Съвременното общество и какво сърце си избира човек, живещ в него?

Състоянието на нашето общество е огледало на ценностите, които хората приемат в наше време и следват всекидневно в пътищата си, в сърцата си... Така, че не трябва да се учудвам на неща, които са очевидни. А това според мен ще се задълбочава все повече при някои индивиди, според избора, който човек прави в живота си. Какъв иска да бъде? Това е определящо и за неговите действия, постъпки. Така, че ще се сблъсквам и с хора с горещи, жадни и търсещи сърца, но май много повече ще минават през погледа ми хора със затлъстели, заспали, оставили се на течението - примирили се сърца, които са забравили да мечтаят, забравили са да се борят, забравили са да се зарадват искрено дори. Но важното за мен е аз какво сърце си избирам и то удовлетворява ли ме, радва ли ме, отблагодарява ли ми се? Надявам се да е така!

Аз си мисля, че човек на първо място трябва да бъде наясно със себе си - какво точно иска от живота, към какво е устремен като конкретни цели и да търси начини да постига целите и желанията си. Вярно е, че обществото ти налага своите норми и правила, но ако човек е наясно кое би му било полезно, трябва ли да се съобразява с мнозинството, с неговия начин на мислене и неговите постъпки. Човек затова е уникален, защото е свободен да постъпва според своите убеждения и според това, което е видял че действа със сила в живота му, макар и то да не е в руслото на обичайното, общоприетото, "нормалното" понякога.  

Относно поколението май всеки си има дял в това, в какво поколение растем и дали то ще върви към упадък или възход си зависи изцяло от него самото или по скоро от всеки един поотделно. И за един животът му ще бъде морален упадък, а за друг морален възход.

Добротата не трябва да е недъг, стига да не е криворазбрана. Защото има хора, които все още ценят доброто, истинското, противопоставят се на фалша на живота и искат да бъдат различни, да не се съобразяват с логиката на съвременното общество. Но същевременно не се оставят да бъдат използвани, а търсят разумната граница, с която да се съобразяват и да запазят своята идентичност.

Човек трябва да отстоява своята индивидуалност. Да се припознава, като отделна личност, носеща характерните за него черти и привички. Да не е част от "масата" носеща се по течението на чужди идеи и мечти. Всеки трябва да бъде себе си, иначе той не съществува. Само не знам зрънцето на проумяването на всичко това къде е? Всъщност, знам... вътре в нас. Но къде е ключа......?
Много въпроси, Звездичке! На които трябва да търсим отговорите.
9 3 15

Много хубаво си го казал Анонимен :). Поздрави. Наистина ключа е вътре в нас, само ни трябва търпение, желание, а преди всичко и любопитство, за да надникваме в нашата вътрешност и да търсим отговорите на въпросите, които се появяват в различни моменти според това, което ни се случва. :)

категорията "нормален" не е реална. тя е измислица, създадена за комфорт на хората, които се съмняват в себе си и се страхуват от всичко, което е различно от тях, което не познават и не разбират...
а добротата е беззащитна. ето защо много хора се боят да се покажат такива. когато си добър, ти предлагаш себе си, и си уязвим...(като Иисус; Той се е оставил). най-лесно е просто да изискваш от останалите...
а в автобусите винаги стоя права. чувствам, че щом има дори един прав човек, по-възрастен от мен, нямам право да седя...не си давам това право.

чудесен постинг, Звездичке :)
трябва да се замисляме какво сърце носим.