Постинг
23.05.2010 18:38 -
Ивайловградски погранични села III: Село Одринци в пограничната зона или това, което е останало от него
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 18702 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2010 20:41
Прочетен: 18702 Коментари: 12 Гласове:
17
Последна промяна: 14.12.2010 20:41
Използвайки факта, че се събраха 4 почивни дни си вземах и 1 ден отпуск и се отправихме в посока Ивайловград и селата към границата, които никога не бяхме посещавали. С нас взехме и свекъра, който беше служил в този район в далечната 1962-1964 г. и имаше огромно желание да се разходи из Ивайловградските села, в които са минали две години от младостта му. Ще започна с описание на селцата, които посетихме 2-я ден.
Едно от първите села, в които спряхме и снимахме след като потеглихме от Ивайловград беше село Одринци. Особеното и на това село, и на съседните села Сив кладенец и Мандрица са така наречените кирпичени бубарски къщи от края на 19 век, с които е бил свързан поминъка на селяните от близкото минало. Селото попада в граничната зона и това е запазило до някъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Но това е причината и да се обезлюди. В него живеят 3-ма или 4-има души. Ние се запознахме с един постоянен - бай Иван и един приходящ жител на селото.
В селото няма магазин, но 3 пъти в седмицата карат хляб и веднъж идва магазин на РПК, от който хората могат да си набавят неща от първа необходимост.
Свекъра се заприказва с бай Иван, с който откриха общи познати от миналото и му показва снимки от албума си, който специално носеше със себе си, а аз се възползвах от времето да надникна в селцето.
На пръв поглед много от кирпичените къщи в селото са изоставени и прогресивно се рушат. В миналото хората са правели големи дву- и триетажни къщи, за да има на горните етажи място за отглеждане на копринени буби.
В Родопите бубарството е проникнало от Одрин като най-напред се е разпространило в Ивайловград. Основните търговски връзки са с Одрин и Софлу. Но за съжаление днес този поминък, свързан с производството на коприната е унищожен. Съответно и къщите една по една изчезват от селото.
В самото начало на селото погледът ми беше привлечен от една аристократична къща – красива на глед.
Много интересна е фасадата.
И коминчетата на къщата изглеждаха някак си кокетни с покрива от турски керемиди.
Единствения недостатък е, че тази къща си вземаше сбогом с нас. Тази красавица беше на скръб, поради състоянието, в което се намираше в момента. Тя си отиваше... Едната й стена се беше срутила и грозно стърчаха гредите.
Пристъпихме тихо вътре. Грозна картина е разрухата.
Стаята, разположена на първия етаж беше много голяма. Явно къщата е била обществена постройка навремето.
Изкачихме внимателно дървената стълба.
Дървените подпори както на 1-я, така и на 2-я етаж държаха дървения гредоред.
Въпреки, че къщата се събаряше беше интересно човек да надзърне в нея. Впечатление ми направиха дъгообразнооформените прозорци отвътре, които бяха красиви.
Отвън снимахме каменното корито и засадения храст чемшир, единствени, които оставаха живи и невъзмутими от времето.
Ето oще от къщите, които снимах в селото.
Забележете стълбите на първата снимка...
Зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече...
Малко бяха къщите, чиито присъствие свидетелствуваше, че тук живеят хора. Но които бяха стегнати и реставрирани имах чувството, че се усмихваха.
След кратката обиколка на селцето се запътихме и към църквата. Тя определено беше ремонтирана и изглеждаше добре.
След като се прибрахме в Русе изгледах филма “Мила от Марс”, който е сниман основно в Сив кладенец и Одринци. И това, което ми направи впечатление е, че 2004г., когато е сниман филма тази църква е била в много лошо състояние.
Добре е, че са направени действия за нейното запазване. Е, беше заключена, но така са повечето храмове в Родопите...
На фона на малкото селце с полусъборени и изоставени къщички в края на селото се кипреше една съвременна сграда, приличаща на хотел.
Позачудих се с каква цел е направена на това място и кой би дошъл тук при положение, че Одринци е близо до Ивайловград. И какъв туризъм мислят да развиват в това диво и необлагородено място. Но това е работа на инвеститорите, а не моя. Продължихме към следващото село – Сив кладенец.
