Постинг
20.01.2011 19:49 -
Зеленината на селата Батулия и Ябланица
Наскоро влязох в блога на http://planinitenabulgaria.blog.bg/ и едно заглавие привлече вниманието ми - село Батулия. И веднага си спомних за нашето пътуване към селцата в този регион преди 2 години и половина в близката 2008 г., когато все още работех в София и моя съпруг, тогава все още приятел беше дошъл да ме види през почивните дни. Решихме да се разходим наблизо, въпреки, че времето не беше обещаващо. Избрахме посоката към Своге, но се отклонихме към непознатите за нас селца Батулия, Ябланица. Беше края на май и всичко беше много зелено. Обичам зеленото! Такава ведрина и спокойствие лъхат от тези зелени балкани.
Видяхме на картата, че има манастирче в село Батулия и се насочихме към него. Поехме по стръмен черен път нагоре в планината.
Селцата се разкриваха на длан.
Не след дълго стигнахме манастирчето, което се състои от малка църква, манастирски сгради, камбанария.
Църквата беше построена до високи черни отвесни скали, като най-отгоре се извисяваше метален кръст. Те служеха като естествена ограда на манастира oт едната му страна.
След село Батулия, минавайки покрай монументален паметник се насочихме към следващите селца, като целта ни беше да си намерим подходящо място за нощуване.
Бяхме тръгнали на разходка и в една махаличка спряхме колата, за да глътнем чист въздух и се разходихме из района. Естествено и тук погледа ни беше привлечен от старите къщи, които се вписваха в живописната гледка.
Времето беше мъгливо, но планините се разлистваха пред нас.
Богатството, с което ни дари тогава планината естествено беше планинската и уханна мащерка.
На места земята беше камениста.
Но зеленото преобладаваше.
Естествено обичаме високите планински върхове, от които се открива гледка, защото човек може да наблюдава я изгрев, я залез. И тръгнахме по един такъв черен път нагоре.
Село Ябланица остана в ниското.
Не знаехме накъде отиваме, но следвахме черния път.
Обаче дъжда също реши да ни прави комапания. И тогава идеята да останем тук не ни се видя удачна, защото можехме и да си останем в балкана, ако се разкаля достатъчно. Затова се върнахме на главния път и се оглеждахме за нашето местенце.
Малката рекичка явно се беше понапълнила от дъждовете.
Спряхме в близост до изоставена сграда, която приличаше на училище.
Въпреки мократа трева успяхме да накладем и огъня и да си пекнем пържолки.
Залеза, който се разкри пред нас беше мечтание.
Мъглите придаваха някаква мистичност на пейзажа.
Утринта ни изненада с приказни пейзажи. Стадо овце пасяха в близост до колата на зелената поляна.
И естествено кучето им пазач намаза от нашите кокалчета.
Гъсти бели облаци бяха изпъстрили небето.
Гледката радваше сетивата ни.
Тръгнахме по обратния път, за да се приберем в София.
Селцата разположение в подножието на планината грееха.
Това беше моят красив спомен, който ме върна отново в тази местност. Хора, които сте близо до София възползвайте се от планината. Тя винаги носи прилив на радост. И е толкова близо до вас :).
Щастливци!
цитирайЗВЕЗДИЧКА А ПЪТЕКАТА ПРОСТО ТЕ КАНИ ДА МИНЕШ ПО НЕЯ! ПРЕКРАСНИ СНИМКИ.. А МУЗИКАТА ПРОСТО НИ КАЗВА... ХАЙДЕ ИДИ И ВИЖ..ИДИ И ДОКОСНИ..ПРЕКРАСНО Е!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
също те поздравява Любо :).
Ще пускам и някои стари наши пътувания, защото имаме много красиви попадения, но не сме успели да ги покажем :).
т.е. ще забъркам една красива каша в блога си май :))).
цитирайЩе пускам и някои стари наши пътувания, защото имаме много красиви попадения, но не сме успели да ги покажем :).
т.е. ще забъркам една красива каша в блога си май :))).
Тези пътеки как само ги обичаме :). А те не престават да нашепват словата си в нашите души. Държат ни будни и заинтригувани!
Благодаря ти!
