Зимата в Русе е студена и особено сутрин се усеща много осезателно. Но въпреки студа аз харесвам зимата и й се радвам, когато ни поднася белоснежни изненади. Първия ден като се прибирах от работа времето беше доста мрачно, а на следващия вече слънчицето беше напекло следобяда, но колкото и да топлеше ръцете ми пак поизмръзнаха :). Та от слънчевите снимки си личи, че на места снега се е стопил, а на местата, където по рядко огрява слънцето си е по-пухкаво. Та на връщане от работа в 2 последователни дена успях да заснема някои моменти от красивото Русе :).
Насладете им се!

Минавам покрай паметника Альоша всеки ден


Културният дом, в който се провеждат Международните мартенски музикални дни.


Емблематичната ваза, откъдето започва Парка на Русе


Малка пътечка в снега


А тук успях да хвана един интересен момент :). Имах си нетрадиционен и малко странен обект за снимане, подготвен за голямата зима в Русе - куче в кошница или по скоро кофа, а то ме гледаше мило и малко жално:



 
А после отклони погледа си в друга посока


Част от централната търговска улица в Русе - ул."Александровска"







Отново ул."Александровска" пред банка "Гирдап" или по новому - под часовника.




Красивия център  на Русе с Паметника на свободата и градската градина с уникални красиво-оформените храсти в белоснежна премяна




Уникалното Доходно здание








А тук е другия път по-който по рядко минавам и води към ул."Борисова". В далечината се вижда телевизионната кула, която е центрована по оста на този булевард .




В далечината Методистката църква


Къщата на банкера Иван Симеонов, построена през 1895 г. Сега там се помещава Никополската епископия.






Музикалното училище, което подлежи на реставрация. Сградата е строена 1901 година за немски пансион.


Баптиската църква точно до Музикалното училище


Паметник на загиналите в сръбско-българската война


Регионална библиотека „Любен Каравелов“


Русенският исторически музей - бивш дворец на княз Александър I Батенберг.






А тук е Джамията на "Чайка", където в момента не се движат автомобили.




Малка уличка в близост до гарата

 


Вече съм много близо до в къщи и слънцето се скрива от погледа ми :).

че хубави снимки! Красив град! Много-много! Обаче и много далече, няма да забравя как пътувах преди четири зими - права в автобус за Русе през Шипка, чак до Търново не се освободи място -150 км на тясната пътека...повече не взех автобус до там, влак - 7-8-9 часа...

Много хубави снимки, благодаря за разходката! Само пътем за и от Букурещ съм била в Русе и почти не го познавам

Чудесни снимки!Много сме, силни сме!;))
Постепенно се превръщаш в русенка!)
Прегръдки!)

Няма да останат места, за показване на други постинги за града....:)
Хубави, зимни снимки си направила и си хванала интересни моменти..
Браво......!!!!!

преживяване си имала Доре, като знам колко дълъг е пътя... А за влаковете съм много добре запозната. Аз често пътувам я до Плевен, я до София и си отива много време. Но пък тогава човек може да си чете на спокойствие различни неща, стига да няма някои сладкодумни лелки в купето :).
А града наистина ми харесва и реших да пусна зимни снимки. А и досега не съм пускала подобен пост - за града, в който живея от близо година :).
Поздрави! И ако решиш някой път да се разходиш насам си добре дошла :).

Ти си ми пример в това отношение :) И знаеш ли, че има нещо такова "Постепенно се превръщаш в русенка!)". Започвам да обиквам и този град, а през толкова много градове съм преминала в живота си, но явно в Русе намерих много специален за мен човек, когото обикнах с цялото си сърце. И така Русе стана и мой град :). Тук е и нашия дом. И така...
А се надявам при следващата среща да се запознаем и с теб на живо :).

намира, нали знаеш :). А напоследък се убеждавам, че в Русе има толкова много... А аз не съм си поставяла за цел да снимам всичко, а само това, което се изпречква на пътя ми, когато се прибирам от работа към къщи следобяда :). Какво да правя, като по пътя ми има толкова красиви сгради и всеки път им се наслаждавам с вдигната нагоре глава. И все не ми омръзва да шаря с очи вдигнати нагоре!
Благодаря ти :).

Русе! Не случайно го наричат малката Виена. Точно този стил го прави уникален за България.

