Постинг
23.05.2010 18:38 -
Ивайловградски погранични села III: Село Одринци в пограничната зона или това, което е останало от него
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 18726 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2010 20:41
Прочетен: 18726 Коментари: 12 Гласове:
17
Последна промяна: 14.12.2010 20:41
Използвайки факта, че се събраха 4 почивни дни си вземах и 1 ден отпуск и се отправихме в посока Ивайловград и селата към границата, които никога не бяхме посещавали. С нас взехме и свекъра, който беше служил в този район в далечната 1962-1964 г. и имаше огромно желание да се разходи из Ивайловградските села, в които са минали две години от младостта му. Ще започна с описание на селцата, които посетихме 2-я ден.
Едно от първите села, в които спряхме и снимахме след като потеглихме от Ивайловград беше село Одринци. Особеното и на това село, и на съседните села Сив кладенец и Мандрица са така наречените кирпичени бубарски къщи от края на 19 век, с които е бил свързан поминъка на селяните от близкото минало. Селото попада в граничната зона и това е запазило до някъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Но това е причината и да се обезлюди. В него живеят 3-ма или 4-има души. Ние се запознахме с един постоянен - бай Иван и един приходящ жител на селото.
В селото няма магазин, но 3 пъти в седмицата карат хляб и веднъж идва магазин на РПК, от който хората могат да си набавят неща от първа необходимост.
Свекъра се заприказва с бай Иван, с който откриха общи познати от миналото и му показва снимки от албума си, който специално носеше със себе си, а аз се възползвах от времето да надникна в селцето.
На пръв поглед много от кирпичените къщи в селото са изоставени и прогресивно се рушат. В миналото хората са правели големи дву- и триетажни къщи, за да има на горните етажи място за отглеждане на копринени буби.
В Родопите бубарството е проникнало от Одрин като най-напред се е разпространило в Ивайловград. Основните търговски връзки са с Одрин и Софлу. Но за съжаление днес този поминък, свързан с производството на коприната е унищожен. Съответно и къщите една по една изчезват от селото.
В самото начало на селото погледът ми беше привлечен от една аристократична къща – красива на глед.
Много интересна е фасадата.
И коминчетата на къщата изглеждаха някак си кокетни с покрива от турски керемиди.
Единствения недостатък е, че тази къща си вземаше сбогом с нас. Тази красавица беше на скръб, поради състоянието, в което се намираше в момента. Тя си отиваше... Едната й стена се беше срутила и грозно стърчаха гредите.
Пристъпихме тихо вътре. Грозна картина е разрухата.
Стаята, разположена на първия етаж беше много голяма. Явно къщата е била обществена постройка навремето.
Изкачихме внимателно дървената стълба.
Дървените подпори както на 1-я, така и на 2-я етаж държаха дървения гредоред.
Въпреки, че къщата се събаряше беше интересно човек да надзърне в нея. Впечатление ми направиха дъгообразнооформените прозорци отвътре, които бяха красиви.
Отвън снимахме каменното корито и засадения храст чемшир, единствени, които оставаха живи и невъзмутими от времето.
Ето oще от къщите, които снимах в селото.
Забележете стълбите на първата снимка...
Зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече...
Малко бяха къщите, чиито присъствие свидетелствуваше, че тук живеят хора. Но които бяха стегнати и реставрирани имах чувството, че се усмихваха.
След кратката обиколка на селцето се запътихме и към църквата. Тя определено беше ремонтирана и изглеждаше добре.
След като се прибрахме в Русе изгледах филма “Мила от Марс”, който е сниман основно в Сив кладенец и Одринци. И това, което ми направи впечатление е, че 2004г., когато е сниман филма тази църква е била в много лошо състояние.
Добре е, че са направени действия за нейното запазване. Е, беше заключена, но така са повечето храмове в Родопите...
На фона на малкото селце с полусъборени и изоставени къщички в края на селото се кипреше една съвременна сграда, приличаща на хотел.
Позачудих се с каква цел е направена на това място и кой би дошъл тук при положение, че Одринци е близо до Ивайловград. И какъв туризъм мислят да развиват в това диво и необлагородено място. Но това е работа на инвеститорите, а не моя. Продължихме към следващото село – Сив кладенец.