И нямаш никакви проблеми! Тези красоти заслужават да се видят :).
цитирайБлагодаря ти!
И нямаш никакви проблеми! Тези красоти заслужават да се видят :).
Приключението си е струвало, красота и любов ...
Адам и Ева в Рая!
цитирайАдам и Ева в Рая!
и от нас приятелю!
За нас всяко едно пътуване е приключение и то много красиво, защото навсякъде в България може човек да я открие красотата! А любовта е в сърцата ни!
:)))
цитирайЗа нас всяко едно пътуване е приключение и то много красиво, защото навсякъде в България може човек да я открие красотата! А любовта е в сърцата ни!
:)))
Величествена природна красота!
цитирайИ най-важното, че е наша, родна!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
Да, районът там е прекрасен! А и в Батулийската река каква риба има! Направила си чудесни снимки! Поздрави!:)
цитирайсе уверихме в това. Нямахме набелязано нещо конкретно в този ден. Просто искахме да сме близо до София, но извън нея и гледайки картата се ориентирахме бързо в посоката и наистина намерихме чудесни местенца :).
А коментара ти със сигурност може да зарадва някой рибар :). И мен също :). Благодаря ти!
цитирайА коментара ти със сигурност може да зарадва някой рибар :). И мен също :). Благодаря ти!
в твоята голяма кошница винаги има по нещо скрито и позабравено, с което да ни изненадаш. Много хубави снимки, пък и добре ни ги поднасяш, както винаги с прекрасно музикално оформление. Поздрави и ти си знаеш къде го слатгам.
цитирайЗеленината, която е окъпана от ситен дъждец! Благодаря ти, че като екскурзовод ни предлагаш интересни кътчета от нашата прекрасна Родина!
цитирай
13.
анонимен -
Кътче от планинския рай в БГ
21.01.2011 09:41
21.01.2011 09:41
Чудесна планинска идилия с поднесени с професионално качество на снимки и описания, които те карат да се пренесеш за миг в това кътче от красивата ни природа!
Едно голямо браво на авторката!
цитирайЕдно голямо браво на авторката!
има много красиви места, за които не съм имала време да разкажа... Но ще показвам малко по малко, колкото успявам.
Поздрави и благодарност!
цитирайПоздрави и благодарност!
Зеленото превзема окото и дарява радост!
Благодаря ти Магнолия!
цитирайБлагодаря ти Магнолия!
Постингите ти са толкова хубави и истински, та не знам кое от двете ще надделее - дали ще накарат повече хора да се разходят из планината, или ще си останат пред компютъра, съпреживявайки планината чрез монитора си, получавайки естетическа наслада, която е почти сетивна, макар и виртуална... толкова е хубаво каченото и написаното от теб! Винаги, след като чета нещо твое, изпитвам потребност да хукна поне към Витоша, това съвсем сериозно :). Поздрави :)
цитирайМного хубаво си го казал и действително пейзажа те кани да се принесеш там!
цитирайна твоето присъствие в блога ми Георги! Благодаря ти от сърце!
Може би си прав, че повечето ще съпреживяват пред монитора, но магията е в живото общуване! В това се убеждавам лично всеки път, когато отидем някъде или открием ново място, което можем да съпреживеем!
И се радвам, че така ти действам :).
А около София има толкова места, където може да отиде човек и да се откъсне за момент от ежедневието си! Толкова планини са ви наблизо! За разлика от нас в Русе... Но ние няма да престанем да ги търсим!
Поздрави!
цитирайМоже би си прав, че повечето ще съпреживяват пред монитора, но магията е в живото общуване! В това се убеждавам лично всеки път, когато отидем някъде или открием ново място, което можем да съпреживеем!
И се радвам, че така ти действам :).
А около София има толкова места, където може да отиде човек и да се откъсне за момент от ежедневието си! Толкова планини са ви наблизо! За разлика от нас в Русе... Но ние няма да престанем да ги търсим!
Поздрави!
19.
blogena -
....
21.01.2011 14:54
21.01.2011 14:54
http://www.ipetitions.com/petition/zdraveopazvane-reforma/
цитирайБлагодаря ти, за божествената радост, която ни подари!
