(продължение...)

 

Преди да достигнем село Meден Бук видяхме информационна табелка за местността “Меандрите на Бяла река”.

 

 

Отново очите ни срещаха красиви гледки.

 

 

Селото ни направи впечатление, че е обитаемо и много от къщичките бяха стегнати и приветливи.

 

 

Хора работеха по дворовете си или майсторяха машините си.

 

 

Градините бяха чисти, парниците приготвени, лозите изкарали.

 

 

Къщите бяха покрити с каменни тикли, но на места човек можеше да види интересни комбинации от  разнородни покривни материали.

 

 

Нашата цел беше да стигнем до село Черна Черква, където беше служил свекъра в далечната 1964 г. Попитахме за пътя, който да ни отведе до селцето, но от местните разбрахме, че е много разбит и занемарен и дотам може да се стигне пеша. Упътиха ни за отбивката минавайки от долната страна на трафопоста, излизайки от селото.

 

 

И тръгнахме отново по черен път. Не след дълго в далечината видяхме купчина камъни, стоварени на пътя и се възмутихме, че хората са си изхвърлили боклуците на неподходящото място.

 

 

Паркирахме колата встрани от пътя и се уверихме, че е имало сериозна причина за камарата от камънаци. Просто те са били предупредителен сигнал да не налети някой шофьор на големите кратери, отворили се насред пътя.

 

 

Продължихме нашата разходка по каменист път, пресичайки дъбова гора.

 

 

Много красива местност.Тишина и спокойствие царяха на това място и само птичите песни огласяха района.

 

 

И любувайки се на гледката изведнъж сякаш попаднахме в друго време. Висок глас от радиоточка отекваше в пространството. Засвири силна музика. Сякаш от дивите пущинаци навлизахме отново в цивилизацията. Изненадахме се, защото не се виждаше жив човек. Не след дълго пред нас се разкри много приятна картина.

  

Една уютна къщичка, стегната и боядисана в жълто, с дървен чардак, с градинка с цветя и зеленчуци, с кокошки и петел на двора и бяла котка пред къщата. Идилия!

 

 

Само дето хора не се мяркаха наоколо. Това, което ми направи впечатление е, че някой работлив домакин или домакиня (не знаех кой живее в тази къщичка) беше измел и събрал боклука пред къщата, като се има впредвид, че няма плочник или циментирани пътечки, а навсякъде е черна земя...

 

 

Тази къщичка беше стегната с много любов и отдалеч си личеше, че стопанинът й се грижи за нея. Пред нея имаше паркирани ремарке и мотор. Отминахме с усмивка жълтата къщурка и продължихме напред по пътя.

 

 

На отсрещния баир мернахме майка свиня със своите свинчета. Имахме информация, че на заставата в Черна Черква се отглеждат диви прасета и съпруга ми имаше голямо желание да ги снима. Неусетно стигнахме и до селцето Черна Черква или до това, което беше останало от него.

 

 

Тук нямаше поводи за усмивка. Разрухата беше пълна и животът в тези къщи беше угаснал отдавна. Нямаше уют и топлина, а гледката от стръчащи зидове и нахвърляни камъни оставя тръпчив вкус в душата на човек.

 

 

В един двор снимах неизвестно за мен цвете.

 

 

След като отминахме “къщите” видяхме и заставата към която се бяхме запътили първоначално. Татко с нетърпение очакваше тази среща.

 

 

Но бих казала, че тя го съсипа. Това, което беше останало в съзнанието му като спомен и това, което виждаше сега го натъжи дълбоко. Толкова беше разочарован и от заставата в Черна Черква, и в Горно Луково, и в Мандрица, защото бяха изоставени на произвола на времето и се рушаха.

 

 

В заставата в Черна Черква в една от стаите бяха затворени две майки свине.

 

 

А на двора щъкаха и хрупкаха зелена тревица малки, сладки прасенца с тигрово оперение под контрола на техните майки естествено.

 

 

За първи път виждах такава порода.

 

 

Имаше и едно кученце, което приличаше на ловджийско, но си личеше, че явно е бито и го беше страх от хора. Направихме си почивка след пешеходния преход и хапнахме в импровизираната беседка, която също се рушеше. Кученцето намаза от нашите соленки и банички, но общо взето се страхуваше да се отпусне в нашата компания.

А природата тук беше изляла щедро от своите красоти. Полянката пред заставата грееше в жълти цветлета.

 

 

По някое време едно симпатично бяло кученце се стрелна от височината и завъртя весело опашка, предвкусвайки храната.

 

 

Естествено и то намаза от обяда ни :).

