Ето иде Възлюблената ми,
сияйна като Зората,
чиста като Росата,
лъчезарна като Слънцето.

Носи аромата на дъхави поля,
плодовитостта на цъфнали жита,
покоя на безоблачната синева.

Снагата си извила като самодива,
протегнала ръцете си изящни,
докосва незабележимо тя земята,
с нозе като кошута млада.

Устремила взора си към Него,
Слънцето, огряло във сърцето й,
Принца, възцарил се в душата й,
за да я дари със любовта си.
28.04.06г.

Напомни ми на "Песен на песните". Хубаво е!