цитирайЕ това е истината!
цитирайЩе чакам и следващите с нетърпение.
цитирайПотопих се в свежестта и уханието на красивата природа, Звездичка!
Великолепни снимки и красота!
Поздрави! С теб разходките винаги са прекрасни!
цитирайВеликолепни снимки и красота!
Поздрави! С теб разходките винаги са прекрасни!
Не случайно сте станали семейство. Щастливо.Вие гледате света с едни очи.
Поздрави и възхищения!
цитирайПоздрави и възхищения!
Село Батулия - селото, от което е баба ми по майчина линия, която почти ме е отгледала като бях малко дете.. Съответно и напълно естествено - прекарвала съм почти по цяло лято, три месеца поне, на това същото село :))) В игри и къпане в реката следобед.. Най-обичах утрините, след като е валял дъжд през нощта.. Такава свежест! И стария орех на двора.. И гледката от стаята ни там през прозореца - снагата на Балкана! Зелен, хубав..
И сега си имаме къща там и ходим - не най-често, но редовно.. Непременно ще ви поканим - теб и твоят съпруг - да ни дойдете на гости там някой път :) Мисля, че ще бъде хубаво... Нали?
Всичко добро!
цитирайИ сега си имаме къща там и ходим - не най-често, но редовно.. Непременно ще ви поканим - теб и твоят съпруг - да ни дойдете на гости там някой път :) Мисля, че ще бъде хубаво... Нали?
Всичко добро!
Баба и дядо имаха вила в Ромча, едно селце по пътя за Своге, преди Владо Тричков. Нашата вила беше нагоре в планината сред борова гора, но от прозорците имаше подобна гледка към отсрещните върхове. Там прекарвах летните си ваканции, а през останалото време от годината ходех рядко. Сутрин ме събуждаха слънчевите лъчи, които галеха бузките ми. Беше още рано, птичките се събуждаха и чуруликаха, миришеше на свежест и прохлада. Баба събираше от двора и гората наоколо билки - мащерка, жълт кантарион, равнец, бъз, листа от малина и ягода и правеше невероятен билков чай! ТАка ухаеше, че и сега, като си спомня, ароматът изпълва сетивата ми! Правеше мекици или панирани филийки в масло :))) Дядо береше сочни плодове от дърветата в двора, а по-късно, като се позатопляше, тръгвахме по такива стръмни пътечки нагоре в планината и събирахме гъби или тор от игличките под боровете - ставаше дебел мек килим под боровете. С тази тор дядо наторяваше зеленчуците и дърветата в двора. След усърдно изкачване стигахме до билото и там почивахме на някоя тучна ливадка с много цветя. Сега имам чувството, че съм живяла в приказка и ми е жал, че тези усещания не мога да ги предам на дъщеря ми. Май трябва да направя нещо по въпроса :)))) Благодаря ти за удоволствието да ме върнеш към тези спомени!
цитирайВинаги знам, че като вляза в твоята виртуална къщичка ще видя толкова много красота и толкова българска!!! Благодаря ти, мила Звездичке!:)
цитирайharvi написа:
Баба и дядо имаха вила в Ромча, едно селце по пътя за Своге, преди Владо Тричков. Нашата вила беше нагоре в планината сред борова гора, но от прозорците имаше подобна гледка към отсрещните върхове. Там прекарвах летните си ваканции, а през останалото време от годината ходех рядко. Сутрин ме събуждаха слънчевите лъчи, които галеха бузките ми. Беше още рано, птичките се събуждаха и чуруликаха, миришеше на свежест и прохлада. Баба събираше от двора и гората наоколо билки - мащерка, жълт кантарион, равнец, бъз, листа от малина и ягода и правеше невероятен билков чай! ТАка ухаеше, че и сега, като си спомня, ароматът изпълва сетивата ми! Правеше мекици или панирани филийки в масло :))) Дядо береше сочни плодове от дърветата в двора, а по-късно, като се позатопляше, тръгвахме по такива стръмни пътечки нагоре в планината и събирахме гъби или тор от игличките под боровете - ставаше дебел мек килим под боровете. С тази тор дядо наторяваше зеленчуците и дърветата в двора. След усърдно изкачване стигахме до билото и там почивахме на някоя тучна ливадка с много цветя. Сега имам чувството, че съм живяла в приказка и ми е жал, че тези усещания не мога да ги предам на дъщеря ми. Май трябва да направя нещо по въпроса :)))) Благодаря ти за удоволствието да ме върнеш към тези спомени!
