Постинг
15.06.2007 12:19 -
Безцветно...
Колко лесно се живее, когато човек е безчувствен...Светът ти е сив, без окраски... И на теб не ти пука особено... Много често чувствителността, емоционалността и чувствеността повече вредят и носят болка на човек, заедно с хубавите и незабравими цветни моменти...
Непукистите са може би щастливи хора... Кой знае... Май не съм от тях...
Следващ постинг
Предишен постинг
аз понякога си мисля че тези с бизонската кожа и чувствителност тип "кенефска седалка" са по-шатстиливи, обаче не е верно...Това са само пораженчески мисли.
Да живеят балуците!!На тях се крепи Света ( цитирам бащата на една приятелка)
цитирайДа живеят балуците!!На тях се крепи Света ( цитирам бащата на една приятелка)
2.
анонимен -
И аз не съм от тях...
15.06.2007 16:17
15.06.2007 16:17
за съжаление. Което ми навреди дори на нервите. На всеки пожелавам да изпита прекрасната палитра от емиции, които ни е споделяла Звездичка.. И на никого не пожелавам страданията, които съм имала от неумението да контролирам емоциите си и да "махна с ръка" на притеснения, рани, обиди... От неумението си да отсявам важно от неважно... На никого не пожелавам като мен да стига до лекарства.
И все пак най-доброто лекарство за болките ни е Словото - Словото на Този, Който /вярвам/ никога не е искал да ни превърне в непукисти, а просто - да възмъжем като апостол Петър, който отначало с треперещи нозе се учеше да ходи по водата, а по-късно сам вече имаше силата да върши Чудеса.
По тоя повод ви споделям едно от най-силните за мен лекарства в тежки моменти през последните години. Едно стихотворение.
"Вярата
от Роман Кисьов
На планината казваш да се вдигне
и да слезе във морето
И слиза и потъва планината -
суровата и стръмна планина
на отчаянието и страха
потъва
във водите на душата
Заповядваш на дъжда да спре
Дъждът охотно ти се покорява
И спира в миг този страшен и съдбовен
дъжд от огнени изгарящи стрели
И след бурята от чувства грейва ярко
божествена дъга
във небето на душата
Казваш на камилата да мине
през иглено ухо
И минава тя - камилата на навика
преминала пустиня от безлични дни
минава тя през тясната врата
към лековити приказни цветя
във вечната градина на душата
Обръщаш се към себе си тогава:
Тръгни - ходи по водата!
И вече стъпваш по вълните
на житейското безмилостно море
и преминаваш ти над бездната от време
следвайки Гласа на Светлината
във тишината на душата
О ние сме само едни
възрастни деца
в скута на своя Небесен Баща
който дарява само на най-верните
на най-смелите и послушни Свои чеда -
Чудеса"
цитирайИ все пак най-доброто лекарство за болките ни е Словото - Словото на Този, Който /вярвам/ никога не е искал да ни превърне в непукисти, а просто - да възмъжем като апостол Петър, който отначало с треперещи нозе се учеше да ходи по водата, а по-късно сам вече имаше силата да върши Чудеса.
По тоя повод ви споделям едно от най-силните за мен лекарства в тежки моменти през последните години. Едно стихотворение.
"Вярата
от Роман Кисьов
На планината казваш да се вдигне
и да слезе във морето
И слиза и потъва планината -
суровата и стръмна планина
на отчаянието и страха
потъва
във водите на душата
Заповядваш на дъжда да спре
Дъждът охотно ти се покорява
И спира в миг този страшен и съдбовен
дъжд от огнени изгарящи стрели
И след бурята от чувства грейва ярко
божествена дъга
във небето на душата
Казваш на камилата да мине
през иглено ухо
И минава тя - камилата на навика
преминала пустиня от безлични дни
минава тя през тясната врата
към лековити приказни цветя
във вечната градина на душата
Обръщаш се към себе си тогава:
Тръгни - ходи по водата!
И вече стъпваш по вълните
на житейското безмилостно море
и преминаваш ти над бездната от време
следвайки Гласа на Светлината
във тишината на душата
О ние сме само едни
възрастни деца
в скута на своя Небесен Баща
който дарява само на най-верните
на най-смелите и послушни Свои чеда -
Чудеса"
Вярно е, че е по - лесно , .... но е и по скучно ... Недей да желаеш безразличието , безчувствеността, безразличие и дори безличие пред дори и краткият миг Щастие - той дори и кратък е прекрасен и си заслужава ... :)) Повече усмивки и цветове ти желая :))
цитирайсъс сигурност им е по-лесно, но пък ние обичаме трудното, нали :) иначе няма да има интересни преживявания и преодолявания :)
Аз не бих се сменила обаче никога с такъв безцветен и безчувствен човек (ако въобще може да се нарече така)
Живей си цветно, звездичке :)!
