/п.п. Въпреки, че е есен реших да ви покажа моите пролетни снимки и местата от Брезнишко и Трънско, които видяхме в този край и за които започнах да разказвам в началото на май, но прекъснах в един момент. Дори за известно време бях поизоставила блога си, като само поддържах  активност,  пускайки по 1-2 постинга на месец.  Но реших, че наистина има какво да ви покажа и да разкажа и се завръщам отново на това място, надявайки се да бъда по активна и да се срещам с вас, някои от които не съм посещавала много отдавна :). /

След като не успяхме да намерим античния кладенец в село Гърло http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2011/05/04/v-tyrsene-na-izgubenite-svetini-v-breznishko-i-trynsko-chast.741056 решихме да посетим още една забележителност – Билинския манастир, в близост до село Гърло, откъдето имаше отбивка за селата Муртиници и Билинци. От центъра на село Гърло хванахме левия път, който ни отведе в село Билинци.  


  Това, което забелязах относно архитектурата на повечето къщи в Трънския и Брезнишкия край са къщи от типа, които много често срещахме по селцата и разглеждахме с интерес.  
  След като стигнахме село Билинци паркирахме колата в края на селото до едни плодни дръвчета и тръгнахме по долния път, където имаше указателна табелка за манастира.  




  Къщичките от отсрещния склон бяха скрити от чужд поглед зад дръвчета и храсталаци, с които беше обрасла земята.  
  Следвахме черния път, посипан с дребни камъчета, който ни отведе до борова гора.  


    Започна се едно стръмно изкачване нагоре, като този път не беше проходим за кола и до манастира човек може да стигне единствено пеша. А с нас имаше и малки деца, но те се държаха стоически и преминаха заедно с възрастните т.е. с нас целия преход до манастира.  




  Само да предупредя, че манастира не се намира на близко разстояние (на около 1 км е). Но пътя както и при село Гърло беше много живописен и е приятно човек да се разхожда из дебрите планински, огласяни от птичите песни, съглеждайки красивите цветенца край пътя.  






  След като преминахме боровата гора навлязохме в букова, която все още в края на април не се беше разлистила, но тук там имаше цъфнали храсти, които напомняха за пролетта.  


  Пътя наистина беше дълъг и ми беше много интересно местата на които са съграждали манастирите в древността – на диви и пусти планински места - в усмотение. Явно с цел са правени така, като се има предвид и трудните времена през вековете на робство, когато турците съзнателно са унищожавали българските църкви и манастири. А Билинският манастир “Св. Архангел Михаил”. е основан през ХVІ в., а е възобновен през 1855 г. Църквата пази ценни стенописи от ХVІІ в. През ХVІІ и ХVІІІ в. манастирът е имал голямо културно влияние и връзки с руски и атонски манастири, а в края на ХVІІІ в. в него е функционирало килийно училище. Това е по данни от нета. Доста време изкачвахме стръмния път нагоре и се чудехме дали ще открием все пак манастира, когато пред нас в далечината се показаха манастирските стени. Интересното също, което забелязах за това местенце е, че когато преминавахме през буковата гора не видяхме цъфнали плодови дръвчета, а точно там имаше нацъфтели няколко. Явно са садени преди много, много години за нуждите на манастира.  



   Точно пред манастира се намираше стопанска постройка, която беше пълна със строителни материали явно за предстоящ ремонт и място за преспиване, макар, че условията не бяха особено добри, т.е. не беше особено чисто там. Но това беше и единствената постройка, която видяме отворена тук.  




  Иначе стените бяха много интересно направени.  
  Манастира беше построен върху наклонен терен и стените му заграждаха черквата и жилищните и стопанските постройки на манастира в правилен четириъгълник. И въпреки, че имаше много порти, които старателно обиколихме нито една от тях не беше отворена.  




  Дори и табелката „Дръпни най-много до три пъти” остана безмълвна....  
  Иначе си личеше, че върху манастира е работено. Бяха възстановени стените с красиви арки и мозайки, като централната мозайка изобразяваше Богородица със Господ Исус Христос.  


 




 


  Явно имаше още неща за доизкарване, но жалко, че манастирските порти бяха затворени и не успяхме да влезем и да разгледаме вътрешността му с църквата и манастирските сгради, като се има предвид, че човек изминава доста дълъг път до манастира...
    На тръгване от манастира забелязахме една каменна чешма, която навремето си е била голяма красавица, но не беше съхранена за поколенията.  


  В последствие като се прибрах в къщи потърсих повече инфо за манастира и това, което разбрах не ме зарадва особено. Аз дори бях чула тази новина по телевизията, но тогава все още манастира не е попадал в полезрението ми. Последните години е правена реставрация на иконите в църквата от един монах заедно с 2 момичета, но това което бяха публикували в пресата е много стряскащо. Ще цитирам някои факти от нея. “Монах Партений, заедно с две момичета, които приютил в Билинския манастир прерисували стенописите на светата обител, защото фигурите им се видели дебели и грозни. Така женските образи по стените на храма, включително и Дева Мария станали тънки и стройни католически мадони. Всички изображения са „реставрирани” в ярки бои, които са попили в стените и са унищожили оригиналните образи Според запознати новият вид на светата обител е скандална и е в пълен разрез с канона.





Една от манастирските сгради пък се оказа разрушена напълно, а с материал от нея бил вдигнат зид в двора. Отшелниците замазвали с кал стените в старата църква, а олтарът направили от дървени клечки. На стряскащия вид на фреските попаднали случайни посетители, който направили снимки и изпратили сигнал до Регионалния исторически музей в Перник. Василка Паунова - временно изпълняващ длъжността директор, веднага е пратила сигнал до Инспектората за опазване на културното наследство към министерство на културата и до Националния институт по паметниците на културата. Сигнал е подаден и до полицията.”   Не знам каква е причината тази обител да стои затворена, но определено това не е в плюс на тези, които имат желание да посетят отдалечения от селото манастир...