Ти описа Рая - този на Земята, който е единственият така или иначе. Не трябва, ами си длъжна да го дадеш на дъщеря ти.
Какво правим в Ада ... е въпросът?
29.
анонимен -
Районът ни е познат, но снимките ...
22.01.2011 18:31
22.01.2011 18:31
Районът ни е познат, но снимките насред зима ни върнаха лятото. Прекрасни снимки, прекрасна българска природа !
цитирайХубава си е нашата България!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря за линка! Нямаше ме тези дни в нета.
цитирайblogena написа:
http://www.ipetitions.com/petition/zdraveopazvane-reforma/
е много красиво и затова реших да споделя с вас старите си снимки!
Радвам се, че го оценяваш :).
цитирайsande написа:
Благодаря ти, за божествената радост, която ни подари!
Радвам се, че го оценяваш :).
zelas написа:
Е това е истината!
Но Истината е много по-дълбоко, което човек има да открива преди всичко с духовните си сетива, тези, които са вложени от Бога в човека!
Но това е за предпочитане пред ежедневните дейности в града - за отмора :).
Поздрави!
ще пусна и снимки от други интересни местенца, които сме открили с моя съпруг.
Поздрави!
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Ще чакам и следващите с нетърпение.
Поздрави!
ckarlet написа:
Потопих се в свежестта и уханието на красивата природа, Звездичка!
Великолепни снимки и красота!
Поздрави! С теб разходките винаги са прекрасни!
Великолепни снимки и красота!
Поздрави! С теб разходките винаги са прекрасни!
И на нас никога не ни е било скучно, където и да отидем. Винаги ще има какво да ни зарадва и какво да привлече вниманието ни!
Поздрави!
sande написа:
Не случайно сте станали семейство. Щастливо.Вие гледате света с едни очи.
Поздрави и възхищения!
Поздрави и възхищения!
И двамата сме го усетили в сърцата си и сме познали своята половинка аз в лицето на моя любим и съответно той в мое лице! И това наистина е прекрасно! Човек да открие този, с който да бъде едно цяло!
Благодаря ти!
candysays написа:
Село Батулия - селото, от което е баба ми по майчина линия, която почти ме е отгледала като бях малко дете.. Съответно и напълно естествено - прекарвала съм почти по цяло лято, три месеца поне, на това същото село :))) В игри и къпане в реката следобед.. Най-обичах утрините, след като е валял дъжд през нощта.. Такава свежест! И стария орех на двора.. И гледката от стаята ни там през прозореца - снагата на Балкана! Зелен, хубав..
И сега си имаме къща там и ходим - не най-често, но редовно.. Непременно ще ви поканим - теб и твоят съпруг - да ни дойдете на гости там някой път :) Мисля, че ще бъде хубаво... Нали?
Всичко добро!
И сега си имаме къща там и ходим - не най-често, но редовно.. Непременно ще ви поканим - теб и твоят съпруг - да ни дойдете на гости там някой път :) Мисля, че ще бъде хубаво... Нали?
Всичко добро!
Благодаря ти, че ги сподели! Ти си била едно безгрижно и щастливо дете, което съзерцава и се радва на снагата на Балкана :).
А благодаря за поканата! На мен специално ще ми е приятно да се запознаем на живо, макар и не точно в Батулия, както се получи. Но и Батулия е много красиво място за среща признавам :).
Бъдете щастливи!
на простотата на живота, в което е неговата красота! Благодаря ти, че ги сподели!
Представих си малката къщичка високо в планината и ми стана едно хубаво :). Със сигурност си имала едно невероятно детство! Хубаво е човек да си спомня и дори да се завръща там, но не само в спомените си. И заведи дъщеря си. Покажи й горските пътеки из които си скитала като дете на нейната възраст.
Поздрави и успех!
