Искам да завърша цикъла със забележителностите, които посетихме в Трънско. След ждрелото при село Ломница http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/11/29/trynsko-jdrelo-pri-selo-lomnica.858919 тръгнахме с колата към село Банкя.
Преминахме през селото и паркирахме колата до оградата на фабрика за бутилиране на минерална вода, където видяхме табелка „Трънска екопътека” и хванахме пътя нагоре в указаната посока и след няколко метра свихме вдясно.
Пролетта се беше развихрила навсякъде в района.
Черният път премина в пътека и в един момент навлязохме в гориста местност. Пътеката минаваше точно над река Ябланица.
На връщане направих панорамна снимка на селцето, над което се намираше екопътеката. Разкрива се изключително красив изглед на Трънска Банкя.
Достигнахме стари дървени стъпала, които ни изведоха до първото мостче над река Ябланица.
Продължихме по пътечката, която вървеше успоредно на реката.
Достигнахме до място, където пътеката се отклони от реката и започна да се извива нагоре, изкачвайки се по дървени стълбички.
А самата река беше много интересна, врязана сред непристъпни скали с вирчета и прагчета.
Имаше табелка за чешма наблизо. Водата извираше от скалата.
И табелка с призив за опазване на природата.
Пътеката нагоре ни отведе до една пещера, където човек би могъл да се прислони, ако завали дъжд.
Тук снимах много интересни цветя, които по форма ми приличаха на лалета.
След това пътеката ни отведе до първото адреналинно мостче, което беше пречка за част от нашата компания – 2 момичета, които явно имаха страх от високото.
Таткото с малките деца премина успешно мостчето, а майката остана да ги чака.
Пред нас се извисяваха високи скали и тясната пътека се извиваше като змия нагоре.
А в далечината се виждаше и водопадчето към което се бяхме запътили.
Последваха отново стръмни пътечки, при които взаимно си помагахме, за да изкараме децата нагоре.
Реката също беше станала една малка, но и страховита да я погледне човек от такова място.
Мостчето спънка остана зад нас.
Снимах и една скала, която ни заприлича на глава.
Пътеката ни отведе до двуметровия водопад на така наречения Зелени вир.
Тук отдъхнахме от преживяванията във връзка с преодоляване на пътеката и се насладихме на спокойния вир и бързия ход на реката.
След това продължихме към следващото мостче.
Реката имаше много интересна форма. А в далечената се виждаше и следващото мостче, което ни приканваше при себе си.
Под скалите имаше скрити и други вирчета и водопадчета.
На една от скалите снимах интересно храстче.
И още едно непознато за мен цвете, което все още не беше разцъфнало.
Обаче времето беше напреднало и наближаваше да се стъмни. Така, че решихме тук да прекъснем прехода по ябланишката екопътека, а и като разбрахме от завръщащите се туристи, че има още много напред, но и че мостчетата не са поддържани на съответното ниво оставихме мостчето и тръгнахме в обратна посока.
Нашите приятелки ни изчакваха при реката с извора, където имаше дървена пейчица. Взехме си сбогом с планината и потеглихме към колата.
17.02.2012 20:46
И много екзотични бяха тези мостчета. Ама и доста стръмни пътечки имаше покрай тях :).
Поздрави!
Благодаря ти, че ни припомни за нея!
прегръдки от прашинката
Твоите коментари наистина ме усмихват Невенче! Благодаря ти! Снимките са от миналата година, но като все не успявам да завърша пътеписите от дадено място и така ви предлагам пролетното дихание, което вече всички с нетърпение очакваме, а още повече късна пролет :).
Поздрави!
врата на пролетта!!!
Благодаря ти, че ни припомни за нея!
прегръдки от прашинката
Колко хубаво си ги казала, колкото магични са и приказките за Малкия Таушан, които ни разказваш! Топло ми става от твоя коментар и ми се иска да ви прегърна всичките Прашинковци :)! Здрави и засмени да сте! И пазете спомените от приключението в дъжда от лалета!
Поздрави сърдечни!
Колко мялко знаем за Родината си, за райските й красоти!
Благодаря ви за разходката!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави!
Георги
Колко мялко знаем за Родината си, за райските й красоти!
Благодаря ви за разходката!
Истина е, че малко знаем, но малко по малко ги преоткриваме тези места и попълваме местата от пъзела "Непознатата България".
Благодаря ти за коментара!
/п.п.знаеш ли, че и Кюстендилския край ни е непознат, но живот и здраве можем някой път и на живо да се запознаем :)/
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Наистина с любов разкавам за всички тези места, които посещаваме и откриваме, защото нашата страна е очарователна и я обичам!
Поздрави!
Поздрави!
Георги
Една усмивка и за теб :). Радвам се на посещението ти!
Поздрави от студено Русе!
Раницата ми хвана паяджина.
Честно да си призная и нашите също :). Тази зима така ни затисна, че не смеем никъде да мръднем и сме в очакване на пролетта. А тези снимки са миналогодишни от Великден. Просто имам за толкова много места да разказвам, но време не ми достига...
Благодаря за коментара!
Действително беше такъв! Те и снимките го показват. Какво обикаляне падна тези дни - то не беше из Трънско, то не беше из Брезнишко. Ето още един линк от тогава, ако не си попадал на него:
http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/05/04/v-tyrsene-na-izgubenite-svetini-v-breznishko-i-trynsko-chast.741056
Поздрави!
Радвам се. А и винаги когато тръгнем нанякъде търсим място, което ни е непознато. А такива места в красива България има толкова много.
Поздрави!
Поздрави!
23.03.2012 21:26
Имате невероятно пеене във вашия край, така нареченото високо пеене и съм много благодарна, че се е опазило, след като в Долен няма вече кой да пее по този начин. А природата ни е прекрасна из цяла България, само дето не умеем да я ценим достатъчно.