цитирайАз не бих се сменила обаче никога с такъв безцветен и безчувствен човек (ако въобще може да се нарече така)
Живей си цветно, звездичке :)!
различни етапи в своя живот и живота му е изпълнен с трудни решения.
Трудности могат да го разколебаят и в своето мрачно настроение, в своето безсилие за момента той да пожелае най-лесния вариант, който вижда като отговор на предизвикателството на живота - безчувствието... Но това определено не е рационалното решение, а просто е хвърляне на прах в очите. В действителност живота ни предизвиква, за да можем да познаем цветността, за да ни научи да се борим и да не се даваме току така... За да е интересен и да ни привлича, да се впускаме в неизвестните предели, в непознатите пътеки, които биха ни отвели на желани места... Може би и емоционалността има дял и за това за да бъдат отворени очите ни и да поглъщат жадно истинските и ароматни неща, които придават привкус на живота...
Благодаря ви момичета за споделените отговори и за подкрепата...
цитирайТрудности могат да го разколебаят и в своето мрачно настроение, в своето безсилие за момента той да пожелае най-лесния вариант, който вижда като отговор на предизвикателството на живота - безчувствието... Но това определено не е рационалното решение, а просто е хвърляне на прах в очите. В действителност живота ни предизвиква, за да можем да познаем цветността, за да ни научи да се борим и да не се даваме току така... За да е интересен и да ни привлича, да се впускаме в неизвестните предели, в непознатите пътеки, които биха ни отвели на желани места... Може би и емоционалността има дял и за това за да бъдат отворени очите ни и да поглъщат жадно истинските и ароматни неща, които придават привкус на живота...
Благодаря ви момичета за споделените отговори и за подкрепата...
Отново се връщам при твоите думи.
Не мога да си представя такъв живот,лишен от пъстроцветие,от емоции..
цитирайНе мога да си представя такъв живот,лишен от пъстроцветие,от емоции..
Едва ли има човек на когото да не му е безцветно понякога - т.е. да не минава през трудности и препятствия! Животът ни тук е борба, но така откриваме още повече красотата и разнообразието на цветността и се радваме от сърце, и можем наистина да се наслаждаваме на всички красиви и ценни мигове в живота ни, а и се научаваме да ги ценим!
Знам, че със силата на Любовта, която откривам в теб ще пребориш трудните мигове!
Прегръдка за теб!:)**
цитирайЗнам, че със силата на Любовта, която откривам в теб ще пребориш трудните мигове!
Прегръдка за теб!:)**
да преодоляваме трудностите, да се справяме с тях. Важен е крайния резултат, това че сме постигнали нещо позитивно. Живота е изпитание. Живота е даден за човека, за неговото извисяване и достигане до съвършенството. И ако детето, току що изплакало е Космоса, то във Времето със своето усъвършенстване ще бъде Вселената.
цитирай
9.
анонимен -
Цял живот се стремя да стана непокист,
17.06.2007 13:49
17.06.2007 13:49
но се убедих че това е по рождение,
не може човек да се промени, колкото и да е упорит и твърд. Чак непокист никога не мога да стана, никога, но мога и си налагам да не забелязвам това и тези, които не са на интелекта ми и на възпитанието. И така съм по добре.
цитирайне може човек да се промени, колкото и да е упорит и твърд. Чак непокист никога не мога да стана, никога, но мога и си налагам да не забелязвам това и тези, които не са на интелекта ми и на възпитанието. И така съм по добре.
са част от живота ни, колкото и нелепо да изглежда.Разбирам за какво говориш, тъй като аз до скоро бях в една такава дълбока депресия и всичко ми беше безразлично.Не ме интересуваше нищо и нямах желание за каквото и да било.
Надявам се, че този черен облак в съзнанието ти ще се изпари възможно най-скоро.
Няма да ставам банална с изразите "погледни го от добрата страна...:, защото знам, че това никак не е лесно, а и съдейки по себе си това е доста изнервящо.
Нещата сами ще се наредят по местата си и се надявам слънцето в душата ти отново да изгрее в най-скоро време!
цитирайНадявам се, че този черен облак в съзнанието ти ще се изпари възможно най-скоро.
Няма да ставам банална с изразите "погледни го от добрата страна...:, защото знам, че това никак не е лесно, а и съдейки по себе си това е доста изнервящо.
Нещата сами ще се наредят по местата си и се надявам слънцето в душата ти отново да изгрее в най-скоро време!