/п.п. последните 2 снимки са от нета/

Страхотни намирачи сте вие, беше ми приятно и интересно)

Жалко е ,че манастира или това което е останало от него е в това положение. Лъха тъга,беднотия и за съжаление не е изолиран случай.

И още ще показваме :).
Хубава седмица ти желая!

Жалкото в случая беше, че манастира беше заключен и човек няма достъп до него. А върви по стръмен път нагоре в планината, за да стигне до него... Но манастира не изглежда запустпял, а напротив, по него си личи, че е работено. А колко по-тъжни места от това има, от които лъха безхаберие, безстопанственост, безжизненост, но 3-тата част ще бъде за именно такова място, когато му дойде времето...



Благодаря ти за коментара!

Големи пътешественици сте, Звездичка! С интерес следя всички твои постинги и открития.
Поздрави!

Скарлет със снимките, които публикувам в постинга си :). Зарадва ме твоя коментар! Благодаря ти!
А относно пътешествията - наистина откриваме приказни местенца, където и да отидем и ми се иска да разкажа за тях :).



Поздрави!

много е приятен. Но... сега като гледам по снимките, които сте направили, това при малката постройка отстрани, където са рязани дървета, тогава ги нямаше, всичко беше малко по-прибрано. Иначе и тогава манастира беше затворен.

В Трънско има интересни места. Едно от тях е и Трънският манастир, който ни предстои да отидем някога до него, както и музеят на киселото мляко в едно от трънските села. :)
Има и други кътчета там, особено пътя за село Косово откъм Кюстендилската част, точно покрай границата, когато минавахме направо никой отдавна не беше минавал от там. Дават го асфалтов, но на места го нямаше вече асфалта, на всичкото отгоре премествахме и паднало дърво, кой знае откога беше паднало. :)

Да си откривате все такива местенца. Това е страхотно преживяване, и ние го правим, обичаме да ходим по места, където малко хора ходят. Много са.

Хубав постинг .Надниквайки тук си припомних ,че имам и аз нещо за споделяне със снимки от това лято!Ще го направя скоро!:)
Усмивки!

от пътищата на България hadzapi! Действително има много такива места и ние с моя съпруг постоянно ги откриваме. Но право казваш, че човек трябва да ги търси. И със сигурност на такива места е много красиво и в човек остават различни преживявания от покоряването им примерно, защото много от тях са откъснати от нормалните пътища на България, поради която причина са се обезлюдили...

Ние не успяхме да видим Трънския манастир, но пак имаше какво да видим и ще разказвам малко по малко за тези места. В музея на киселото мляко също не сме ходили, но посетихме музея на бусинската керамика и останахме очаровани. Искам и за нея да разкажа в някой пост. А към Кюстендил все още не сме ходили, макар, че това лято посетихме китното родопско Косово :).

ти благодаря! Да, споделяй, а ние ще четем :).



Усмихнат ден и от мен :).

твоите постове понякога ми носят усещането, че някоя добра, неназована фея, ме хваща за ръка и ме води на приказни места... :)

Не "предавай" блога си, важен е за много хора, убеден съм в това. Не са малко местата, където можем да прочетем а красотите на България, придружени със снимков материал, но при теб всичко е написано ненатрапчиво, без излишна претенциозност, с много чувство, любов и разбиране!

Поздрави!

Поздрави за постинга!
Беше ми много приятно да се разходя с теб по пътеките на България, да се насладя на интересни неща, които никога няма да видя на живо.
Благодаря ти, желая ти всичко най-хубаво!

Благодаря ти за оценката! Ценя твоето мнение, ти го знаеш!
Относно блога - имах отлив от него поради фейсбука донякъде и други женски неща, с които се захванах, но видях, че като го оставя на заден план пропускам да разкажа за ценни места и красиви мигове от нашите пътувания и реших да бъда по-активна тук.



Поздрави и красиви есенни дни ти желая!

че има места, които човек надали ще посети. Но има хора, които обичат да бъдат откриватели и ние сме от тях. Обичаме нашата страна и да откриваме незнайни и красиви местенца в нея и ще ви ги показваме, доколкото успяваме с времето :).



Благодаря ти за топлия коментар!
Поздрави и уютно да е в душата ти!

Поздрави за постинга, разходих се и аз. Никога не съм ходила , може би някой ден и аз ще отида! Лека вечер от мен.

Хубаво е когато човек открива нови и непознати за него места от нашата китна страна, така, че смело напред и следвай поривите на сърцето си!



Приятни почивни дни и се наслаждавай на красивата есен!

Още веднъж приятно ме изненадваш Звездичке! Браво! Твоите постинги са пример за мене!
Поздрави!

Просто понякога представяме по слабо познати места, а новото винаги е интересно за читателя!
Поздрав есенен :)!

Сякаш ще слязат от оголените стени и ще тръгнат срад нас.. светиите. Да видят къде сме отишли, щом се оставили църквите в това състояние ?

Неотдавна бях чела как в обсадения комунистически Ленинград умиращи от глад хора са срещали по улиците двама старци в средновековни дрехи, които ги утешавали "малко остана, потърпете". След време хората посетили някои църкви и видели, че това са образи на свети Николай и още един светец. Че те някак са се явявали за да утешават и подкрепят.

не можахме да стигнем, защото беше оградена от високи дувари, а външната врата беше заключена. Впоследствие като търсих информация в нета намерих и тези 2 снимки от вътрешната страна на църквата... И наистина е потресаващо, че не са запазили и реставрирали старите стенописи, а са наложили своя си поглед...



Благодаря ти за коментара lyuliak!