Тази година за втори път посещаваме едно любимо за нас място, диво и закътано в планината – Планински чифлик. 1-я път бяхме там на Еньовден, а 2-я на Рождество. Искахме да отидем за Нова година, но като се обадихме м.октомври да запазим места се оказа, че вилата е вече резервирана. Та този постинг ще бъде комбиниран и ще ви представя вилата и околността около нея, така както я видяхме през годината. Едно от местата където се отбихме, за да хапнем топла супа беше село Бели Осъм и по-специално Хитър Петър.

 

 

Тук винаги ни е много хубаво да се отбиваме. Новото, което забелязахме е, че дефекта беше превърнат в невероятен ефект и те пренася в едно различно време.

 

 

Стигайки село Чифлик се отбихме по познатия ни път, водещ ни нагоре в планината. Снега беше позатрупал и ние направихме грешката да спрем насред път и се оказа, че тръгването доста ни поозори. Колата буксуваше на 2-3 пъти, докато тръгна нагоре по баира.

 

 

Въпреки трудностите в придвижването в снега човек не може да не се зарадва на бялата зима, която е много красива.

 

 

А лятото пътя изглежда така :).

 

 /Тук ще отворя една скоба, за да спомена, че лятото, когато заведохме за 1-ви път нашите приятели на къщата си направихме малък майтап. След като бяхме изминали 3-3,5 км. по черен път посипан с камъчки със средна скорост 5 км/ч. спряхме колите и споменахме, че май сме объркали пътя. А къщата просто беше зад завоя :)./

Стигнахме благополучно вилата и хазяйката ни посрещна на прага, като ни каза, че съпруга й ни чакал долу в селото с джипа впредвид лошите условия.

 

 

Вилата имаше нов обитател – пъргавия и игрив кон Мартин.

 

 

Още с влизането радостно ни посрещна кучето Рекс. Той не обича хора със светкавици, но тук съм уловила интересен момент и от другите обитатели на къщата.

 

 

Общо взето тази ваканция се оказа една от най-мързеливите за нас и си беше наистина почивка, защото наблизо нямаше забележителности и архитектурни обекти, които да посетим. Често се сбирахме около камината и на масата съответно.

 

 

Интересно, че имаше и прасе, огън, на който притопляха вода и мръвки, които домакина печеше на жара.

 

 

За Бъдни вечер ни хрумна идеята вместо да направим питка да разделим тестото на броя на хората и всеки да умеси своя вит-превит кравай, които според традицията се даряват на коледарчетата. Коледарчета нямаше, но в момента на месенето цареше една творческа атмосфера и всеки се впусна с желание в начинанието :). На някои явно им беше за първи път.

 

 

Друга подробност, която мога да отбележа е, че лятото след една разходка заварихме домакина да гради пещ.

 

 

Като идеята им беше да разширят къщата и съответно стаите за гости, тъй като интереса за летуване е голям. Като пристигнахме за Рождество в къщата видяхме, че новите стаи бяха готови и новата кухня също, където единия ден гостувахме на домакините и те се грижеха за нас. Чудех се, как Минко е успял за толкова кратко време да свърши всичко това... А той ми отговори, че се е лишавал от съня си. Много точни са домакините на къщата.

 




Готовата камина :).

 

Друго забавление във къщата през зимния период се оказа пързалката. Една от първите вечери 3-ма ентусиасти отидохме над къщата, за да откъснем елхово клонче, което да украсим с коледна украса и си направихме пързалка.

 

 

Елхичките нашите стопани са ги насадили малко след сватбата си.

 

 

Викахме и на нашите спътници, които бяха легнали да си почиват, а ехото ни отговаряше: „Сънльовциииии” :))).

 

  

Един от дните, който бяхме определили за разходка и пързалка ни изненада със слънце още от заранта.

 

Ето и една снимка от същия ъгъл, но във друго време.

 

 

Така, че решихме първо да се разходим до познатата ни чешмичка.

 

 

Различна е разходката през зимата, от прехода през лятото, но всеки един сезон носи своето обаяние и привлекателност.

 

Тези ягодки постоянно ни мамеха край пътя и се катерихме по склона като козички :).

 

Тръгнахме от вилата, отминахме кошарите, които сега бяха зазимени. А лятото се охраняват от лоши кучета, които много силно лаят.

 

 

Точно след кошарата огледахме полянката, позната ни от лятото.