да бъде наясно със себе си, когато е решен да се бори и да отстоява своите желания и мечти, когато се укрепи в Надеждата и погледът му се промени, тогава започва да му прояснява и да се въоръжава с търпение. Да приема нещата такива, каквито са и да търси да ги променя гледайки през очите на вярата.
Но важното е да осъзнава същността на нещата и да придобива правилна преценка. Понякога може и да греши, но важното е да приема поука и да се учи, защото няма нищо напразно, през което да е преминал човек и в което да е опитан... Така може да разбере и силата, която притежава, въпреки, че има друга представа за себе си в момента... А много често човек познава силата именно в немощта...Та така относно трудностите в нашия живот :). Полезни са определено, защото ни учат и ще продължават да ни учат.
Благодаря на всички за прекрасните коментари и споделеното мнение и виждане на всяка по въпроса. Ценни са нещата, които споделяте Дана, Славей, Нина, Ани, Билянка.
Желая ви спорна седмица, изпълнена с много усмивки и дързост за борба в този живот!
цитирайНо важното е да осъзнава същността на нещата и да придобива правилна преценка. Понякога може и да греши, но важното е да приема поука и да се учи, защото няма нищо напразно, през което да е преминал човек и в което да е опитан... Така може да разбере и силата, която притежава, въпреки, че има друга представа за себе си в момента... А много често човек познава силата именно в немощта...Та така относно трудностите в нашия живот :). Полезни са определено, защото ни учат и ще продължават да ни учат.
Благодаря на всички за прекрасните коментари и споделеното мнение и виждане на всяка по въпроса. Ценни са нещата, които споделяте Дана, Славей, Нина, Ани, Билянка.
Желая ви спорна седмица, изпълнена с много усмивки и дързост за борба в този живот!
А живее ли въобще когато е безчувствен?
Периодът на безчувственост е само агония. Вярно е че понякога се оттласваме най-силно, когато стигнем дъното, но то изсмуква и последното останало някъде там в нас - надеждата. Знаеш ли истината е че очакванията ни са това, което ни окрилява и което ни приземява болезнено, когато не се случи по начина, който сами сме режисирали. Когато не видим мечтите си реалност, най-доброто което можем да направим е да видим какво има в нашата реалност за нас и дали от там не можем да тръгнем :)
Права е sekirata че май непукистите се раждат такива, а ние емоционалните търсим, но ако трябва да избираш, повярвай ми непукизма може и да дава някакво спокойствие, но това което дава опитът след търсенето е далееееч по-безценно, макар да идва след много перипетии. Това което имаш след като си се преборил е много по-стабилно и е истинско, тогава ставаш по-силна личност :)
Така че, да продължим :):):)
Поздрави!!!
цитирайПериодът на безчувственост е само агония. Вярно е че понякога се оттласваме най-силно, когато стигнем дъното, но то изсмуква и последното останало някъде там в нас - надеждата. Знаеш ли истината е че очакванията ни са това, което ни окрилява и което ни приземява болезнено, когато не се случи по начина, който сами сме режисирали. Когато не видим мечтите си реалност, най-доброто което можем да направим е да видим какво има в нашата реалност за нас и дали от там не можем да тръгнем :)
Права е sekirata че май непукистите се раждат такива, а ние емоционалните търсим, но ако трябва да избираш, повярвай ми непукизма може и да дава някакво спокойствие, но това което дава опитът след търсенето е далееееч по-безценно, макар да идва след много перипетии. Това което имаш след като си се преборил е много по-стабилно и е истинско, тогава ставаш по-силна личност :)
Така че, да продължим :):):)
Поздрави!!!
Много трезво разсъждаваш. Хареса ми това, което си ми написала и дори ти се усмихвам. И определено в търсенето на човек има лутане, но има и посоки, в които има просветление. И в борбата има сладост или по скоро в изхода от нея :). А така човек заяква, придобива ценни качества, от които може да черпи, когато му се налага... И много точно си го определила - да се изгради като личност, като човек, който все по добре се познава и знае какво иска и как да го постигне!
А емоционалността е тази, която е провокирана от нашата сърдечност и тя определено си е ценна, стига човек да не злоупотребява с нея!
Благодаря ти за силните думи!
цитирайА емоционалността е тази, която е провокирана от нашата сърдечност и тя определено си е ценна, стига човек да не злоупотребява с нея!
Благодаря ти за силните думи!
14.
анонимен -
bez emocii???
03.07.2007 00:37
03.07.2007 00:37
za kyde sme???
цитирайбез емоции за къде сме? Подкрепям мнението ти анонимен, само да не отиваме в крайности...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21680