата и предизвикваха нашето оживление.

 
image

image

image

image

 

Връщайки се в Русе потърсих по подробна информация за къщите в Стоилово. Попаднах на текста придружен със снимка че “най-впечатляваща е била къщата на Янаки Коюнджоолу. Двуетажната сграда с резбовани тавани и долапи е била най-голямата селска къща от ХІХ век в Странджа. Днес, за голямо съжаление, е изоставена и полуразрушена.”

 

 image

/снимката е взета от сайта Свети места: http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Stoilovo /

 

Като потърсих аналог на тази къща в моите снимки и си мисля, че ето тази е къщата за която става въпрос. Но не мога да бъда сигурна, докато някой местен не потвърди.

 
image

image

 

Това, с което ни е впечатлявала странджанската къща е, че като застанеш пред нея имаш чувството, че в нея живеят хора с малки размери. В много села и в Бръшлян, и в Кондолово видяхме подобни къщи.

 
image

 

Тази къща сигурно и те я от необитаемите вече, като се има предвид, че чардака и стълбището бяха подпрени върху дървени трупчета.

 
image

 

Особено ни впечатли комина – огромен е. Впоследствие като се заинтересовах за архитектурата на странджанската къща разбрах, че основното жилищно помещение в къщата е помещението с голямо огнище, наречено “в’къщи”. От другата страна на огнището е изградена пещ за хляб. Останалите помещения в къщата са разположени едно зад друго в дълбочина и може би затова първоначално къщата ми изглежда като къща за малки хора.

 
image

 

Всяка къща е с чардак, наричан тук одър. Друго, което ни направи впечатление от архитектурата на странджанските къщи е едно помещение, изградено от дървени вертикални летви, което се намира обикновено в задната част на къщата.

 
image

 

Такова помещение наблюдавахме и в къщите в Делчево (с.Делчево се намира на 8 км. От гр. Гоце Делчев) и то по-скоро, че там се намира и тоалетната, която тук се нарича “клозет” или “нужник”. Това помещение се нарича “стобор” – тесен коридор, който обгръща сградата от 3 страни. Стоборът е място за пране, склад, а в единия му край има нужник. В него се влиза от друго помещение, изпълняващо ролята на килер, наречено “задница” или съкратено “занца”.

Друго което прави впечатление още като влезе човек в селото е обновената църква “Св.Илия”.  За нея прочетох, че тя е църква с най-старите олтарни двери в Странджа, датирани от XVII век. Само, че ние не успяхме да ги видим, защото беше затворена.

 
image

 

До нея се намира кметството.

 
image


image
 

Интересно е, че върху стените на кметството са сложени снимки, чрез които човек може да проследи първоначалното състояние на църквата.


image 

 

А сега тя грее. Стъклата бяха с нова дограма и витражи.

 
image

image

image

 

Централните улички на селцето са асфалтирани, а има и такива в покрайнините, които са черни и атрактивни за туристи като мен, защото те водят към горските пътеки :).

 
image

image

image

image

image

image

image

 

А ето и още интересни коминчета.

 
image

image

 

И част от обитателите на селото, с които човек не може да си похуртува.

 
image

image

image

image

 

В центъра на селото има и някои предложения за пешеходни и вело маршрути.

 

image


image

image

 

Когато напуснахме селото и тръгнахме в посока село Бръшлян вляво от пътя забелязахме друг интересен обект, който вече липсва в гъсто населените градове – истинска, действаща бара. Тя се намира неделеч от водопада Докузак.

 
image

 

Тук имаше толкова много коли и хора, които искаха да изперат килимите и одеалата си. И явно се чака, защото някои бяха опънали и палатките си.

 
image

image

 

Не липсваха и полезни съвети към простиращите.

 
image

 

За да стигне човек до барата преминава през мостче, построено на река Айдере.

 
image

image


image

 

Това беше моят разказ за едно странджанско село, което ще посетим отново много скоро и се надявам да останем приятно изненадани от това, което ще видим там.




Гласувай:
30



1. diso - Благодаря за разходката!
13.05.2012 20:53
Много ми се иска да видя и Странджа, но съм стигал само до покрайнините й.
цитирай
2. zvezdichka - Радвам се, че ти хареса Дисо!
14.05.2012 13:27
diso написа:
Много ми се иска да видя и Странджа, но съм стигал само до покрайнините й.


