Тази уекенд си ходих у дома, в моя роден край, който толкова обичам. А и успях да видя любими и красиви местенца за мен местенца, които се намират в близост до нашия град. Ще споделя някои от тях, които посетихме с един мой близък приятел миналата събота.
Първо отидохме в Горна Оряховица, тъй като там се намира едно любимо за мен същество – моя племенник естествено, когото много обичам, а той съответно така ми се радва като ме видя. То не бяха прегръдки, целувки :))). За игра нямаше много време, но съм обещала следващия път като си отида да му посветя цял ден в игри, разходки и забавления… След това се отправихме към Арбанаси.
Времето беше страхотно – слънчево и топло и много лек ветрец повяваше от време на време. Още по пътя за Горна Оряховица така се въодушевих при вида на настъпващата пролет, за която вече споменах в предишния си пост. Зяпнах от удивление от нацъфтелите плодни дръвчета, които в София така или иначе нямаше къде да видя. 







Много пъти преди съм минавала с маршрутка покрай Арбанаси, но почти не съм се разхождала, за да усетя атмосферата, която цари там. Малките улички застлани с калдъръм, правите каменни дувари, които те пренасят във възрожденския дух, който цари на това място. Издадените еркери, дървените чардаците, дървените дограми на прозорците, старинните и масивни порти, дърворезбите, които подсказваха как се нарича съответната къща, пред която сме се спрели в момента, сводестите врати и прозорци, които ти се усмихват в далечината… А и много интересни коминчета видяхме с разнообразни форми – правоъгълни, кръгли, с калпаци и къщички, с накъдрени керемиди отгоре… 



Красиво място е Арбанаси и определено има какво да се види и снима. На места все още кипяха строежи, които придаваха старовремски стил на строящите се къщи, в съответствие с изискванията за тези селища. А и хората са предприемчиви и развиват така наречения селски туризъм. А посетители определено не липсват. 





Още в самото начало спряхме и паркирахме колата до къщата хотел - механа “Извора”. Разходихме се и видяхме уникални неща в двора на къщата. Не са случайни и рекламите, които съм чувала или виждала за тази къща, но сега с очите си се уверих, че тези, които държат къщата са се постарали това мястото да е уютно, красиво, старовремско и да привлича много посетители. То вярно е, че има и реклами, но човек като влезе в дворчето и види каменните зидове с белите фуги, с фенери над сводестите врати, с опъната вълча кожа, с дървени пейки покрай тях и дървени колела от каручка му става много мило и драго. Двора е покрит с каменни плочки, които оформят пътечки към ресторант - механата и хотела, а покрай тях е израстла блага, зелена тревичка. Каручки, дървена шейна и разни други уреди, които дори и самата аз не знам за какво са служели в миналото допълват духа на това място . 


Дървено мостче се кипреше над изкуствено оформено езерце с една дървена лодка до него. По нагоре бяха разположени дървени маси за сядане на открито, дървено топче и още един уред, който приличаше на миниатюрна воденичка. Точно над тях едно игриво, каменно водопадче издаваше напевни акорди и водата, която се изливаше от него ромолеше много звучно и сладко. 


Люлки и дървени пързалки подканяха децата, хамаци привличаха уморените погледи. Имаше и живи животни и птици, затворени в клетки, които внасяха допълнително оживление в обстановката. Странна порода магаренце, кучка и куче, с множество малки кутрета, зайци, сърненце, пауни, фазани, токачки, гъщатки, обикновени петли и кокошки, гълъби и врабци. Особено се накефих на песните на врабците, които си бяха свободно пуснати между впрочем, но в клетките имаше от кого да си откраднат зрънца и храна. И така звучно пееха и писукаха, че не ми се тръгваше от там :). 



В близост до хотела имаше басейн, който беше покрит по това време на годината и градинката беше много красиво оформена от стройни борчета и храсти, за които се бяха погрижили грижливо и с много обич надявам се, а с парички съответно :).
Много интересно място, което посетих поради физиологични нужди и останах толкова изненадана и се смях като някоя хлапачка пред огледалата вътре. Та това място се наричаше гальовно “нужник”. Отвън името беше изографисано с едни красиви дърворезби. Стана ми много интересно това име, защото като кажа тази думичка и в ума ми веднага изниква представата от един селски нужник примерно – една дупка изкопана в земята, с две плочки за стъпване и постоянна остро ухаеща миризма, няма да споменавам на какво :))). Та каква беше моята изненада като посетих това местенце. Всичко вътре беше изключително чисто, в светли плочки, ухае много приятно на парфюми и ароматизатори, навсякъде е заградено от големи огледала. Става въпрос за мивката. Като си свършиш работата водата сама се пуска. Дотук добре, но като реших да се измия на мивката като си доближа ръцете до кранчето водата тръгва сама чрез фотоклетки, а като ги отдалеча малко и спира. Направо се заливах от смях пред образа в огледалото и така се накефих на тоя нужник. Абе човек да не предполага, че може да има толкова приятни местенца, където може искрено да се забавлява. 



И в обобщение ще заявя, че Арбанаси е едно чисто, спретнато и подредено селце, канещо посетителите да влязат, да разгледат и да се насладят на самобитната обстановка, която е завладяла това кътче от нашата китна страна и поддържа жив възрожденския дух, който още витае във въздуха. 



След като разгледахме Арбанаси и хапнахме от вкусната кухня на препълненана до дупка механа “Извора” и потеглихме за старопрестолната столица на България – Велико Търново. Разходихме се по възрожденската, калдъръмена уличка “Гурко”. Насладихме се на гледката, която се разкриваше срещу нас. 





Правихме снимки на река Янтра, на гордо изправените конници на паметника на Асеновци и разположената в близост църква “Св.Св.Константин и Елена” с много атрактивна и раздвижена архитектура, на къщите, накацали като лястовици по стръмния склон. И много точно е определението, че град поставен на хълм не може да се укрие. Наистина е така и отдалеч се забелязва тази уникална архитектура и разположение на къщите по стръмните склонове. 




Уникален град е Велико Търново, много обичан и любим за мене град, в който съм изкарала по голяма част от живота си :))).