цитирайharvi написа:
Баба и дядо имаха вила в Ромча, едно селце по пътя за Своге, преди Владо Тричков. Нашата вила беше нагоре в планината сред борова гора, но от прозорците имаше подобна гледка към отсрещните върхове. Там прекарвах летните си ваканции, а през останалото време от годината ходех рядко. Сутрин ме събуждаха слънчевите лъчи, които галеха бузките ми. Беше още рано, птичките се събуждаха и чуруликаха, миришеше на свежест и прохлада. Баба събираше от двора и гората наоколо билки - мащерка, жълт кантарион, равнец, бъз, листа от малина и ягода и правеше невероятен билков чай! ТАка ухаеше, че и сега, като си спомня, ароматът изпълва сетивата ми! Правеше мекици или панирани филийки в масло :))) Дядо береше сочни плодове от дърветата в двора, а по-късно, като се позатопляше, тръгвахме по такива стръмни пътечки нагоре в планината и събирахме гъби или тор от игличките под боровете - ставаше дебел мек килим под боровете. С тази тор дядо наторяваше зеленчуците и дърветата в двора. След усърдно изкачване стигахме до билото и там почивахме на някоя тучна ливадка с много цветя. Сега имам чувството, че съм живяла в приказка и ми е жал, че тези усещания не мога да ги предам на дъщеря ми. Май трябва да направя нещо по въпроса :)))) Благодаря ти за удоволствието да ме върнеш към тези спомени!
Представих си малката къщичка високо в планината и ми стана едно хубаво :). Със сигурност си имала едно невероятно детство! Хубаво е човек да си спомня и дори да се завръща там, но не само в спомените си. И заведи дъщеря си. Покажи й горските пътеки из които си скитала като дете на нейната възраст.
Поздрави и успех!
Красотата е тази, която пленява сетивата ни и веднъж усетили я човек я търси отново и отново, за да я съпреживява!
Благодаря ти слънчево момиче! А България е изтъкана от Красота!
цитирайerato7 написа:
Винаги знам, че като вляза в твоята виртуална къщичка ще видя толкова много красота и толкова българска!!! Благодаря ти, мила Звездичке!:)
Благодаря ти слънчево момиче! А България е изтъкана от Красота!
zelas написа:
Ти описа Рая - този на Земята, който е единственият така или иначе. Не трябва, ами си длъжна да го дадеш на дъщеря ти.
Какво правим в Ада ... е въпросът?
harvi написа:
Баба и дядо имаха вила в Ромча, едно селце по пътя за Своге, преди Владо Тричков. Нашата вила беше нагоре в планината сред борова гора, но от прозорците имаше подобна гледка към отсрещните върхове. Там прекарвах летните си ваканции, а през останалото време от годината ходех рядко. Сутрин ме събуждаха слънчевите лъчи, които галеха бузките ми. Беше още рано, птичките се събуждаха и чуруликаха, миришеше на свежест и прохлада. Баба събираше от двора и гората наоколо билки - мащерка, жълт кантарион, равнец, бъз, листа от малина и ягода и правеше невероятен билков чай! ТАка ухаеше, че и сега, като си спомня, ароматът изпълва сетивата ми! Правеше мекици или панирани филийки в масло :))) Дядо береше сочни плодове от дърветата в двора, а по-късно, като се позатопляше, тръгвахме по такива стръмни пътечки нагоре в планината и събирахме гъби или тор от игличките под боровете - ставаше дебел мек килим под боровете. С тази тор дядо наторяваше зеленчуците и дърветата в двора. След усърдно изкачване стигахме до билото и там почивахме на някоя тучна ливадка с много цветя. Сега имам чувството, че съм живяла в приказка и ми е жал, че тези усещания не мога да ги предам на дъщеря ми. Май трябва да направя нещо по въпроса :)))) Благодаря ти за удоволствието да ме върнеш към тези спомени!
Ти описа Рая - този на Земята, който е единственият така или иначе. Не трябва, ами си длъжна да го дадеш на дъщеря ти.
Какво правим в Ада ... е въпросът?
Наистина райско местенце, ухаещо на свежест, красота и свобода!
