Преди известно време бях пуснала в клубовете тема “Какви сърца наблюдавате всеки ден”. Тази сутрин отново провокирана от градския транспорт си спомних за тази тема, че тя все още е актуална, т.е. на дневен ред в моите разсъждения. Случката, която наблюдавах и която се повтаря през определени периоди от време, само, че с различни участници е следната. Млади хора са седнали най-спокойно и в трамвая се качва възрастен човек с бастун в ръка и на никой не му трепва нещо отвътре, за да стане и да освободи мястото на човека, който в този момент има по-голяма нужда от него отколкото те например – здрави, прави, яки момчета и момичета, а си затварят очите пред очевидни неща. Стоят си спокойно и невъзмутимо, водени от собствения си егоизъм, без проява на милост и съжаление. Наблюдавайки ситуацията си размишлявах и видях, че много хора имат “каменни” сърца. Виждат само себе си, заслепени от собствения си лик в огледалото и нямат “очи”, за да се огледат наоколо, да обърнат внимание на света около тях...

Аз също успях да седна, но се качи баща с едно много сладко дете. Станах и отстъпих мястото си и изпитах задоволство. Зарадвах се, защото съзнавам, че в много от случаите е по-добре човек да дава, вместо да търси само да получава. Но ако човек, не се е научил да дава, за него то ще е глупост. Няма да е изпитал тръпката от това да даваш, вместо да търсиш своето си...

човек получава толкова колкото дава....човек не е самотен остров но явно това не е разбрано от много хора...така че не питай за кого бие камбаната...тя бие за всички нас....

Така е, камбаната бие за всички нас, но някои си запушват ушите, на други им звучи фалшиво чистия кристалнен звук, който тя издава, трети не могат да различат биенето на камбана от кръчмарско разпяване примерно :). Но то е до изграждане на слух, да се научиш да се заслушваш, а впоследствие и да възпроизвеждаш този съвършено свежо звучащ мотив.

че е ако някой прояви състрадание, жалост всички му казват, ти си луд :(((( Тези думички, състрадание, милост, жалост и други такива са почти непознати на много хора, озлобени и втренчени в себе си, в своето си его.
В тази прекрасна и неостаряваща книга Библията пише:
"Давайте и ще ви се дава".
Бог обича хората с меки сърца, даващи от себе си за другите.
Съвестта на хората е вече много похабена и те за съжаление почти не я чуват в себе си, а дори и да я чуват я заглушават. Много жалко за съвременното ни общество. :((
Но тези хора, с меките и жалостиви сърца, НИКОГА не трябва да спират да показват милост и да светят в това мрачно ежедневие. Никога не трябва да се оставяме на общата апатия да ни обхване, а да вървим напред и да правим това, което смятаме
за редно, да вършим добро, въпреки всичко и всички!!!