Прочетен: 33754 Коментари: 35 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2011 21:09
Една от забележителности на Трънско е ждрелото при село Ломница, което се намира на около 5 км. от град Трън. Достигайки покрайнините на селото минахме през мост и пред нас се извисиха величествените скали на ждрелото на река Ерма.
Паркирахме колата и въпреки, че бяхме закусили веднага ни примамиха силните миризми на скара, които много обичаме междувпрочем.
Хапнахме от вкусните кюфтенца и се запътихме по тясна пътечка, която ни отведе до едно стръмно място.
Така, че първото препятствие се оказа екстремно спускане по дървено мостче, под което бушуваше река Ерма.
От мостчето погледът ни се насочва към живописните скали, издигащи на около 200 м височина, носещи имената Жилав камък и Църквището, притискащи река Ерма.
След това следва изкачване по дървени стълбички и преминаване през тунел, който е прокопан в началото на 20 век, с цел да се прекара жп линия между София и близките градове Пирот и Ниш. Но проекта не се осъществява.
Така тунела става част от екопътека, дълга около 13 км., по която тръгвайки от Ломнишкото ждрело може да се стигне до Ябланишкото ждрело, намиращо се край село Банкя. Но за другото ждрело ще спомена в друг пост. Минавайки тунела тръгнахме по черен път и вляво забелязахме стълбички.
Но тъй като нямаше информация за къде водят продължихме напред по пътя. Реката остана в ниското и непрекъснато се питахме дали екопътеката няма да стигне до нея. Изминахме извесно разстояние и се разминавахме с други туристи, които като нас бяха решили да се възползват от почивните дни по Великден и да разгледат тази забележителност.
Реката остана долу в ниското и непрекъснато я търсехме с поглед.
Снимахме дърветата, залети от реката и с приближение.
Междувременно скалите на ждрелото останаха далече зад нас.
Обръщайки се не щеш ли изведнъж в обектива ни попадна нещо, което до момента не бяхме забелязали след като приближихме върха на скалите.
Там най-отгоре се виждаше парапет и за нас стана явно, че човешки крак може да стъпи на този връх. Продължихме по пътя напред, като очаквахме да се появи нещо интересно, но една мисъл се беше прокраднала в нас и не ни даваше мира. Как можем да стигнем до върха? А не бяхме сами. С нас имаше семейство с малки деца. Имахме набелязан план, обекти, които да посетим през деня, а връх не се покорява лесно. Тези мисли минаваха през нас, вървейки по екопътеката. Стигнахме до втория тунел като по него имаше отлагания, които приличаха на руда.
Между временно пролетта се развихряше в гората и всичко пред нас се разлистваше. Малки цветенца ни се усмихваха край пътя.
Изведнъж нещо друго се наби в погледа ми. Поглеждайки надолу към земята, която зеленееше пред нас изведнъж съзрях, че част от наситеното зелено в гората е от „левурдата”, т.е. така наречения „див чесън”, когото бяхме видяли миналата година край Бъзовец в Стара планина. Листата му приличат на момина сълза, иначе на вкус е много лютив и доста миризлив. Оправдава името си – див чесън и може да се яде на салата или да се използва като подправка за манджи.
След като повървяхме доста по пътя решихме да се върнем обратно. Оставихме нашите приятели да наберат левурда, а ние решихме да се спуснем до река Ерма без пътечки естествено и да си припомним мартенското спускане през Еленския балкан :).
Това, което ме изненада долу при реката бяха боклуците, които водите бяха домъкнали от населените места, защото там където бяхме ние хора не се разхождат...
Цялата гора зеленееше от левурда и ме приканваше да си направя едно букетче.
Но съпруга ми непрекъснато ми напомняше, че ако искаме да се изкачим до върха не трябва да губим ценно време в бране на левурда, защото нашите приятели трябваше много да ни изчакат. И така побързахме да се върнем по обратния път и да разпитаме местните продавачи на скара при паркинга как можем да стигнем до желаното от нас място. На връщане минахме през селцето.
Това, което ни направи впечатление е пръста в дворовете на хората. Беше много червена.
И разпитвайки една жена за нея, тя ни обясни че всичко тук като земеделска продукция се изкарва с много труд. Разбрахме, че до върха има 2 пътеки, по които може да стигне човек. Едната е била точно по онези стълбички вляво надолу към реката, които снимах след първия тунел. А за другата се минава покрай къщите, през полянката и има пътечка, която ще ни заведе право до мястото. Явно зоната през която преминавахме, изкачвайки се над пракинга беше вилна, с красиви и обновени къщички.
