През почивните дни предприехме пътуване из непознати за мен местности в Тетевенският балкан. Красиви гледки ни следваха през целия път. Зеленината превземаше очите ми. Толкова свежест и красота очароваше погледа ни. Слънцето грееше с топлината си над нас, пухкави облаци се усмихваха закачливо от високото синьо небе, а Балкана приветстваше своите нови гости, жадни за скритата му красота... Необикновена е нашата страна и какви кътчета е скътала само - автентични, напоени с атмосферата на отминалите дни, които са напоени с тишината и спокойствието, присъщо на живота на нашите деди... И самите места нашепват за тези отминали моменти, за забравени времена, които човек не може да срещне в своето забързано ежедневие, а само, ако успее да се откъсне от него и да се потопи в една различна среда... Такава среда аз намерих в Етрополският манастир.
В началото имахме проблем с ориентацията или по точно с намирането на манастира, тъй като имаше някои подробности, с които не бяхме наясно. Например, че има две селца с името Рибарица, в близост едно до друго, което е много подвеждащо за този, който не е наясно с факта... Така, че бяхме подминали табелката за манастира и се озовахме в съседното село Емна. Но като спряхме да попитаме едно момиче, което вървеше по пътя успяхме да се насладим на гледката, разкриваща се пред очите ни. Зелени поляни, огрени от слънчевите лъчи, на места обрасли с гъста растителност и гори, високи склонове и върхове, издигащи се над това китно място.
След като се върнахме в съседното малко селце “Рибарица” намерихме и отбивката за манастира. Пътя до там е асфалтиран, което е хубаво между впрочем. Като пристигнахме се оказа, че за да преспи там човек трябва да се е обадил предварително, но имаха свободна стая и ни настаниха. Аз не забелязах и други гости между впрочем. Стаите не блестяха с лукс за цената, за която се даваха. Това, което предлагаха бе легла, стол, баня и тоалетна. И специфичен мирис на дърво, който се наслоява в дрехите ти дори... Останах озадачена, че в банята имаше подвижна душ-слушалка, а нямаше чучур, от който да тече водата. А в тоалетната казанчето капеше неприятно и мокро :). Но за една вечер се издържа. По важно е това, което изгражда манастира като атмосферата, която цари в него, тишината която го обгръща, зеленината, която е навсякъде около него, полянката покрита със свежа, зелена тревичка, каменните зидове, белите стени, дървените дограми, чардаците, симпатичните коминчета.
Обитателите също бяха много интересни. Освен мъжа и жената, които явно се грижеха за манастирската обител ни посрещнаха две кучета и една котка. Едното сиво, пухкаво и толкова добричко, че като ни видя веднага завъртя опашка. А другото толкова диво горкото, че само да се озовем в двора или да излезем от стаята и то като почне да лае, ама изважда един гръмогласен лай, а то едно мъниче ли беше... Викаха му Сава, но то нещо не рачи да ни запознае. Виж котарака е друга работа. Веднага усети луканката и непоканен в стаята се вмъкна, че и на стола започна да ровичка и да си търси храна, но горкия изяде един ритник /не от мен обаче/ и от тогава заставаше само на входа на външната врата... Вечерта и една дойна крава се прибра, която подрънкваше със звънкогласно звънче и пасеше от тревата в манастира. Каква беше моята изненада на сутринта, когато се събудихме и хвърлихме поглед през прозореца. Какво да видим: две майки свини и много на брой мъничета около тях ровеха задълбочено в задния двор пръста и изобщо не ни удостоиха с внимание :). Имаше едно прасе дори и в двора на манастира...
Сутринта пийнахме по едно кафенце от кафе автомата, разгледахме старата църква, която между впрочем беше в ремонт и състоянието в което се намираше в момента не беше особено добро. За съжаление много от уникалните стенописи бяха унищожени от течове най вероятно, но в момента тя се и реставрираше, тъй като я подготвяха за нейната 150-годишнина. Отвън е доста внушителна и красива. След това се разходихме до близкото Аязмо и потеглихме в посока Тетевен.
Крайната точка към която се бяхме запътили беше басейна в село Чифлик, намиращо се близо до Троян. Това, което ми направи впечатление бяха невероятно красивите местности, през които преминавахме. Интересно, че селата се оказаха много дълги и трудно може се ориентираш кое село пресичаш в даден момент. Но и са много живописни.
В едно такова село срещнахме един самобитен старец -пастир на кон. Много му се зарадвах. В София няма къде да видиш подобно нещо...
Само с едно изсвирване и овцете веднага тръгнаха към него. Странно ми се видя. Пастир на кон и с цървулки обут...
По пътя задминахме и много кончета със самари, които използваха да теглят големи дървета.
Тетевен също се намира на много красиво място, заобиколен от буйно обраслите върховете на Стара планина, тучни поля, отвесни скали и буйна река.
Прекосихме и красивата Рибарица от която ни приветстваха вили, хотели, къщи за гости. Тази местност е уникална и заслужава да се посети. Особено е приятна за отдих и релакс. Небето също беше невероятно красиво. Толкова много и различни облаци го изпъстряха, че непрекъснато примамваха погледа ми.
Накрая успешно пристигнахме в басейна на село Чифлик. Водата беше чиста и много приятна. Хубаво му става на човек да се бухне в топлата минерална вода и да се плиска на воля, че дори и да плува.
Големината на басейна е такава, че позволява на човек да плува спокойно, въпреки, че имаше и наплив от хора през този топъл, слънчев ден. Не ни беше и скучно. По едно време се появи една весела компания, която започна да си прави шоу във водата, като се хвърляха по всевъзможни начини във водата и бяха толкова шумни и благозвучни, че нямаше как да не привлекат вниманието върху себе си. Дори по едно време към тяхната група се присъединиха и други младежи и правиха композицията тройна гъба, като смелчаците за третия етаж бяха най- малко. Абе весели хора с други думи казано...
Така, че ако имате път към Троян можете да се отбиете до това местенце, където човек да си направи плаж на едно красиво място, заобиколено от борови гори и чист планински въздух. Дори и дъжд да завали водата е толкова топла, че е сигурно скривалище от неприятно студения дъжд :).
Разходка в покрайнините на София. Лозенс...
Предания от Драгоманския край
13.06.2007 10:27
13.06.2007 19:37
Благодаря, че те има Звездичка!:)))
Хубав ден ти желая!
Усмихнат да ти е денят :).
Добре дошла Мимоза!
08.05.2008 16:32
22.04.2012 16:12
Където и да успееш да отидеш се наслаждавай на красотата, която откриваш в нашата прекрасна страна!