Но Рай и Ад са духовни понятия и човек търси да разпознава тяхната същност и да избира в кое от тях да пребивава. Раят наистина е тази Едемска градина, където хората усещаха Божието присъствие, разговаряха очи в очи с Бога и бяха волни като птиците!
за прочита и позитивните очи, с които си погледнал на моя разказ в картинки :).
цитирайанонимен написа:
Районът ни е познат, но снимките насред зима ни върнаха лятото. Прекрасни снимки, прекрасна българска природа !
sparotok написа:
Хубава си е нашата България!
Поздрави!
Поздрави!
Нека не само бъдем заредени от тази хубост, но и да я отразяваме в нас самите!
Поздрави!
Аз израстнах сред тревата, цветята и дърветата и обичах да се изкатеря на високо, за да видя ЦЯЛАТА красота. Така се чувствам в твоите постинги - на високо.
Благодаря ти, мило същество!
цитирайБлагодаря ти, мило същество!
твоят коментар Руми :). Благодаря ти!
Радвам се, че така се чувстваш - особено е нали? Да се издигнеш на високо! Колко ли хора го умеят? Но Дай Боже да преоткриваме тази магия на издигането, защото това, което съм разбрала, че погледа от там е различен и нещата изглеждат по различен начин.
Ще ти дам пример със следната снимка, към която ме насочи Дорето /martiniki/:
http://bigpicture.ru/?p=99777
Погледни 15-я кадър. Така ме впечатли как изглежда планината от космоса! И не само тя :).
Поздрави!
цитирайРадвам се, че така се чувстваш - особено е нали? Да се издигнеш на високо! Колко ли хора го умеят? Но Дай Боже да преоткриваме тази магия на издигането, защото това, което съм разбрала, че погледа от там е различен и нещата изглеждат по различен начин.
Ще ти дам пример със следната снимка, към която ме насочи Дорето /martiniki/:
http://bigpicture.ru/?p=99777
Погледни 15-я кадър. Така ме впечатли как изглежда планината от космоса! И не само тя :).
Поздрави!
Великолепно е, зеленото и синьото така липсват през зимата
цитирайЦани, за съжаление не мога да я заведа на същото място, но искам да й покажа красотите на българските земи и най-вече искам да ги усети със сърцето си. А едно време не оценявах какво имам. Съжалявах, че не съм с децата пред блока :)) За разходките се сетих още нещо. Дядо ми носеше някакви малки шоколадчета с витамин С и едно момченце на опаковката. Дали някой ще се сети как се казваха тези шоколадчета?
Тези картини могат да ни покажат само частица от Райската красота. Истинската Красота е в присъствието на Бога :))
цитирайТези картини могат да ни покажат само частица от Райската красота. Истинската Красота е в присъствието на Бога :))
47.
анонимен -
Хубости....
25.01.2011 19:55
25.01.2011 19:55
....напълва ми се сърцето с радост и желание да полетя!
цитирайлипсват Доре и затова всеки сезон има какво да ни даде, за да зареди сетивата ни!
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
оценявала много неща навремето, за които вече е късно за съжаление... Като това да се позаинтересувам за своя род и да се върна назад във времето и да позапиша някои неща. Доста на късен етап се е появил този интерес в мен, когато бабите и дядовците ми вече не са на този свят и към историята като цяло. Но по-добре късно, отколкото никога. Важно е, човек да е събуден за някои неща, които са важни и да успее да се докосне до тях. Така, че и за теб не е късно да опознаете някои красиви кътчета на нашата страна :). Ако идваме някой път към София можем да ви поканим с дъщеря ви на обща разходка :). Но това по скоро ще бъде като се стопли. А за тези шоколадчета не се сещам.
цитирайанонимен 47!
Нека да има хубости, които да ни радват и вдъхновяваме, а нека и ние се отнасяме към тях с почит и грижа, да ги пазим чисти!
А твоят полет е толкова красив :))).
цитирайанонимен написа:
Хубости....напълва ми се сърцето с радост и желание да полетя!
Нека да има хубости, които да ни радват и вдъхновяваме, а нека и ние се отнасяме към тях с почит и грижа, да ги пазим чисти!
А твоят полет е толкова красив :))).
Търсене
За този блог
Гласове: 21683