Едно от първите села, в които спряхме и снимахме след като потеглихме от Ивайловград беше село Одринци. Особеното и на това село, и на съседните села Сив кладенец и Мандрица са така наречените кирпичени бубарски къщи от края на 19 век, с които е бил свързан поминъка на селяните от близкото минало. Селото попада в граничната зона и това е запазило до някъде неговия автентичен вид такъв, какъвто е съществувал и преди век. Но това е причината и да се обезлюди. В него живеят 3-ма или 4-има души. Ние се запознахме с един постоянен - бай Иван и един приходящ жител на селото.
В селото няма магазин, но 3 пъти в седмицата карат хляб и веднъж идва магазин на РПК, от който хората могат да си набавят неща от първа необходимост.
Свекъра се заприказва с бай Иван, с който откриха общи познати от миналото и му показва снимки от албума си, който специално носеше със себе си, а аз се възползвах от времето да надникна в селцето.
На пръв поглед много от кирпичените къщи в селото са изоставени и прогресивно се рушат. В миналото хората са правели големи дву- и триетажни къщи, за да има на горните етажи място за отглеждане на копринени буби.
В Родопите бубарството е проникнало от Одрин като най-напред се е разпространило в Ивайловград. Основните търговски връзки са с Одрин и Софлу. Но за съжаление днес този поминък, свързан с производството на коприната е унищожен. Съответно и къщите една по една изчезват от селото.
В самото начало на селото погледът ми беше привлечен от една аристократична къща – красива на глед.
Много интересна е фасадата.
И коминчетата на къщата изглеждаха някак си кокетни с покрива от турски керемиди.
Единствения недостатък е, че тази къща си вземаше сбогом с нас. Тази красавица беше на скръб, поради състоянието, в което се намираше в момента. Тя си отиваше... Едната й стена се беше срутила и грозно стърчаха гредите.
Пристъпихме тихо вътре. Грозна картина е разрухата.
Стаята, разположена на първия етаж беше много голяма. Явно къщата е била обществена постройка навремето.
Изкачихме внимателно дървената стълба.
Дървените подпори както на 1-я, така и на 2-я етаж държаха дървения гредоред.
Въпреки, че къщата се събаряше беше интересно човек да надзърне в нея. Впечатление ми направиха дъгообразнооформените прозорци отвътре, които бяха красиви.
Отвън снимахме каменното корито и засадения храст чемшир, единствени, които оставаха живи и невъзмутими от времето.
Ето oще от къщите, които снимах в селото.
Забележете стълбите на първата снимка...
Зейнали прозорци, отворена врата и разхвърляна покъщнина, която не е необходима на никого вече...
Малко бяха къщите, чиито присъствие свидетелствуваше, че тук живеят хора. Но които бяха стегнати и реставрирани имах чувството, че се усмихваха.
След кратката обиколка на селцето се запътихме и към църквата. Тя определено беше ремонтирана и изглеждаше добре.
След като се прибрахме в Русе изгледах филма “Мила от Марс”, който е сниман основно в Сив кладенец и Одринци. И това, което ми направи впечатление е, че 2004г., когато е сниман филма тази църква е била в много лошо състояние.
Добре е, че са направени действия за нейното запазване. Е, беше заключена, но така са повечето храмове в Родопите...
На фона на малкото селце с полусъборени и изоставени къщички в края на селото се кипреше една съвременна сграда, приличаща на хотел.
Позачудих се с каква цел е направена на това място и кой би дошъл тук при положение, че Одринци е близо до Ивайловград. И какъв туризъм мислят да развиват в това диво и необлагородено място. Но това е работа на инвеститорите, а не моя. Продължихме към следващото село – Сив кладенец.
Смрадликата не смърди като изборните про...
За най-хуманният закон
кадри с Бойко в Лондон, които никоя теле...
За най-хуманният закон
кадри с Бойко в Лондон, които никоя теле...
Как само сполучливо си я уловила? Поздравления !
цитирайКрасота и разруха !
цитирайНаистина е красива природата в най-Източните Родопи и те са толкова различни от Западните или Централни, че дори и от Източните Родопи. Тъжното е, че селцето вече замира и много от къщите се рушат.
цитирайси го казала Тони... За съжаление, когато едно село не дава нужното препитание на хората и е в зона, в която преди е бил ограничаван достъпа до него, то малко по малко обезлюдява и изоставените къщи навяват тъга в наблюдаващият...