В Странджа човек може да си скита на воля и времето пак да не му стигне. Ние я посетихме 2010 г. след морето, ама море е относително казано. Постояхме 3-4 дена на морето и после 6 дена забихме в Странджа, ама хич не съжаляваме за избора си :). Тази планина и нейните жители ни спечелиха отвсякъде!
И първоначално Странджа не беше в плановете ни за месец май, но обичаме да опознаваем нашия фолклор и Фестивала на зелениката провокира интереса ни. И добре, че един блогър ни предложи за там. Ще има палатков лагер сред звездите с музика и танци. Всеки желаещ е добре дошъл. В началото съм постнала и линк с програмата на фестивала.
цитирай
3. alexs - И аз не съм я обходил цялата Сранджа! ...
14.05.2012 14:28
И аз не съм я обходил цялата Сранджа! В близост до с. Стоилово е Петрова нива
, където през 1903 година , се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание.
цитирай
4. анонимен - Санде: Безстопанствената красота ..
14.05.2012 15:19
Прекрасно казано.

Поздрави!
цитирай
5. katan - ПРЕКРАСНА Е СТРАНДЖА!
14.05.2012 15:38
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, ВЪВ ВСИЧКИ СЕЗОНИ Е МАГИЧНА, МАГНЕТИЧНА И ... МНОГО РЕАЛНА.
ПОЗДРАВИ ЗА ДВАМА ВИ ЗА ПЪТЕПИСА!
цитирай
6. zvezdichka - Благодаря за коментара Алекс!
14.05.2012 18:05
alexs написа:
И аз не съм я обходил цялата Сранджа! В близост до с. Стоилово е Петрова нива
, където през 1903 година , се провежда конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който се изработва общият план на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание.


Ние Петрова нива не успяхме да я посетим, но никога не е късно.
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря за коментара Сашо!
14.05.2012 18:08
анонимен написа:
Санде: Безстопанствената красота ..
Прекрасно казано.

Поздрави!


Тъжна красота...
Не знам защо в което и селце да попаднем си харесваме все къщички, които са наистина уникални, но изоставени и много често събарящи се. Хората си харесват къщичките от соц времето, а тези, които носят духа на времето и мястото защо все остават тъжни... И в Еленско беше така, и на много други места...
Поздрави!
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря Кате!
14.05.2012 18:12
katan написа:
ПРЕКРАСНА Е СТРАНДЖА!
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ, ВЪВ ВСИЧКИ СЕЗОНИ Е МАГИЧНА, МАГНЕТИЧНА И ... МНОГО РЕАЛНА.
ПОЗДРАВИ ЗА ДВАМА ВИ ЗА ПЪТЕПИСА!


И аз бих отвърнала неповторима е Странджа - топла и привлекателна, мистична и криеща своите тайни, но е очарователна!
Пътеписа е мой, но Иво ми даде идеята да пиша за селото по повод наближаващия фестивал.
Поздрави!
цитирай
9. kasnaprolet9999 - Много е красиво, но порутените къщи ...
14.05.2012 19:08
Много е красиво, но порутените къщи навяват тъга по отминалото време, когато тук е имало живот. Добре е че има нови къщи, които съживяват селото.Хубаво разказваш. Поздрави!!
цитирай
10. georgibogdanow - Звездичка, благодаря ти!
14.05.2012 20:10
За пореден път!!!

Георги
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря Невенче!
15.05.2012 14:55
kasnaprolet9999 написа:
Много е красиво, но порутените къщи навяват тъга по отминалото време, когато тук е имало живот. Добре е че има нови къщи, които съживяват селото.Хубаво разказваш. Поздрави!!


цитирай
12. zvezdichka - Благодаря и аз Георги!
15.05.2012 14:56
georgibogdanow написа:
Звездичка, благодаря ти!
За пореден път!!!