 

 

Двете кученца ни съпроводиха до жълтата къщурка и останаха там на пост.

 

 

На връщане по пътя се разминахме с една змия, на която дадохме естествено предимство.

 

 

И отново се радвахме на красивото място, което открихме.

 

 

Върнахме се по обратния път до колата, но от Меден Бук излязохме на главния път, който минава покрай Долно Луково, Свирачи, Ивайловград и от там се насочихме към село Пелевун. Имахме намерение да минем и разгледаме крепостта Лютица.

Ще ги обсъдим тия селца. :)

И ние имаме да те питаме за едно от нашия край :).

Довиждане.:)

Благодаря за виртуалната разходка. Със съпруга ми обичаме да обикаляме села. Затова и когато е възможно не минаваме по магистралата, а по малките, лъкътушни пътища (повечето пъти с дупки), за да разглеждаме селата.

Беше много красива разходка и наскоро разговаряйки с една виртуална приятелка за Меден Бук, реших да извадя тези снимки от архива, защото си струват :). А и месец май е един от най-красивите месеци.
Селцата, за които разказвам са малко по различни в смисъл това са погранични селца, до които няма табелки и човек и да иска да стигне до тях по нормален път няма да може, освен ако не е луда глава и не разполага с проходим автомобил или е любител на силни усещания. 2010г. избрахме тази посока главно заради свекъра, за да можем да го разведем по местата, където е прекарал едни от хубавите си младежки години. Той все ни е разправял спомени от казармата. И още повече че в далечните години достъпа до тези местенца не беше възможен за хора туристи като нас. И някои от тях са съвсем изоставени, но пътя до Черна Черква беше толкова красив, че ни напълни душата. А и всички тези срещи по пътя :).
Иначе и ние много обичаме малките селца. Особено, ако са някъде високо в планината и се откриват чудесни гледки. Имам да разказвам и за такива, но когато намеря време. И хубавото в тези селца е когато срещнеш възрастни хора и ги разговориш или дори разпееш. Става ти едно топло на душата. За жалост по местата, за които сега разказвам малко хора срещнахме, но нашия любезен домакин от с.Пелевун беше с нас, макар, че и за него беше интересна цялата разходка :).
Поздрави!

На 19 -та снимка виждам много едри червени детелини, чак не ми се вярваше че е тази билка и дълго ги разглеждах. по-надолу на 25 -та виждам красиви трицветни теменуги. хубав постинг, жалко че свекъра ти се е натъжил толкова, но така е на много места в България. И аз не съм виждала такива прасета, много са интересни. Поздрави!!

Благодаря за истинската България...
Имаше стихотворение от Симонов - "От къде започва Родината"... Е, моята Родина вероятно започва от тук...
...Лошо е, че тези които управляват пишат "родина' с малка буква, а "Сланина" с главна...
Земята е над всичко!...

Имах макро на детелинките и го добавих заради теб :). Свекъра се натъжи и каза, че му стигат повече разходки и няма нужда да идва 2-ри път, но когато 2012 г. ходихме към Крумовградско ентусиазмът му не се беше изпарил. Така, че той намира и приказка да завърже с местните хора. И продължава да разказва спомените от казармата. Те стоят непроменени.
А прасенцата бяха много сладки и за 1-ви път виждахме свободни прасета така да се каже :).
Благодаря ти за коментара!

Истинската България - тя започва от сърцето на човек. Ако човек не я усети в сърцето си тя ще му бъде чужда, мащеха, ненужна... За Истинската България ще го боли, когато вижда на какво е подложена, често унижавана, неразбрана, изоставена. А Земята ни навярно ще продължи да боледува, когато не знаем как да се грижим за нея...
Поздрави!

Много хубави козлета!:))
А прасетата са кръстоска - когато са пуснати на свобода из горите често се среща тази украса!:)

Разведри ни за кой ли път!:))

zvezdichka Попитай татко си дали не си спомня за димо или атанас воденичарите . Някога на дядо Димо в къщата са спели граничарите славел се е като най добрия ловец в района а във воденицата винаги е имало прясно приготвена риба.Това е било преди 1960 година.

Интересни неща знаеш :).
Поздрави!

Благодаря ти за коментара! Стана ми топло при споменаването за воденица. Интересно ми е къде е била? Тези хора са били богатство като бай Димо и бай Атанас - жалко, че ние сме по малки и не сме успели да се срещнем с тях...
А като си отида на село ще питам свекъра дали случайно ги познава. Той между другото е бил шофьор и е обикалял между различните застави и не е бил постоянно на Черна Черква.

