Преди известно време бях пуснала в клубовете тема “Какви сърца наблюдавате всеки ден”. Тази сутрин отново провокирана от градския транспорт си спомних за тази тема, че тя все още е актуална, т.е. на дневен ред в моите разсъждения. Случката, която наблюдавах и която се повтаря през определени периоди от време, само, че с различни участници е следната. Млади хора са седнали най-спокойно и в трамвая се качва възрастен човек с бастун в ръка и на никой не му трепва нещо отвътре, за да стане и да освободи мястото на човека, който в този момент има по-голяма нужда от него отколкото те например – здрави, прави, яки момчета и момичета, а си затварят очите пред очевидни неща. Стоят си спокойно и невъзмутимо, водени от собствения си егоизъм, без проява на милост и съжаление. Наблюдавайки ситуацията си размишлявах и видях, че много хора имат “каменни” сърца. Виждат само себе си, заслепени от собствения си лик в огледалото и нямат “очи”, за да се огледат наоколо, да обърнат внимание на света около тях...
Аз също успях да седна, но се качи баща с едно много сладко дете. Станах и отстъпих мястото си и изпитах задоволство. Зарадвах се, защото съзнавам, че в много от случаите е по-добре човек да дава, вместо да търси само да получава. Но ако човек, не се е научил да дава, за него то ще е глупост. Няма да е изпитал тръпката от това да даваш, вместо да търсиш своето си...
18.10.2006 23:08
В тази прекрасна и неостаряваща книга Библията пише:
"Давайте и ще ви се дава".
Бог обича хората с меки сърца, даващи от себе си за другите.
Съвестта на хората е вече много похабена и те за съжаление почти не я чуват в себе си, а дори и да я чуват я заглушават. Много жалко за съвременното ни общество. :((
Но тези хора, с меките и жалостиви сърца, НИКОГА не трябва да спират да показват милост и да светят в това мрачно ежедневие. Никога не трябва да се оставяме на общата апатия да ни обхване, а да вървим напред и да правим това, което смятаме
за редно, да вършим добро, въпреки всичко и всички!!!