 

 

Тук сме обикаляли за мащерка. 1-я път когато дойдохме в Планински чифлик 
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2010/07/16/nashata-pochivka-i-vpechatleniia-ot-quot-planinski-chiflik-q.577924 намерихме големи туфи с мащерка. Миналата година бяхме за Еньовден, но се учудихме, че мащерката не беше в такива количества, в каквито очаквахме. Но предвид закъснялата пролет в планината всичко става по-късно и е обяснимо. Сега това баиче, огряно от слънцето го харесахме за пързалка и на връщане решихме да го пробваме. Продължихме пътя към чешмичката, отминавайки боровата горичка.

 

 

Ако човек не знае, че има чешмичка със сигурност трудно би я забелязал зимата. Затова я снимахме отблизо.

 

 

Лятото от чешмичката продължихме за водопадите, като пътеката тръгваше в буковата гора.

 

 

Е вървейки покрай рекичката има опасност човек да се изтърси и да се понатърти, пазейки апарата от счупване. Моя милост знае как стават тези неща и по Еньовден бях като белязана, защото едното падане беше покрай рекичката, а другото отивайки на Васильов пак за една хубава мащерка, която ме мамеше на стръмен баир... Ама то лакомо гърло не е на хубаво :). И човек си ходи с ожулени ръце. Но спирам тук с отклоненията. И се пренасям на тема зима.

От чешмичката решихме да се спуснем надолу по баира с дупенцата.

 

 

Слънчицето припичаше, а ние се радвахме на зимната картина около нас.

 

 

На връщане стигнахме до полянката и си направихме страхотна пързалка. Толкова емоции, радост, викове огласиха местността. Естествено всеки се спусна от пързалката.
 

 

Аз съответно бях от най-шумните. Имаше един огромен камък по средата на пързалката, който постоянно нацелвах, че такива лупинги правих. Е, не се мина без натъртвания и болки в коленете. Така, че си попадах тази ваканция, дори и без шейничка :).

 

 

Като се върнах хвърлих поглед на снимките от Еньовден и открих и полянката, където си бяхме направили пързалка сред тях.

 

 

Точно там където си бяхме избрали мястото за пързалка имаше толкова мини (камънак)... Но такъв е животът. Иначе как да запомни човек, ако не стане весело.

 

Това бяха част от нашите зимни и летни преживявания. Другите ще запазим за нас.

Поздравления за чудесното описание, снимки! Много бих искала да отида и аз там!
Колко е красива страната ни!

Благодаря ти за коментара!
Вилата е чудесна, така, че няма да съжаляваш, ако гостувате там. И лятото е прекрасно, защото в селото има голям басейн с минерална вода, човек може да си набере ароматни билки и да се запилее из баирите и полянките на Стара планина. А и да си отдъхне сред тази красота! А домакините са много гостоприемни, а колко вкусно готви Пепито.

Човек остава безмълвен при такава красота!

За много години Цанке!

Много красиви зимни картини си запечатала!
Благодаря ти, беше ми много приятно!

много е хубаво! съвсем се преобразява мястото според времето в годината- толкова сме богати с тези четири сезона

За много години - да сте здрави и щастливи, пак да пътувате и показвате прелестни кътчета:)

А този букет от ягодки ми изглежда много вкусен :) И през зима и през лято природата си има премяна богата...

Да ти е честита и щастлива Новата 2012 г. и много радостни мигове успехи и късмет да ти донесе!
поздрави и слънчеви усмивки!
Наталия

Прекрасно е! Благодаря ти! И нека цялата тази красота те пази и съпътства до следващата година!:) Честита да е за теб 2012 - Сурва година, весела година и догодина със здраве!:)

Благодаря ти!

Бъдни вечер беше навалял сняг като по поръчка :). А и слънчицето спомогна да станат хубави снимки.



Радвам се, че ти хареса Магнолия!
Поздрави!

За много години - здрави и мирни!

Наистина сме богати, но се чудя тези дни с това топло време накъде отиваме. Като си спомням от детските години какъв сняг имаше, а сега в Русе сякаш е есен и е топло следобядите. Хубаво, но не ми се струва много нормално.
Поздрави!

Горските ягоди наистина бяха много вкусни и постоянно ни отклоняваха от нашия маршрут за водопадите. Но и без това бяхме тръгнали на разходка, че и на цветенцата се радвахме и на всичко, което ни заобикаля :). А какви големи репии имаше и с децата се получиха много сладки снимки лятото. Като шапчици-чадърчета им бяха :).
За много години и на теб!
С пожелание за здрава, щастлива и успешна година!

Човек обикне ли красотата, винаги ще я търси. А тя е навсякъде :) !

гледах, наслаждавах се и започнах да пиша своя коментар, но гледам точно пред очите ми е последното написаното изречение до момента в коментарите, в което ти пишеш:

"Човек обикне ли красотата, винаги ще я търси. А тя е навсякъде :) !"