Родопите винеги ги свързвам с вековните ели, но обожавам дъбовата гора. А свинята-майка-колонизатор много ми хареса. Страхотни прасенца, петнисти като далматинци. Жал ми стана за кучето, то хора няма, но се е намерил кой да го набие, или нарита. Понякога сме толкова лоши. Невероятна разходка, Звездичке, сега ми е зелено и красиво на душата. Поздрави!

Благодаря ти за коментара! Стана ми топло при споменаването за воденица. Интересно ми е къде е била? Тези хора са били богатство като бай Димо и бай Атанас - жалко, че ние сме по малки и не сме успели да се срещнем с тях...
А като си отида на село ще питам свекъра дали случайно ги познава. Той между другото е бил шофьор и е обикалял между различните застави и не е бил постоянно на Черна Черква.[/quote] Водениците са били две днес стой само част от едната а тя е на входа на с.Одринци а на другата се търкалят само камъните ( плочите ) с които се мели житото в гориста месност преди с.Мандрица и ако не знаеш какво е имало там не можеш да се ориентираш . Преди години се говореше че там ще се отвори КПП между България и Гърция и аз мислех да реставрирам тази до с.Одринци тя е точно до разклона за селото може и да ти е направило впечатление като постройка в нищото тъй като и тя е запустяла. Мъчно ми е като си помисля за този край но и тук в центъра на България в Пловдив е не по малко страшно от там за съжаление.

Красиво, интересно, вълнуващо на пълзящата приятелка трябва да се дава предимство! За съжаление разруха е обзела селат,а градовете а природата ни е чудесна ....Поздрави Цане!

Не бях виждал прасе-далматинче.
Огромен труд!
Благодаря!

Източните Родопи са по различни от Западните, които са по често посещавани. Тези са по ниски, но също толкова интересни, може би защото са по-непознати. А и ние все на такива непознати обекти и селца попадаме, ама като ги търсим.
А дъбови гори има в изобилие в Странджа. Ако някой път решите да отидете към най-Южното Черноморие може да съчетаете и с планина в Странджа, където също има интересни обекти и селца. И много вековни дъбове. Обожавам ги!
А кученца постоянно се завъртат покрай нас по време на нашите пътувания.

Водениците са били две днес стой само част от едната а тя е на входа на с.Одринци а на другата се търкалят само камъните ( плочите ) с които се мели житото в гориста месност преди с.Мандрица и ако не знаеш какво е имало там не можеш да се ориентираш . Преди години се говореше че там ще се отвори КПП между България и Гърция и аз мислех да реставрирам тази до с.Одринци тя е точно до разклона за селото може и да ти е направило впечатление като постройка в нищото тъй като и тя е запустяла. Мъчно ми е като си помисля за този край но и тук в центъра на България в Пловдив е не по малко страшно от там за съжаление.
[/quote]

Доста път е трябвало да изминават воденичарите докато стигнат до Одринци или Мандрица. Но ние не сме забелязали тези постройки, за които говориш. И е жалко, че много малко воденици достигат до наши дни. Единици сме виждали действащи, а може би и не ги знаем всичките, но винаги ме радват когато ги видя, дори и тези, които си отиват. Поздравявам те за желанието да възстановиш нещо, което си отива. Виждам, че те боли и ти е мил родния край. Дано дойдат по добри дни за българското село!
А иначе ходиш ли си понякога на Одринци и къщата ви здрава ли е?

Поздрави и хубави почивни дни!

Много сладки бяха :). Една от мечтите на съпруга ми е да пасе диви свине с лаптоп в ръка и да бъде свободен от матрицата :). Като ходим по селцата се интересуваме от много неща от близкото минало, включително и от свине.
А постингите ги пиша бавно, затова по нарядко ги пускам.
Поздрави!

Отдавна не съм се връщал в този край . В в същност аз никога не съм живял там моите родители са се изселили много отдавна но всичко от този край ми е скъпо.Питаш ме за къщата да тази която е в Одринци е здрава и до преди години живееше един човек в нея и развъждаше змий . Може и да си чула историята доста шум се е вдигнало тъй като всички гадинки излезнали на свобода и се пръснали из цялото село то не че там не са виждали от тези влечуги но си е стресиращо . Човека ги е развъждал и им е взимал отровата за лекарства но след случката дим да го няма . А за воденицата си имам мерак стига да се възвърне поне малко живота там че иначе със змиите не ми се живее .

Интересни истории, но наистина не бях чувала за тях. И как няма да е стрсиращо, още повече като се знае, че са били отровни змиите... По наши лични наблюдения от 2010 г. май към селата се връщат предимно хора, които са се пенсионирали за жалост. Но дано и млади хора понаселят тези селца или поне се завръщат там от време на време.