Благодаря :)

много красив град и аз не спирам да се възхищавам на хората, които са го изградили в този му вид. Постоянно научавам нови неща, които предизвикват моето искрено изумление. Така наскоро разглеждах един сайт със стари снимки на Русе и това, което ме впечатли за градската градина, оформена пред Статуята на свободата, е че тя е била изградена още с построяването на съда - а това е станало 1940г. (Видях го на снимката) Значи за мен това са били хора с усет за красивото и които са мислели много години напред за града. А тези храсти, които не са само пред статуята на свободата, но ги има и пред паметника Альоша и пред Културния дом - те са много красиви и изискани и придават един по различен облик. Но не е само това. Просто облика на сградите е уникален. Майсторите сякаш са се надпреварвали да покажат кой е по майстор над майсторите... И действително близостта на река Дунав е от значение и това, което са видели в столицата на Австрия. Характерно е че красивото не остава незабелязано...
Ти нещо ме разписа мило :).

град мила и нека повече хора да видят Русе през зимата :).
Благодаря ти и аз!

ЕХ, ДОБРЕ ЧЕ НЕ ЖИВЕЯ В ТОЗИ ПРЕКРАСЕН ЕВРОПЕЙСКИ ГРАД!
КАК ОБИЧАМ ДА СЕ ЗАЗЯПВАМ В ТЕЗИ ПРЕЛЕСТНИ СГРАДИ, НАПРАВО СЕ ПРЕБИХ..
СТРАХОТНО Е...

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693

усмихна с твоя коментар :). Значи сме от една партия с тебе :).
Какво да ти кажа от моя скромен опит, че още не съм успяла с пребиването, но определено има опасност да се сблъскаш с някой пешеходец или пък някоя кола да те закачи в определени улички...

Благодаря ти! И имаш разрешението ми :).

Уникален град!

за разходката из Русе. Наистина много красив град. Не съм била в него, а ако се случи да дойда, зазяпаните ще се увеличат с един...
Слънчеви почивни дни ти желая! :)

оприличавала Русе със Санкт Петербург.
Сега е още по-красиво с бяла окраска:)))
Приятна почивка!:))

но не мога да не позная почти всичко, като почнем отзад напред снимките на ул. "Българска Морава" (където съм ходил на ясла и детска градина), после слънцето над ул. "Родосто" зад родилния дом, където съм се родил, а после и щерката се бори 12 часа докато се измъкне на бял свят), улица "Иларион Макариополски", Техникума по речно корабостроене и корабоплаване (където бях приет), ох, на кого ли му пука...
В този квартал ли живееш?

...и аз така:( и страшно носталгично ми действа разходката из родния град:(
Уникални красиви сгради, които се поддържат!
Познати улици...позната зима...истинска и неповторима!
Поздрави на русенци:)

Приятна беше и тази зимна разходка заедно с теб... въпреки студа!

Последния път като бях в Русе избягах от всички последния ден и от преди обяд до полунощ обикалях наред любимите си места без да съм влязъл и в едно заведение за да не губя време. Предпочитам такива разходки да правя сам, защото само така мога да се съсредоточа където трябва и да видя какво съм пропускал навремето.
Да не би и ти да си от Русе?

Русе наистина е много красив град :). Как да не го обикне човек, още повече ако намира повече в него.

Значи ставаме с един повече любопитковците :). Съботата не успях да си почина много, че работа в къщи ме чакаше. А и ние очаквахме гост и правих сладкиш, питка. Готвихме, чистихме и т.н. Между времено ни хрумна и още една щура идея, която мислим да осъществим утрешния ден :) и да го ударим на почивка.
Приятни почивни дни и на теб ти желая!

с този град Мариянка. Явно не съм срещала в блога тема посветена на този град. Но сигурно е красив щом правиш сравнение с него :).
Благодаря за пожеланията! Приятни почивни дни и на теб ти желая!

Впечатли ме с отговора си, а аз съм малко засрамена :). Да в този район живея, но там познавам само 2 улици по име - тази на която живея - една малка уличка "Св.Сава" и перпендикулярната на нея "Антим I". И основно главните улици на Русе. Русе не ми е роден град и все още го опознавам, но съм впечатлена от него.
Много спомени изплуват от теб при вида на родния си град и как бързо се ориентираш в снимките ми само :).

