Човек винаги е бил воден от своите пориви и чрез тях се е устремявал към недостижими места. В него винаги е живял копнежът да бъде свободен! Свободата е била и си остава на челни позиции в живота на повечето от нас, като търсене, като изконна истина. И в търсене на тази свобода много често човек се сблъсква с остри зъбери и неминуемо при този сблъсък да се получат прободни рани. И от тях да протича кръв. И много често ни боли, човек стиска зъби, но тя раната си кърви. Оставила е диря там вътре в теб. Човек има нужда от лекарство в такъв момент, има нужда да осъзнава този сбъсък и много въпроси изникват в него.
Какво имам предвид ли с този текст? Ами към нас често идва обвинението, което търси да угнети човешката душа, търси да налага своето си мнение за нещата, с които ежедневно се сблъскваме. То дълбае и човек не може да остане равнодушен, не иска да се примири с положението. Търси да отстоява свободата си. Когато обвинението е лично отправено към теб, то засяга твоето самолюбие. И още повече, когато е от близък човек, човек, който не ти е безразличен по някакъв начин. Ако е някакъв си познат, ще метнеш с ръка и ще кажеш: “Остави. Не си струва труда и нервите.” Но когато е лично, тогава боли. Това, че човека срещу теб не може да те разбере, а ти не искаш да се примириш. Искаш свободата си! И така обвинението отключва вратичката на гневът в теб. Колкото и да не желаеш да се гневиш, в един момент избухваш като вулкан. Отговяряш според реакцията на човека, стоящ срещу теб. A в действителност нямаш желание да нараняваш този човек, но го правиш с думите които изричаш. Търсейки свободата си, нараняваш и себе си дори, защото гневът отнема мирът ти. Колко е двуяко положението в един момент? Като двуостър меч си изправен пред дилемата: “Кое острие да избера?”, “От кое ще боли по-малко?”
И въпросите, които изникват след тази случка в теб, защото тя оставя своя отпечатък и не ти дава мира по един или друг начин са следните: “Има свобода в гнева?”, “Може ли човек да владее над гнева?”, “Може ли да издейства своята свобода по друг начин, без да се гневи?”, Може ли човек да си сложи ключе на устните, с които изрича както блага, така и гневлива дума?”, “Себевладеенето – мираж ли е или може да бъде и истинско?”
Просто споделям въпросите, които нахлуват в мен след една не много приятна случка в моя живот!
Защо човек не може да овладее гнева си?
Може ли човек да владее над бурите и ветровете? Може ли да ги управлява? На правилен път ли съм в моите разсъждения?
но е трудно. и понеже повечето хора поставят егото си в началото на всяка мисъл, изречение или дело, наистина боли, както ти казваш.
затова - единственият начин е да преглътнеш; да се откажеш от нуждата да бъдеш разбран и сам да разбереш другия - защо се отнася така? какво го кара да отправи обвинението? от желание за по-добро, от любов, от разочарование, от наранени чувства, от притеснение, страх...?
трудно е. наистина :)
24.10.2006 14:59
Преди време една приятелка ми каза, че промяната боли. И е така. Изпитвам го в живота си, всеки ден. Така е и със себевладеенето. То е процес, дълъг и продължителен. Не се предавай, бори се с любов! И бъди свободна :)
i
С уважение: Нина
Където има робство - няма свобода.
Не мога да правя анализ на ситуацията, ти най-добре си знаеш...
факт е, обаче че всички попадаме в такива сложни ситуации...
Лека и спокойна вечер! :)
Това, на което се разгневих между впрочем са някакви си дребни битови неща, но когато постоянно ти се натякват едни и същи неща и те обвиняват, че ще развалиш еди какво си или други от рода. А ти по всякакъв начин се стремиш да се съобразиш с човека, с неговите искания и желания. Но, той между впрочем е вързан в битови проблеми и страхове, че в един момент ти писва от тези глупости, защото за мен са несъщесвени неща и гледат да те вържат. Даже понякога се явяват и като болен поглед, който е насаждан още от социалистическо време /тъй като става въпрос за възрастен човек/. Та горе долу от това естество са проблемите :).
24.05.2011 01:38
24.05.2011 07:17
24.05.2011 14:37
24.05.2011 15:27
25.05.2011 18:21
25.05.2011 18:28