След като къщите свършиха продължихме по черния път, прекосявайки зелена полянка, след което хванахме горска пътечка.
Тя ни отведе на място, където се разки гледка от високото към село Ломница и ждрелото.
След като се насладихме на гледката се върнахме малко назад и поехме към обезопасена с парапет площадка, която бяхме видяли още от долу с приближение.
От едната страна къщите се разкриваха пред нас като на длан, а от другата страна се виждаше дългата 13-километрова екопътека, която се виеше като змия сред планинските склонове.
Направихме си снимки за спомен и запечатахме мястото в панорамни снимки.
Това, което ни очуди е времето, за което стигнахме до върха. Нямаше и половин час /около 20-тина минути/ и вече бяхме горе. Това беше наистина супер и съм благодарна на зоркото око на съпруга ми, който откри тази наблюдателна площадка, от която цялото живописно ждрело се разкриваше на длан пред нас.
Поздрави, zvezdichka!
29.11.2011 19:48
Поздрави, zvezdichka!
Сърдечни поздрави и от мен!
Поздрави!
Благодаря ти за коментара!
Идвай пак, от време на време пускам по някое интересно място.
29.11.2011 22:05
мерси много:)))
Коста
Благодаря ти, че ни поведе по пътечката, по пътечката и ни заведе на най-високото, за да се насладим на чудесната панорама!
Поздрави за поста, беше ми много приятно!
30.11.2011 09:11
Сигурно защото сме близо и все отлагаме.
Но сега вече трябва в най-близко време да се организираме.
Поздрави!
пак ще дойда при повече време - да се разходя и хубаво да се огледам
Поздрави за вас и чудесен декември от утре!
Поздрави!
мерси много:)))
Благодаря ти за коментара!
Ще ми е интересно да прочета вашите пътеписи и ако не успея да ги намеря ще ви пиша.
Коста
Поздрави и приятен ден!
А за болката, която споделяш може да имаш някоя внучка Ерма, кой знае.
Поздрави и усмихнати дни!
Благодаря ти, че ни поведе по пътечката, по пътечката и ни заведе на най-високото, за да се насладим на чудесната панорама!
Поздрави за поста, беше ми много приятно!
Благодаря ти за коментара!
Поздрави!
Да ти кажа, че и ние сме като теб - в Русе като ни налегнат задълженията нямаме много време за обиколки и много рядко се разхождаме към местните забележителности. Но си правя планове това да се промени догодина.
Благодаря и на двамата. Ние сме близо до тези красоти, но никога не сме ги видяли.
Сигурно защото сме близо и все отлагаме.
Но сега вече трябва в най-близко време да се организираме.
Поздрави!
Поздрави и приятни разходки!
/п.п. ние и по вашия край все още не сме идвали.../
Ерма - какво име - древно някак, със стихия в самото него
пак ще дойда при повече време - да се разходя и хубаво да се огледам
Поздрави за вас и чудесен декември от утре!
Прегръдка и за теб! И хубави декемврийски дни ти желая, изпълнени с много любов и топлота в сърцето!
Поздрави!
Поздрави!
02.12.2011 19:09
http://alehooo.com/home/marshruti/2011-07-02-08-39-36/1024-2011-09-07-13-56-48.html
02.12.2011 19:10
http://alehooo.com/home/marshruti/2011-07-02-08-39-36/1024-2011-09-07-13-56-48.html
http://alehooo.com/home/marshruti/2011-07-02-08-39-36/1024-2011-09-07-13-56-48.html
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави!
по ред на растителните снимки отгоре-надолу
съсънка - Anemone nemorosa
гълъбови очи - Hepatica nobilis
горска майка - Lathraea squamaria
дентария - Dentaria bulbosa
Chrysosplenifolium alternifolium
по ред на растителните снимки отгоре-надолу
съсънка - Anemone nemorosa
гълъбови очи - Hepatica nobilis
горска майка - Lathraea squamaria
дентария - Dentaria bulbosa
Chrysosplenifolium alternifolium
Това е много ценна информация, особено за хора незапознати с наименованията на растенията, които виреят в горските масиви.
Желая ви хубав ден!