Георги

цитирай
13. elewas - Носталгия по Странджа
31.05.2012 08:22
Благодаря ти Звездичка!Почувствах ,благодарение на теб , полъха на едно старо житейско минало.Прекрасни снимки!Очаквам новите от Фестивала на странджанска зеленика.
Елена-Бургас
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря ти Елена, че сподели!
01.06.2012 12:24
elewas написа:
Благодаря ти Звездичка!Почувствах ,благодарение на теб , полъха на едно старо житейско минало.Прекрасни снимки!Очаквам новите от Фестивала на странджанска зеленика.
Елена-Бургас


Странджа е многолика и винаги остава в душата на човек! Имам какво да споделя, но все още не съм успяла да обработя снимките от нашето пътуване, че освен на Странджа бяхме и в Най-Източни Родопи. Много искам да разкажа за нашите преживявания и за хората, които срещнахме в Странджа, но ще бъде когато успея.
Поздрави!
цитирай
15. prarodinata - Всяка планина у нас има своя отли...
18.06.2012 22:56
Всяка планина у нас има своя отличителна атмосфера, собствено усещане, всяка е едно цветно стъкълце в многоликия, но единен български калейдоскоп. Това се дължи не само на разнообразните географски дадености, но и на хилядолетните взаимодействия между Планината и Човека (самобитните местни общности, части от древния български народ), при които тя го създава и оформя, а той й дава от своята енергия и своя дух и я променя. Те стават едно неделимо цяло и в това е силата им. Днес Планината е обезлюдена, самотна, а хората са окаяни и зависими плебеи, натъпкани в една столица-капан за души и няколко прашни града.

Дано все повече хора открият за себе си и разкажат на другите за магията и силата на нашите планини, както ти го правиш.
Здраве, успехи и вдъхновение!
цитирай
16. zvezdichka - Благодаря ти Мартине!
19.06.2012 14:08
prarodinata написа:
Всяка планина у нас има своя отличителна атмосфера, собствено усещане, всяка е едно цветно стъкълце в многоликия, но единен български калейдоскоп. Това се дължи не само на разнообразните географски дадености, но и на хилядолетните взаимодействия между Планината и Човека (самобитните местни общности, части от древния български народ), при които тя го създава и оформя, а той й дава от своята енергия и своя дух и я променя. Те стават едно неделимо цяло и в това е силата им. Днес Планината е обезлюдена, самотна, а хората са окаяни и зависими плебеи, натъпкани в една столица-капан за души и няколко прашни града.

Дано все повече хора открият за себе си и разкажат на другите за магията и силата на нашите планини, както ти го правиш.
Здраве, успехи и вдъхновение!


Думите ти не са празни и те имат своята широта и попадат там, където има и болка, и радост. Болка именно от факта, че нашата България е толкова уникална като бит, култура, етнография, история, самобитност, архитектура, а има места, които са си отишли безвъзвратно, места, които са замлъкнали завинаги и могат да бъдат възкресени именно в спомените на хората, в народната памет, която се пази за тях. Ето за това много съм се радвала на хората, които са оставяли своето иго и са тръгвали из България, за да попълват празните полета, да оставят за нас бъдещето поколение малки светлинки, които да ни ориентират в обстановката - какво е било, какво се е загубило, но и по този начин да възкръсне отново именно чрез споменуването и паметта. Много тъжни картини сме намирали в нашата красива страна, а радост е, че местата, на които е покълнала тази тъга са невероятно красиви. Човек може само да се радва и наслаждава и да го е яд, че е далеч примерно и не може да допринесе за облагородяването на дадено място. Но всяко място търси да бъде открито именно чрез хората, които търсят да се завръщат към своите корени и Дай Боже повече да се осъзнават откъм това.
цитирай
17. zvezdichka - продължение:
19.06.2012 14:10
Но сега бяхме в най-Югоизточни Родопи и хората там споделят,че примерно село Горни Юруци, което в момента е живо село, но младите не намират препитание в него и се заселват към градовете. И хората с мъка казват: “След време и нашето село ще стане като Жълти Чал например, което в момента е село призрак – да бъде само отбелязано, че е било” , което е тъжната истина. За това ме боли, като тази истина е в цяла България... Навсякъде където отидем се сблъскваме с обезлюдяването на селата... Селца китни и тъжни...
Но да се надяваме да има надежда за България и българското село!
А на теб желая успех и изобилна жътва на “нивата”, на която се трудиш неуморно, за да береш и добър плод!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816186
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031