Поточе мъничко игриво,
ромоли със тих гласец,
песента му звънкогласна,
отеква някъде дълбоко в мен.
Вълнуващо е да си в планината,
тя крие невъобразими красоти,
в които се потапяш в блаженство,
когато със себе дариш я ти.
Пътечка белоснежна ме привлича,
вървя в почуда и захлас,
песента на птичка лекокрила,
ме поздравява с омайващ глас.
Слънчев лъч процежда се в гората,
закачливо гали сетивата,
замрежва погледа ми заскрежен
и с радост ме изпълва в този ден.
Тишината на простора ме прегръща,
приютява ме в своите недра
и свободен дух в мен разпалва,
с поглед устремен към необятността.
Върхът с нежност ме приканва,
устремявам се към него аз,
вървя по неутъпкани пътеки,
потъвам надълбоко в снега,
в мочурища се озовават моите крака.
Със смях изправям се и продължавам
и връщам се обратно аз,
с песен благодарността си аз показвам
и птичките пригласят ми със чуден глас.
Довиждане ти казвам, а не сбогом,
моя скъпа планина,
при тебе аз ще дойда скоро
когато отново призове ме дивната ти красота.
25.03.2006г.Витоша