Прочетен: 28494 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2012 23:39
Реших да ви разкажа за едно приключение в Родопите по време на нашата лятна ваканция. Бяхме решили да съчетаем нощувки в къща за гости с палатка, като предварително си бяхме запазили места в село Орехово в къща за гости за първите 2 нощи. А следващите 3 нощувки искахме да спим на палатка някъде в околностите на Чепеларе и Широка Лъка. Бяхме си направили примерен план, къде бихме могли да нощуваме на палатка, като местата си ги бяхме избрали чрез нашия любим Google Earth. Запътихме към махала Асенец, която се намираше над Чепеларе. Да, ама не. Оказа се, че някои места са мисия невъзможна особено след като предишната нощ се беше излял проливен дъжд, а и като се вземе предвид, че пътищата до съответните населени места не са особено добри. Така беше и целта към която се бяхме запътили – махала Асенец. Излизайки от Чепеларе тръгнахме по един хубав асфалтиран път.
Но той беше донякъде. След него последваха дребни камъчета и черни кални пътища.
Да уточня отново, че бяхме тръгнали да си търсим място за палатка :).
Но като се загледа човек в тези високи чепеларски борове.
Красота отвсякъде, но и слънчицето трудно прониква на такива места и са доста усойни. А при това е и мокро. И мъгли се бяха спуснали на хоризонта.
Стигнахме до едни вили, в една от които видяхме че има кошери.
Искахме да видим човек, който да ни упъти в каква точно посока се намира махалата, но такъв не се мяркаше тъдява. Тръгнахме с колата нагоре, но пътя в един момент стана толкова опасен, разкопан от теклите вади, че колата ни отказа да върви нагоре,( въпреки, че беше джип, а и бяхме натоварени до дупка), а и имаше опасност я да затънем в калта, я да пропаднем в някоя пропаст... Решихме, че село Асенец не е нашето място за преспиване и се върнахме по обратния път. /Като се върнахме в Русе проверихме кординатите на мястото, където сме били в Google Earth и видяхме, че сме били съвсем близо до махалата, може би на половин км. Но сме поели в грешна посока./
Прекосихме отново Чепеларе, избрахме си на картата селце в близост до Чепеларе и хванахме произволно пътя нагоре, минавайки покрай старо каменно мостче.
И той ни отведе до едно непознато за нас селце – Зорница, което се намира на 5 км. от Чепеларе. Направи ми впечатление, че то беше разхвърляно по склоновете, сякаш имаше няколко махали – Горна, Средна и Долна. Отминахме първите къщи на селото.
Имахме празна 10-литрова бутилка, която бяхме решили да си напълним с вода от крайпътна чешма, но водата беше мътна, поради падналите вчерашния ден дъждове. И помолихме една баба, живееща срещу чешмичката да ни напълни от тяхната вода.
Междувременно разбрахме, че имат мляко и си купихме готово сварено при това за закуска – хубаво и чисто родопско мляко. Дядото ни попита къде мислим да нощуваме и като разбра, че ще бъдем на палатка ни посъветва да не излизаме от селото. Да, ама не. Кой да се вслуша в съвета на стария човек.
Отминахме Долната и Средната махала и преминахме и през Горната.
И все пътя нагоре гледаме. Търсехме да излезем от селото и да разположим бивака си на красиво място, където имаше гледка както към залез, така и към изгрев. Пътя започна да става черен и слезнахме от колата, че беше доста поизровен на места.
Като видяхме къде се качваме ахнахме от удивление. Толкова красота имаше навсякъде около нас.
Вероятното положение на селото - 1400м. надморска височина обуславя и името му т.е. по-близко до Зорницата или Венера. Старите имена на селото са - Гренобал и Гиндюзица. На турски "гюн" означава ден, а "дюз" е звезда, т.е. дневна звезда.
А и гледката, която се разкриваше пред погледа ни беше величествена. Ние бяхме на равнището на върховете, била и плата, като някои от тях оставаха под нас.
И си казахме – това ще да е мястото. Започнахме да разпъваме палатките и да потърсим дърва за огъня. Предварително си бяхме купили пъстърва, (на едно от момчетата му се беше дояло), която изчистихме на място и изпекохме на жара.
Наслаждавахме се на красивия изглед и залеза. Хапнахме, посмяхме се и легнахме да спим.
Моят съпруг между другото през цялото време, докато се занимавахме с рибата се шегуваше, че мечките от километри надушват миризмата. След като заспахме към 2 часа през ноща странен шум събуди съпруга ми. Нещо от рода на тежко дишане са чули и нашите приятели от другата палатка, като животното е минало точно до палатката им. И това естествено ги е стреснало... Моя милост да си призная, че си спах и не съм дочула тези шумове. Мъжете обаче станаха веднага, стъкнаха отново огъня, обиколиха местността около палатките, но „нещото” беше избягало. Но това беше основателна причина да подклаждат цяла нощ огъня. Не знаехме дали е било мечка – най- вероятно за това предполагахме или чакал или някое друго животно, но със сигурност не е било куче. Така, че мъжете посрещнаха изгрева и сутринта след като станахме, закусихме и сгънахме палатките решихме да съкратим спането на палатка следващата нощ и предсрочно с 1 ден да тръгнем за Триград, където си бяхме запазили нощувки за по следващите дни.