Едно от първите села, в които спряхме и снимахме след като потеглихме от Ивайловград беше село Одринци. Особеното и на това село, и на съседните села Сив кладенец и Мандрица са така наречените кирпичени бубарски къщи от края на 19 век, с които е бил свързан поминъка на селяните от близкото минало. Селото попада в граничната зона и това е запазило до някъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Но това е причината и да се обезлюди. В него живеят 3-ма или 4-има души. Ние се запознахме с един постоянен - бай Иван и един приходящ жител на селото.
В селото няма магазин, но 3 пъти в седмицата карат хляб и веднъж идва магазин на РПК, от който хората могат да си набавят неща от първа необходимост.
Свекъра се заприказва с бай Иван, с който откриха общи познати от миналото и му показва снимки от албума си, който специално носеше със себе си, а аз се възползвах от времето да надникна в селцето.
На пръв поглед много от кирпичените къщи в селото са изоставени и прогресивно се рушат. В миналото хората са правели големи дву- и триетажни къщи, за да има на горните етажи място за отглеждане на копринени буби.
В Родопите бубарството е проникнало от Одрин като най-напред се е разпространило в Ивайловград. Основните търговски връзки са с Одрин и Софлу. Но за съжаление днес този поминък, свързан с производството на коприната е унищожен. Съответно и къщите една по една изчезват от селото.
В самото начало на селото погледът ми беше привлечен от една аристократична къща – красива на глед.
Много интересна е фасадата.
И коминчетата на къщата изглеждаха някак си кокетни с покрива от турски керемиди.
Единствения недостатък е, че тази къща си вземаше сбогом с нас. Тази красавица беше на скръб, поради състоянието, в което се намираше в момента. Тя си отиваше... Едната й стена се беше срутила и грозно стърчаха гредите.
Пристъпихме тихо вътре. Грозна картина е разрухата.
Стаята, разположена на първия етаж беше много голяма. Явно къщата е била обществена постройка навремето.
Изкачихме внимателно дървената стълба.
Дървените подпори както на 1-я, така и на 2-я етаж държаха дървения гредоред.
Въпреки, че къщата се събаряше беше интересно човек да надзърне в нея. Впечатление ми направиха дъгообразнооформените прозорци отвътре, които бяха красиви.
Отвън снимахме каменното корито и засадения храст чемшир, единствени, които оставаха живи и невъзмутими от времето.
Ето oще от къщите, които снимах в селото.
Забележете стълбите на първата снимка...
Зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече...
Малко бяха къщите, чиито присъствие свидетелствуваше, че тук живеят хора. Но които бяха стегнати и реставрирани имах чувството, че се усмихваха.
След кратката обиколка на селцето се запътихме и към църквата. Тя определено беше ремонтирана и изглеждаше добре.
След като се прибрахме в Русе изгледах филма “Мила от Марс”, който е сниман основно в Сив кладенец и Одринци. И това, което ми направи впечатление е, че 2004г., когато е сниман филма тази църква е била в много лошо състояние.
Добре е, че са направени действия за нейното запазване. Е, беше заключена, но така са повечето храмове в Родопите...
На фона на малкото селце с полусъборени и изоставени къщички в края на селото се кипреше една съвременна сграда, приличаща на хотел.
Позачудих се с каква цел е направена на това място и кой би дошъл тук при положение, че Одринци е близо до Ивайловград. И какъв туризъм мислят да развиват в това диво и необлагородено място. Но това е работа на инвеститорите, а не моя. Продължихме към следващото село – Сив кладенец.
НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ ПАК ЩУРМУВАТ ГРАНИ...
Как Китай стана икономическа супер сила ...
Eто го! Кан Алцек!!!
Как Китай стана икономическа супер сила ...
Eто го! Кан Алцек!!!
Как само сполучливо си я уловила? Поздравления !
цитирайКрасота и разруха !
цитирайНаистина е красива природата в най-Източните Родопи и те са толкова различни от Западните или Централни, че дори и от Източните Родопи. Тъжното е, че селцето вече замира и много от къщите се рушат.
цитирайси го казала Тони... За съжаление, когато едно село не дава нужното препитание на хората и е в зона, в която преди е бил ограничаван достъпа до него, то малко по малко обезлюдява и изоставените къщи навяват тъга в наблюдаващият...
