"Хубавите неща много често идват неочаквано без да си ги търсил или очаквал" или срещата ми с капанската носия на централната улица в Русе
Денят 15.5.2013г. беше богат на културни събития в Русе. Едно от тях беше изложение-борса на местни и био храни. На връщане от работа минах по търговската улица Александровска и още на 1-вата сергия бях очарована от това, което намерих там. Вкусотийките, които бяха приготвили жените от село Гецово бяха на привършване и аз съвсем забравих да ги щракна, защото очите ми бяха впити в красивите капански носии. Помолих да ги снимам и след това започнах да снимам поотделно всяка една жена.
Първо снимах жената, която беше зад тезгяха и продаваше вкусотиите. Тя спомена, че част от жените на са с автентичните си носии, включително и тя, защото им предстои пътуване в Италия на фолклорен фестивал и са взели по-новите си носии, които са правени на машина.
Зад нея жените бяха подредили като изложба-експозиция няколко ризи, кърпи, възглавница и торбичка.
Това е женска риза и тъкана престилка от по ново време от 30-те години.
Другата риза ми представиха като мъжка.
Елече
След това снимах автентичните носии, с които бяха облечени жените.
Характерно за орнаментите на женските капански ризи, избродирани върху ръкавите и в долната част на полата са „дървото на живот”, които се наричат още “бойче” или “бой”.
Във фейсбук съм виждала подобни шевици от село Осенец, Дряновец и Паламарца. Но на една жена ризата и дървото на живота беше с птици.
За 1-ви път виждах такава. Ето и на ръкава.
Между другото искам да споделя, че капанските шевици отдавна са попаднали в полезрението ми и само като видя носията я разпознавам, че е капанска. Та така и с тези жени. Виждайки ги облечени в тези носии разбрах, че са капанци и ги попитах веднага от кое село са. Харесвам капанските носии, но мотивите са тези, които са предизвикали интереса ми и естествено, че всичко е ръчна изработка. Жените споделиха, че тези носии са стари от техните баби и майки на по 100-120 години може би и че едно време са бродирали на газена лампа. Тъканите и престилките са тъкани на стан. На престилките имаше също много интересни мотиви. Ето и част от тях.
Има мистика във фигурите, сякаш искат да ни проговорят, а ние сме забравили този език и трудно можем да ги разберем.
А едно на ръка, че в забързаното ежедневие надали и ги забелязваме. Аз се забавих доста сред тези мили жени. Може би бях странна за хората наоколо, но аз въобще не ги забелязвах, защото сетивата ми бяха устремени към носиите. Една от тях сподели своята болка с мен. Тя каза следното: „Имаме много хубави уникални носии. Само елате в село Гецово и ще ви ги покажем. Искам да запазя това богатство за поколенията, но нямаме възможност да издадем книга. Това е моя Зов за помощ. Искам да издам шевиците в книга, но няма кой да финансира този проект. За това ни боли... Защото не са вечни и се затриват.” Това бяха думите на жената и затова ги споделям с всички, които четат този постинг и ако има човек, който е докоснат от това богатство и има възможност и желание за добро дело ще се радвам, ако може да помогне на тези жени. А тези носии, които аз съм ви показала е една малка част от тях. Жените бяха от Ансамбъла за автентичен фолклор – Гецово.
Тази престилка е машинен бод и жената не искаше да я снимам, но аз все пак я запечатах и нея.
Ето и пещимала (задната част на полата), който беше оформен на малки ситни плисета.
А сега ви представям и деколтетата.
Естествено ги карах да си вдигнат герданите-парички, за да мога да снимам шевиците, но никой не възрази.
Ето и останалите шевици, които не съм показала досега, в които се забелязват стилизирани орнаменти.
За съжаление жените споменаха, че носиите им не са пълни. Нямаше ги кърпите за глави, но предвид, че им предстои пътуване в Италия, бяха ги оставили, да не се цапат. Накрая ми представиха и капанската китка, с която се закичват, която нарекоха „камилчена китка” или „низана китка”.
А в клипа жената обяснява как са ги правили тези китки в близкото минало. Правят ги и дори сега, само, че вече не използват конски косъм за нанизване, а корда.
Сред жените имаше и достоен представител на мъжете. Съжалявам, че не ги попитах за имената или по скоро не ги запомних.
Заснех подробно и неговата носия, която си личеше, че е много стара и дори износена, но човека сподели, че се грижи за нея, защото е автентична, а и вече няма кой да ги прави тези носии.
А ето и медалите от фолклорните събори.
Още като го видях се сетих, че съм го снимала на Копривщица този мъж, но не знаех от къде е.