цитирайДа красиво е но и тъжно .Но нека да не свързваме препитанието .Мога да твърдя че тези земи са най плодородните в България . Някога от Ивайлов град и околия се снабдяваше със зеленчуци народното събрание и министерския съвет . А от лозята се изтръгваше екстрат за вино който директно се изнасяше за Франция . Тъжно е, тъжно е когато затворят училище а после го направят на смесен магазин а в последствие затворят и него . За новата постройка която прилича на хотел, да замисъла на инвеститора беше за хотел . Тук трябваше да тренират спортисти когато Гърция беше домакин на Олимпйските игри .
цитирайБлагодаря за информацията, която ми даваш в твоя коментар и обогатяваш и поста ми. Забелязах, че основно в района на Ивайловград се обработват лозя и тютюн по селата. И разбрахме, че Ивайловградското вино е много хубаво вино и със съпруга ми решихме непременно да го опитаме, но в нашия регион все още не сме го срещнали. Опитахме и тахана, който произвеждат само в Ивайловград и също много ни хареса :).
Тъжно е това, което споделяш, но то е видно и от местата, които посетихме. А това за хотела явно не е мислено ефективно, защото по мои наблюдения не беше завършен напълно, а Олимпиадата мина и замина...
цитирайТъжно е това, което споделяш, но то е видно и от местата, които посетихме. А това за хотела явно не е мислено ефективно, защото по мои наблюдения не беше завършен напълно, а Олимпиадата мина и замина...
Опитай виното , опитай ракията но със домати и краставици от там , ще се насладиш на вкус . Този раион беше с най чистата природа в България .Пиша тези редове с голяма тъга не само за това че там е и България , мойте корени са от там , къщата с голямата порта е на моя прадядо Димо . Да там къщите са се големи , И родовете са били такива . С по 6-7 деца .Почти всички тамошни жители са преселници от Беломорска Тракия . Преди селото си минала покрай воденицата , тя е на дядо ми Атанас . Колко съм си мечтал да я възродя когато се заговори за откриване на КПП там , така и инвеститора се подлъга , опитал от виното и салатата .
цитирайна един ивайловградчанин и той действително ни почерпи и с вино и с райкия и ни показа и как изглеждат бутилираното вино. Действително по спомен виното ми хареса :). И за чистата природа видях с двете си очи, особено водата в Бяла река ми направи силно впечатление и чистия въздух там е в изобилие и много билки набрахме също :).
А воденицата не съм я забелязала. То човек като е в движение, не всичко може да улови. Хубава мечта имаш :). Ще се радвам да я осъществиш. А за инвеститора не ми стана много ясно - инвеститора на хотела ли имаш предвид?
Поздрави и приятна почивка ти желая!
цитирайА воденицата не съм я забелязала. То човек като е в движение, не всичко може да улови. Хубава мечта имаш :). Ще се радвам да я осъществиш. А за инвеститора не ми стана много ясно - инвеститора на хотела ли имаш предвид?
Поздрави и приятна почивка ти желая!
Но поздравления за пътешествиети ви, снимките, публикациятаа и думите на болка от разрухата и любов към родното.
цитирайза отношението и благите думи! Не бяхме посещавали тази част от България и като се събраха повече почивни дни решихме да се възползваме и да разгледаме селата в близост до границата, за които беше писал и Алексо в своите постове. И общо взето много от тях са се обезлюдили... Имам още снимки да пускам, но съм малко по бавна в писането.
цитирай
11.
анонимен -
Zdravei
05.10.2010 00:49
05.10.2010 00:49
Blagodaria na Zvezdi4chka za krasivite snimiki,ot moiat roden krai! Mnogo spomeni i bezkraino krasivo detstvo prekarano na rekata...,za sajalenie ve4e nikoi ne ostana tam...
цитирайТопли думи и те винаги ще живеят в спомените на човек, защото са изпълнени с мигове и преживявания, които греят в душата му. И наистина е тъжно, когато се върне назад в спомените си човек и може да види радостта там, а сегашната действителност навява тъга...
Благодаря ти за споделеното и топлия коментар :).
цитирайБлагодаря ти за споделеното и топлия коментар :).
Търсене
За този блог
Гласове: 21683