Прочетен: 1648 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2006 00:17
Харесвам изненадите. Тези, които те превръщат във вихър. Неочакваните, които те карат да се усмихваш. Да зарадвах се тази вечер, че не всичко в живота ми става според плановете и Слава Богу, че е така. Иначе живота ми би бил предсказуем и скучен. А аз не обичам скучните и повторяеми неща. Благодарна съм, когато изненадата се изсипе върху ми и ми каже: "Здравей :). Аз те посетих тази сутрин, тази вечер, този ден. И ще бъда твоя спътница."
Да, обичам ги такива спътници и ги желая. Но момента на изненадата така добре ми въздейства. И аз политам и се устремявам смело напред, там където ме зове неочакваното, за да го съпреживея, за да събера миговете и да ги запечатам. Колко малко му трябва на човек. Живота наистина е красив и така те гъделичка понякога, че ти става едно хубаво. И една голяма усмивка се разлива по устните ми.
И искам да извикам силно, ама много силно: "Благодаря ти за изненадите, които ме поднасяш, дори и за неприятните!" Защото изненадите те жегват някъде дълбоко. Карат те да си нащрек понякога, а друг път да се отпускаш плавно и да си почиваш.
Човек има нужда както и от бдителност, а също така и от отпускане, почивка. И по добре е когато се редуват, за да не стане прекалено отпуснат, или пък да гледа изтормозено в един момент и напрежението да го държи под пара и той да изпушва. Да няма къде главицата си да отпусне блаженно. Човек трябва да вкусва и от спокойствието и от бясното препускане. От всяко има полза по слънцето, стига да усетиш кой момент за какво е :).
Та похвалих се, че ми е гот тази вечер и очаквам и други неочаквани неща. Каквито и да са те са добре дошли и винаги ще бъда добра домакиня или поне ще се постарая, да ги посрещна и да ги поканя да бъдат от почетните ми гости.
А дали има някой да не ги обича...?:)
Мм-м приятно гъделичкащо е усещането.