Та това беше моята първа среща на био базара. Зарадвах се естествено на тази среща с капанци, без дори и да съм я търсила. Просто тя сама ме намери :)./п.п. Тези снимки със сигурност ще зарадват голяма част от приятелите ми във фейсбук, но реших да пусна постинг, за да стигне до повече хора тази красота, непозната за мнозината навярно./
За хората, които искат да научат повече за облеклото на капанците давам следните линкове:
http://ninaantonova.blog.bg/regionalni/2006/10/28/kapanskata-shevica.21057
Носиите са попаднали в полезрението ми и интереса към тях напоследък се е задълбочил. Като ходим по фестивали снимаме, правим и записи на песни, не че имаме време да пускаме всичко, но по малко. А всеки регион носи своята специфика и красота и срещайки хора от различни села се запознавам с носии от различни краища. И ги споделям, особено във фейсбука, където може да се намери много информация и снимки за интересуващите се. Та затова и ги пускам, защото знам, че има и много любители извън граница, които биха се зардавали от сърце и не само те :).
Благодаря ти за коментара!
Снимаме носии отдавна, но напоследък гледам да хващам и детайлите, защото някои остават неразличими, ако снимката е в общ план. Може би прекалям със снимките, но има хора, които везат и се интересуват именно от детайлите и схемите. За тях са и подробните снимки. Като се разговорих с бабите те споделиха, че носиите им са от техните майки и баби и че в момента не се изработват такива. Малко са автрентичните носии, които се правят в днешно време, но винаги се радвам, когато се срещна с радетели, които се захващат с трудната работа да възстановяват модели от близкото бъдеще, някои изчезнали безвъзвратно от пределите на България и човек може да ги открие само в чуждите музеи...
Благодаря ти за коментара!
Благодаря, мила Цанка!
И човек може постоянно да я преоткрива в толкова много неща. Необходимо е само да отвори сетивата си и да приема, но първо трябва да потърси естествено. И тогава нещата се получават.
Благодаря ти за коментара!
Капанците живеят в региона на Разград. Носиите им са интересни и характерно за тях е, че присъства символа "дърво на живот" или т.нар. "бойче". 2009г. когато се подготвяхме за сватбата ни търсих информация и символно представяне на дървото на живота, тъй като исках да го избродирам върху кърпата си, но тогава почти нищо не се срещаше в нета, за разлика от сега. Особено във фейсбук сега човек може да намери много снимки и подробна информация за носиите от различните региони.
Хубаво е, когато човек пази спомен от бабите си чрез тъканите и носиите, но в нашето семейство за съжаление нямаше. А хубав повод човек да извади носията от скрина и да я покаже на светло е фестивала на носията в Жеравна. Ние вече 3-та година ходим и сме фенове :).
Благодаря ти за коментара!
Далеч съм от енциклопедията Майче, но е факт, че все повече ми се разширява кръгозора в областта. Ходейки от време на време на някой фолклорен фестивал се срещам очи в очи с автентичното, опознавам го и го обиквам и ми става близко. Много е приятно и общуването с тези баби, които пазят носиите си в скриновете и ги обличат често, за да представят своето село или своята страна чрез фолклорното ни богатство.
А аз специално съм срещала хора, които и днес възстановяват я шевове и шевици, я цели носии, но са единици. Аз също се нагърбих с подобна задача, но времето нещо не достига за везане, с толкова много неща е свързана една домакиня...
Благодаря ти за коментара!
Човек няма как да види нещо, ако то не е попаднало в полезрението му и не е предизвикало интереса му. А при мен интереса към носиите от различните региони се е задълбочил. Видяла съм капански носии от село Паламарца и от други селца в нета и по телевизията и по принцип ги различвам, но именно детайлите са ми интересни, защото, когато човек наблюдава примерно снимка или някоя носия от разстояние не успява да види малките неща. А в тях има толкова много символика.
То и аз не съм влизала много отдавна в блога ти... Но капанските носии ме плениха именно с своята символика и бих казала на 1-во място дървото на живота! Жалкото е, че вече ги няма онези стари майсторки на тези красиви ризи, престилки и кърлянки и да се чуди човек как са изработени част от детайлите. Ние сме народ, който не цени, това, което му е останало в наследство от неговите деди. Днес бяхме в Бъзън, Русенско село. Докато съпруга ми работеше на един обект, аз се заприказвах с жената и я попитах за носии. Тя ми показа, това, което беше съхранила, но трагичното в нейния разказ е, че 2 от ризите и кърлянките са били на една баба. Но нейната снаха взела, че ги изхвърлила на боклука, а бабата я заболяло, вземала ги е обратно и ги е дала на тази жена, защото била сигурна, че тя ще съумее да ги запази. Много хора са като шамандури и са заменили ценното с имитация и после се чудят защо животът им е празен и скучен. Просто споделих.
Благодаря за коментара!
Не разбрах за зова за помощ, но в последните деситилетия българската култура като цяло е в упадък...
Камилчената китка са казва - Тълтърчена. Кимилчена е дополнително име, защото преди са я правили от камилска вълна.
"Дървото на живота" или бойче е от Боян-Баян - духовен символ от предхристиянски времена. Символизира шаманския или боянския космос. Трите свята.
Капанците са потомци на правителственото - капаганската, капканското население, близки до владетелския род. Служили са н аправителствата, оглавявано по правило от брата на владетеля - капагана, капкана.
Има сведетелсва от посланика ни във Волжка България Арслан Тертер, че дори по време на Второто българско царство, са изпълнявали стари тенгриански обряди.