Миналата вечер пътувах с маршрутката и бях седнала до един младеж, от когото много остро ме блъсна миризма на бира. От другата страна пък се разнасяше неприятен мирис на цигари. И така стоейки малко некомфортно сред тези аромати, аз си зададох следния въпрос: “А какъв аромат има любовта?”
Може ли да се усети? Ухае ли тя? Красива ли е?
Отговорите на тези въпроси всеки открива сам за себе си, сблъсквайки се и преживявайки реално силата на любовта. И в личния си опит той се докосва до една непозната същност и започва да разтълкува нейните белези. Малко ми е странно да говоря за нея.
Искам да се потапям в любовта и знам, че само тя е в състояние да измива съвършено всяка болка от сърцето на човек. Тя е която ме утешава, когато съм угнетена, когато се намирам в състояние на безнадеждност и непримиримост със самата себе си. В нея съм намирала сила и ще продължавам да намирам, защото любовта е жива и реална.
Любовта е най-големия дар на тази земя. Много определения могат да се дадат за нея, но важното е, че именно любовта притежава тази способност да съживява. Представяте ли си какво е да се чувстваш истински жив, щом я имаш нея в пълнота? Може би това, което искам е един мираж, не по-скоро една мечта, но аз искам да я имам тази мечта, при това сбъдната, реална, красива и ефирна. Искам да вкусвам аромата на любовта, да го откривам за себе си, да го съпреживявам, да бъда капка от този океан, който идва към мен, капката, която е способна да накара океана да прелее, щом се докосна до него... Капка от любов...
Любовта ми носи ново ухание, което има способността да омагьосва, както когато вдъхнеш от аромата на омайно биле. Аромата й е като на диви цветя, скрити в гори полутайни, покълнали във вечно зелени поляни, огрявани от непрестанна слънчева светлина, напоявани от ручеи небесни.
Любовта е като кладенец, който се пълни отново и отново с нова и винаги свежа течност.
Любовта е непресъхващ бистър извор, яма бездънна, в която потапяш своето почерпало, гребващ с пълни шепи и оставаш завинаги покорен в нейната власт.
Любовта те спечелва, но с какво…?
С това, че тя те изпълва, изпълва вътрешностите ти, изпълва сетивата ти и те прави преливащ съд, съд, изпълнен със скъпоценна течност. Ти самия си уникален съд, сътворен, за да познаеш тази любов, която те е обикнала още от утробата на твоята майка, която те е търсила през всичкото това време и продължава да те търси и милее за теб.
Любовта е птица неземна, която запява с чуден глас в теб, омайва те, обгръщайки те с нежност, завладява те и не можеш да устоиш на нейния зов. Тя ти дава крила, за да полетиш и да се устремиш към непознатите и неизследвани простори на твоята душа, там където разцъфваш с цвят неповторим и издаваш благоуханен аромат, там където протягаш ръка на жадния, за да вкуси от животворящите бисерни глътки любов.
/п.п. Поздравявам ви с тази сладка песен, която преоткривам от няколко дена насам. Тази вечер реших да потърся и клипа й в YouTube и ми се искаше да го пусна в блога си като поздрав, но си казах само един гол клип не върви... Необходимо е поне и малко посвещение към него. Та така се роди и този пост, провокирана от един клип и различни мои мисли... :)))/
19.04.2007 23:24
..Ушко..
20.04.2007 12:51
и на красота!
Бъди щастлива!
Благодаря ти за коментара!
Желая ти красив ден :).
Желая ти любовта да докосва и твоята нежна същност!
Благодаря ти за хубавите думи в постинга - има толкова красота в теб, радвам се, че я споделяш.
Благодаря ти за коментара. Желая ти усмихнат ден :).