Искам да те поздравя и с няколко стихотворения на Надя Кехлибарева от стихосбирката й „Интимен свят”. Те са ми толкова близки...
 

Унес

Крило си ти.

От скръб ме затуляш,

към слънцето с теб се въземам.

Земя съм аз. Дочуваш ли как тупти

в снагата ми пулса на бъдното време?

И нека един за друг се държим - 

да почва отново живота,

детски вик да просветва.

Тополи ронят цвета си, пролетен дим.

И твоята длан лежи на сърцето ми.

Нежност

Тишината да идва при нас.

Прегърни ме.

Само с нисък и ласкав глас

казвай моето име.

Нека слънце по двама ни да тече

и отново

за малко да станем

най-доброто момиче, най-доброто момче

от оная майска поляна,

сред която разбрахме за първи път,

че в едничка прегръдка успява

да се смеси светът

с нацъфтели дървета и звездна плява...

Ти ме обичай

Ти ме обичай, когато

бие дърветата дъжд отвесен.

И се изтрива от моята памет дъгата.

И боледувам

за радостен вик, за песен.

Ти ме обичай, когато

поглед и гръб

от умора навеждам,

И не успявам да пратя

никъде своя усмивка,

никъде своя надежда.

Ти ме обичай, когато

всичко за мен

тръгва наопаки, мили.

И не съм богата

нито с телесна хубост,

нито с духовни сили.

Ти ме обичай, когато

аз от тревоги съм зла.

И прошка не заслужавам.

Ти ми протягай ръката си

и тогава...

Вечерен гост

Ето, че си тук, любими. Ето, че сме двама.

Щом те угощавам, аз не смея да съм бедна.

Ще ти дам каквото имам. И каквото нямам.

С погледа си

ще те галя. С младостта последна.

Цветни думи от далечна приказка ще казвам.

И отнякъде незнайна сила ще намеря –

за да може всеки миг за теб да бъде празник

и небето

аз да смъкна на земята черна.

Аз сълза

на лунна жичка мълком ще нанижа

призори. Вземи я от неспалите ми длани.

Тя ще те подкрепя, мили, в новите ти грижи –

светъл да вървиш по пътя, който е останал.

Един към друг

Един към друг от векове вървим

през тежък зной и непосилен мраз.

Защото тоя свят е неделим.

Защото тоя свят

сме ти и аз.

Менят се времена, земята се мени.

След мъка идва благослов.

А любовта от стародавни дни

до днес

си е любов.

Тя ни събира

и разделя във върховен час.

А ние пак един към друг вървим.

Мен дириш ти. Към теб стремя се аз.

Защото тоя свят е неделим.

Неправди. Грешки и тревоги. Но

дъгата-ореол над двама ни трепти.

Жена и мъж. Безсмъртие в едно.

Защото тоя свят

сме аз и ти.