Слънцето вече беше огряло съседните склонове.
Въпреки неприятните преживявания през нощта мястото беше страхотно. Напуснахме го и продължавахме да се наслаждаме на красотата, която ни заобикаляше.
Чепеларските боровете си вземаха довиждане с нас.
Та това беше нашата среща с едно невероятно красиво място. И със сигурност няма как да не го запомни човек с нашите преживявания :). Дори по повод тази случка ни излезе нов сигнал. Когато бяхме на Жеравна и се разминавахме със заспиването, тъй като нашите приятели бяха с малко дете, а ние безгрижно скитахме из поляните на фестивала, когато искахме да вземем ключовете за колата сигнала беше "мечешко изръмжаване" :).
/п.п. по повод разказаните преживелици ще се радвам, ако някой е имал подобни срещи да сподели за тях и за това как е реагирал./
И толкова много за научаване ..
И толкова много за научаване ..
Бях провокирана да пиша за това селце, когато прочетох във Вести по повод утежнената обстановка в Чепеларе, че захранването в село Зорница все още не е възстановено. Спомних си за това наше преживяване и реших да го разкажа :).
А в Родопите има толкова много очарования, които през цялото време изпълваха душите ни. И преживявания не липсваха :).
Поздрави!
Усмихна ме коментара ти :)! Родопите могат да бъдат толкова различни и всяко едно място може да те грабне със своята красота и уникалност.
А спането на палатка има своите предимства и недостатъци, но то винаги е съпроведено с емоции. И човек открива наистина уникални места. И това да си запали жив огън и да приготви храна на него също е предизвикателство :). А ние сме спали лятото предимно и като има човек спален човал не е студено. Малко сутринта при излизане от палатката може да се понамокри от росата, но в къщи ги няма тези екстри :).
Поздрави!
Струва си човек да забягва от време на време в такива места. И на нас 9 дена ни бяха достатъчни, за да се потопим в една малка част от Родопа планина.
Ами то по добре човек да няма, но ние навлизаме в планината със своите дебри, в територии, които по право не ни принадлежат, така, че се случват такива неща. Само дето не бяхме подготвени за това пътуване и бяхме настроени наистина безгрижно. Но човек докато не изпита нещо, няма как да знае. И после проявява интерес. И започва да мисли и за други неща, които могат да са му необходими в едно пътуване.
23.01.2012 23:03
Наистина е така! Високо над Чепеларе... Ех!
Благодаря ти!
Поздрави за поста!
поздрави за вас!
Записвайте си всички преживявания, безценни са! България става май все по-непозната за нас, българите. Хиляди кътчета затихват постепенно, без дори да подозираме за тяхното прекрасно съществуване. Затова ти благодаря за тези постинги, благодаря и на съпруга ти!
Поздрави, звездичка!
Благодаря ти!
Поздрави за поста!
Тази случка ще се помни и ще ни е като обица за ухото...
А с нас не може да се скучае :). Винаги намираме интересни места и емоции не липсват.
Благодаря ти за коментара!
поздрави за вас!
Като си спомни човек за някои места и му става хубаво :).
Записвайте си всички преживявания, безценни са! България става май все по-непозната за нас, българите. Хиляди кътчета затихват постепенно, без дори да подозираме за тяхното прекрасно съществуване. Затова ти благодаря за тези постинги, благодаря и на съпруга ти!
Поздрави, звездичка!
За жалост си прав... И на нас са ни интересни такива места, като архитектура, бит, местоположение. Само дето много от тях са утихнали завинаги и няма с кого едно добър ден да си кажеш... Други, въпреки, че са на трудно достъпни места се посъживяват и на човек му става хубаво, когато види, че някой чужденец си е купил къща, която реставрира.
За записването на преживяванията май блога е основното ми средство за сега, но и за него нямам много време. Затова и публикувам с голяма разлика в случилото се пътуване например.
Поздрави!
/п.п. съпруга ми за съжаление няма време за писане с изключение на кратката зима, когато му се падат отпускарски дни, но и в къщи не се спира... С толкова много неща се е захванал./
17.04.2012 11:49
В Родопите човек открива радост и красота и преживявания не липсват :).
20.04.2012 16:35
22.04.2012 13:54
Непознатата България.
С благодарност.
То и за мен може да се каже отстрани, защото аз си спах спокойно онази вечер и не съм дочула това дишане. Но мъжете бяха на пост! И ракията онази вечер свърши много бързо, защото и огъня се подклаждаше цяла вечер и си правиха компания. А на сутринта след като жениите се събудихме палатките се събраха набързо и се изстреляхме като куршум :).
Ние обожаваме селския туризъм, но не оня, който директно води до къщата за гости и механата, както мнозина го разбират, но и до онези диви местенца, които носят своята привлекателност! А ако няма приключение как ще останат спомени в човек :).
Непознатата България.
С благодарност.
Непознатата България! Невероятна е и не престава да ме удивлява! И опознавайки я човек я обиква още повече и му е свидна!
Поздрави!
Толкова много има в Родопа планина...!