Това изречение би било достойно мото на блога ти, достойно мото на всичко, което си ни споделяла до този момент и което - надявам се силно - и занапред ще ни споделяш.

Поздрави на теб и на групата ви :)

Завидях ви (особено за ягодите :))

Георги

Чудесни са били преживяванията ви, вижда се :)
Поздрави!

Цане, заплювам си това място за посещение през лятото. Снимките са страхотни, природата е омайващо красива, а зимата си е чудесно, без съмнение.
Нека да имате много такива разходки през Новата година!

Благодаря ти! Със сигурност ще продължа да споделям, макар, че времето не достига за всичко, което ми се иска да правя.
Сигурно и край София има толкова места, където може да се намерят тези красавци - ягодките :). Просто трябва да уловиш момента.

Имаше и още, което спестих. При нас винаги има изненади :). И е много весело.
Благодаря за коментара!

Да сравнително близо е нашия край. А ако човек реши може и по-серизони преходи да предприеме - например да се опита да се изкачи до Козя стена. Ние 1-я път като тръгнахме към водопадите взе, че се смрачи и времето беше на дъжд, 2-я път бяхме и с малки деца, но намерихме повече от водопадите. Оказа се, че май има и още от тях :). 3-я път може и до Козя стена да стигнем.
Иначе с колата и до Беклемето може да се качи човек, а там колко боровинки има само. Ние сме ходили и към Шипково към х.Васильов. И там е пълно с боровинки. Но има и други места, които може да обиколи човек.

Благодаря ти!

Така, че няма да съжаляваш за избора. Домакините са много готини хора! Предлагат както готвена храна, така има възможност и човек сам да си я приготви. Дадох ти доста подробности за мястото :).

Много хубав разказ пак си направила, снимките са чудесни. Да сте живи и здрави и двамата пак да отидете там с цялата компания. Много интересна съпоставка на летни и зимни снимки, добре си се сетила и контраста е впечатляващ. Поздрави!!!

Пак си далеч от Русе Цанке .... Чудесно местенце!.Красива зимна приказка!
Поздрави!

Чудесни снимки!Чудесно място.Поздрави!

Много ми хареса твоя пътепис - с хубавите снимки и обясненията. Чудесно е, че даваш сравнено с лятото - така е интересно и всеки може да се любува на красотата!
Благодаря и хубав празник!

Дивна красота си ни показала отново, Звездичка! Колко прелестни места има да разглеждаме само в България...
Поздрави!

Прекрасно е всичко, което видях, Звездичке!
Благодаря ти!

Чудесен постинг!...

много здраве, обич и нови Открития...

Така и не ми остава време да разкажа за много от нашите разходки, затова идеята да ги съчетая ми се видя добра :).
Поздрави!

Знам твоето мнение и многоточието ми говори. Това, което мога да ти кажа, че и на мен ми се иска да посетя повече места около Русе и дори съм си обещала за новата година. Ако стане ще ти посветя някой постинг специално :).
Поздрави!

Наистина мястото си заслужава, а и ни стана едно от любимите, щом повторихме тази година :).
Поздрави!

И за много години! За лятото освен големия бесейн в селото във вилата има малко басейнче-джакузи, където човек също може да се разведри по всяко време на денонощието с хубава компания или питие :). Просто не мога да си позволя да пускам много снимки, но който има желание ще го види :). А лятото определено могат да се видят повече места наоколо.

Има Скарлет, има и още как. А човек си ги заплюва и малко по малко ги опознава, правейки планове през годината :). Като ние специално често гледаме да съчетаваме освен красиво място, да се запознаем с бита и фолклора на българското село.

Поздрави!

Човек има нужда от такава почивка. Действа му зареждащо.

Почивните дни по празниците бяхме по селата да се видим с родителите. И използвах свободното време тогава да напиша част от постинга. Баща ми като ме пита какво съм се разписала и му казах, че описвам почивката ни в Балкана. В един момент се замислих: "Дали не си губя времето с тези постинги...?" , но знам, че поне могат да бъдат полезни на хора, които търсят информация за конкретно място за посещение. Е на мен ми трябва време да го напиша, а често не разполгам с такова, но когато... тогава.
А колко още интересни места чакат реда си, за да разкажа за тях :).

Поздрави!

Нека вдъхновението и красотата бъдат спътници в живота ти!
За много години!

Привет на семейството ти и на стопаните !
Добре е , че са се запазили още такива кътчета в България ! :)))

Благодаря за поздравите! Стопаните се надявам да прочетат поста ми :). И аз също се радвам много на такива местенца, затова и ни стават любими!