След като разгледахме архитектурния резерват Старо Стефаново се отправихме към Априлци. Отминавайки село Дебнево минахме през село Гумощник. Впечатление ми направи, че селото е разположено на голямо територия. Бях прочела в нета, че забележителност на селото е църквата “Св.Николай Летни” и я търсехме с поглед. В началото на селото видяхме табелка, че църкавата се намира на 6 км. Учудих се, но впоследствие разбрах, че селото е образувано от 5 махали и явно това е причината къщите да са разположени на голямо разстояние една от друга. Селото се намира в подножието на Стара планина и навярно при ясно време тук се разкрива красива гледката към планинските върхове. За съжаление времето беше мрачно и мъгливо и ние не можахме да се насладим на приказните пейзажи.



След като стигнахме последната махала спряхме колата на малко площадче и се отправихме по стръмна уличка нагоре. Пред нас се белееше красива старинна постройка. Това беше реставрирана сграда на килийното училище, което се намира в двора на църквата “Св. Никола Летни”.



Сградата на килийното училище беше изградена от каменни основи и дървени подпорки. На една от гредите майстора беше издълбал името си.







Каменна ограда ограждаше двора на църквата и училището.



На входната врата имаше афиш от който научихме , че през миналата 2009 г. селото е празнувало 170 години от построяването на църквата и 180 г. от поставяне началото на килийното образование в селото.



Вдясно от училището снимах красива и масивна дървена врата, която е водела към двора на църквата, но в момента не се използваше.


За съжаление килийното училище беше затворено и имаше телефони за връзка. Но се оказа, че трябва да се връщаме 3 км., за да вземем жената, която държеше ключове, а и времето беше доста напреднало, че се отказахме.
Времето междувременно от дъжд го обърна сняг. След като влязохме в двора на църквата снимах училището от другата страна.





До него имаше изградена малка каменна чешма в памет на любима съпруга.



Впечатление ми направиха многото паметници, които съжителствуваха в двора на църквата.
А самата църква беше доста масивна като размери. Построена е през 1839г. И е обявена за паметник на културата.

Не можахме да я разгледаме отвътре, тъй като беше затворена. Но и това, което видяхме отвън беше впечатляващо. Личеше си по стенописите отвън, че църквата беше реставрирана. И обрисувана с растителни елементи.

 

Впечатление ми направиха орнаментите, които ми приличаха на розети и красивите птички, които ни гледаха отгоре.

 

На стената на църквата имаше облегнати различни видове гробищни паметници. От една информационна табелка разбрах, че това пространство се нарича “лапидариум” т.е. каменни останки от надгробни каменни пластики тип “къщички” с релефна структура. Село Гумощник е единственото място в община Троян, където се изработват и поставят такива надгробни паметници. Спомних си, че подобен видях и в двора на църквата в село Старо Стефаново.

Видяхме и паметник на жителите на село Гумощник, загинали във войните за национално обединение на България през периода 1912-1918.

Малко по надолу от него имаше и паметник-кенатаф (без тленни останки) на загиналите жители на село Гумощник на парахода Титаник на 14-15 април 1912 г.



В края на църковния двор се помещаваше старо гробище.



Селото явно е доста оживено. И на отиване и на връщане видях хубави и нови къщи, които се вписваха чудесно в селската атмосфера.
 

наистина ме зареждат с енергия.Толкова свежест и спокойствие излъчват дори докосвайки ме през монитора...а, колко ли ще е разтърсващо реалното съприкосновение с тази история и тази природа!

В този пост съм разказала за едно почти неизвестно селце, за което и аз разбрах като се оглеждах за забележителности в региона на Априлци :). И още едно интересно селце има, но за него друг път :).
Радвам се, че те е докоснал разказа ми. Ако беше хубаво и ясно време със сигурност щеше да бъде много по-хубаво :). Поне щеше да има панорама към Стара планина.

на жителите на тези китни балкански селца, които успяват за запазят чисти къщи, църкви, чешми от посегателствата на вандалите...
Голяма доза истина има в приказката, че " Планината ражда хора, а полето тикви" - съдейки по фасадите на сградите в нашия край и на състоянието на пейки, спирки, чешми и шадравани...
Явно добрината все още я има, но само на някои места, за съжаление....
Поздравления за хубавия материал!!!!

оценяват, че това, което имат като наследство и е толкова старо си струва да се поддържа и е похвално, че са възстановили сградата на килийното училище и църквата си. Аз влизах в сайта на селото и на всяка една страничка имаше банкови сметки, с които хората призоваваха да се спаси това наследство. А и факта, че в двора на църквата има толкова много паметници не е случаен и традицията се продължава и в наши дни.
Благодаря ти Стефчо, че взе отношение по темата ми :).

за виртуалната разходка, поздрави

Благодаря. Човек няма да си загуби времето с такива постинги. Дано са по-чести.

Радвам се, че ти е харесала :). Ще има и още :).

Показвам това, което сме видяли и до което сме се докоснали! За честотата има много неща, за които мога да пиша, само, че за това ми е необходимо време. А то все недостига... Дори съпруга ми спомена да не си губя времето с тази тема, но тъй като това са по-малки и неизвестни селца, но имат своите забележителности, макар и снимани в лошо време реших да ги покажа :).
Поздрави от България!

ЗВЕЗДИЧКА, ВИНАГИ ПОКОРЯВАШ! УЛАВЯШ ХАРИЗМАТА И НИ Я ПОДНАСЯШ И НИЕ КАКВО..ПРОСТО В ПЛЕН!


НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благодаря ти Джул!
Жалко, че църквата беше затворена. Четох хубави неща за иконостаса й.