цитирайДа красиво е но и тъжно .Но нека да не свързваме препитанието .Мога да твърдя че тези земи са най плодородните в България . Някога от Ивайлов град и околия се снабдяваше със зеленчуци народното събрание и министерския съвет . А от лозята се изтръгваше екстрат за вино който директно се изнасяше за Франция . Тъжно е, тъжно е когато затворят училище а после го направят на смесен магазин а в последствие затворят и него . За новата постройка която прилича на хотел, да замисъла на инвеститора беше за хотел . Тук трябваше да тренират спортисти когато Гърция беше домакин на Олимпйските игри .
цитирайБлагодаря за информацията, която ми даваш в твоя коментар и обогатяваш и поста ми. Забелязах, че основно в района на Ивайловград се обработват лозя и тютюн по селата. И разбрахме, че Ивайловградското вино е много хубаво вино и със съпруга ми решихме непременно да го опитаме, но в нашия регион все още не сме го срещнали. Опитахме и тахана, който произвеждат само в Ивайловград и също много ни хареса :).
Тъжно е това, което споделяш, но то е видно и от местата, които посетихме. А това за хотела явно не е мислено ефективно, защото по мои наблюдения не беше завършен напълно, а Олимпиадата мина и замина...
цитирайТъжно е това, което споделяш, но то е видно и от местата, които посетихме. А това за хотела явно не е мислено ефективно, защото по мои наблюдения не беше завършен напълно, а Олимпиадата мина и замина...
Опитай виното , опитай ракията но със домати и краставици от там , ще се насладиш на вкус . Този раион беше с най чистата природа в България .Пиша тези редове с голяма тъга не само за това че там е и България , мойте корени са от там , къщата с голямата порта е на моя прадядо Димо . Да там къщите са се големи , И родовете са били такива . С по 6-7 деца .Почти всички тамошни жители са преселници от Беломорска Тракия . Преди селото си минала покрай воденицата , тя е на дядо ми Атанас . Колко съм си мечтал да я възродя когато се заговори за откриване на КПП там , така и инвеститора се подлъга , опитал от виното и салатата .
цитирайна един ивайловградчанин и той действително ни почерпи и с вино и с райкия и ни показа и как изглеждат бутилираното вино. Действително по спомен виното ми хареса :). И за чистата природа видях с двете си очи, особено водата в Бяла река ми направи силно впечатление и чистия въздух там е в изобилие и много билки набрахме също :).
А воденицата не съм я забелязала. То човек като е в движение, не всичко може да улови. Хубава мечта имаш :). Ще се радвам да я осъществиш. А за инвеститора не ми стана много ясно - инвеститора на хотела ли имаш предвид?
Поздрави и приятна почивка ти желая!
цитирайА воденицата не съм я забелязала. То човек като е в движение, не всичко може да улови. Хубава мечта имаш :). Ще се радвам да я осъществиш. А за инвеститора не ми стана много ясно - инвеститора на хотела ли имаш предвид?
Поздрави и приятна почивка ти желая!
Но поздравления за пътешествиети ви, снимките, публикациятаа и думите на болка от разрухата и любов към родното.
цитирайза отношението и благите думи! Не бяхме посещавали тази част от България и като се събраха повече почивни дни решихме да се възползваме и да разгледаме селата в близост до границата, за които беше писал и Алексо в своите постове. И общо взето много от тях са се обезлюдили... Имам още снимки да пускам, но съм малко по бавна в писането.
цитирай
11.
анонимен -
Zdravei
05.10.2010 00:49
05.10.2010 00:49
Blagodaria na Zvezdi4chka za krasivite snimiki,ot moiat roden krai! Mnogo spomeni i bezkraino krasivo detstvo prekarano na rekata...,za sajalenie ve4e nikoi ne ostana tam...
цитирайТопли думи и те винаги ще живеят в спомените на човек, защото са изпълнени с мигове и преживявания, които греят в душата му. И наистина е тъжно, когато се върне назад в спомените си човек и може да види радостта там, а сегашната действителност навява тъга...
Благодаря ти за споделеното и топлия коментар :).
цитирайБлагодаря ти за споделеното и топлия коментар :).
Търсене
За този блог
Гласове: 21683