коментарите ви с vmir teachme! Явно всяка нова среща с родния град провокира спомените и ви връща назад в годините. А от коментара ти личи, че Русе все още го носиш в сърцето си!
Благодаря ти и поздрави от притихналото под пухкавия сняг Русе и от мен :).

е харесало заснежено Русе Славе :). А утре ще усетим студа на живо и дори ще посетя една друга непозната за мене част от Русе. Ще ме заведат на хижа Приста :).
Приятна почивка!

Вижда се и чрез сградите!
Приятна разходка, особено ако си на топло!:)))
Благодаря!:)

Тепърва ми предстои да преоткривам богатата му история. А че е приятно човек да се разхожда на топло - да има си предимства, макар, че студа оставя отпечатъци, преживявания и спомени :).
Поздрави!

Страхотни снимки. Особено кучето в коша на велосипеда. Много весело, ведро и студено....бърррррррррр, в момента е -10 градуса.

Да сладурско си е това куче, ама грижлив стопанин има. Как го е подготвил за зимата само - нищо да не му се показва :). А в къщи е топло - дръвцата пукат в печицата, а навън със сигурност е бъррррррррр...

Привет, Звездичке,
Няма нищо срамно, това беше моят квартал, за преживяванията ми на тези улици мога да изпиша томове, самия аз много късно научих името на втората улица, на която живеех, защото къщата ни беше на ъгъл. Точно на ъгъла пък между твоята “Св. Сава” и “Черноризец Храбър” живееше приятел от компанията – Данчо. Твоята улица излиза на градинката, в която съм правил незабравими снимки, отстрани на градинката на “Антим I” на не повече от стотина метра от вас имаше бензиностанция, от която пълнех тубите с нафта за печката и с шейната ги отнасях в къщи. За родилния дом до градинката ти казах, в следващата сграда пък по “Николаевска” съм изгледал най-незабравимите си филми, а отстрани на киното, на “Българска Морава”, в пристройка към него беше читалнята на читалище “Ангел Кънчев”, където прекарвах по цял ден и още си спомням някои от четивата. Но за да не те отегчавам, ще приключа с това, че предпоследната снимка (със залеза над “Родосто”) не спира да ми говори без всякакво прекъсване. На тази детска площадка също съм правил много снимки и съм прекарал много късни часове във философстване с приятели предимно за вселената и безкрайността. (Години по-късно даже се натъкнах на някои от обясненията, облечени в научна форма). Чакай, чакай, в блога на an200 бях сложил снимка, която съм правил точно на “Родосто”, аха, ето я,

http://rousse01.hit.bg/Ruse09.jpg

това е на около 50 метра от вас и в обратна посока от твоята, когато си снимала залеза, първата къща до първата в дясно от твоята снимка, но ако почна да говоря по тази снимка, не знам как ще спра.

И, за да спра някак си, ще спусна отвес от слънцето ти надолу по снимката, докато опре в края на “Родосто” (зад втората кола), където “Родосто” пресича “Гевгели” и свършва в оградата на детска градина “Ангел Кънчев”. Точно с интервала от 20-30 метра от това място до “Антим I” (блока зад къщите в ляво на снимката ти), до самата ограда на детската градина (където тогава бъдещата ми, сега настояща тъща беше детска учителка и ме запозна с дъщеря си, която беше моментално и неотразимо пленена от неотразимия ми чар) свързвам един от първите изненадващи уроци, които живота ми поднесе на 4-5 годишна възраст. Тогава, с цената на един здрав пердах (баща ми го умееше всякакси, но най-вече – с дебел гьонен колан (каиш) или дебел гумиран електрически кабел на голо) останах на въпростото местенце може би 2 часа, вместо като послушно детенце да се прибера у дома веднага след детската градина. Не съм искал да оставам дълго, но така се случи, тъй като мястото беше обрасло с висока трева, в резултат от което непредвидено се наложи да го преброждам нашир и надлъж на четири крака, докато не намерих изгубената през деня играчка на моя приятел Владко. Накрая, изподран от бодилите, изпопарен в копривата, с позеленели от тревата бели дълги чорапи, но безкрайно щастлив, помня как се втурнах обратно в детската градина и как победоносно крещях отдалече, размахвайки гордо намерената количка: “Лельо Донке, на Владко количката, лельо Донке, на Владко количката!!!”. (А количката наистина си заслужаваше издирването, защото беше първата самодвижеща се играчка с батерии, която някой беше виждал у нас, беше донесена на ръка от ЧУЖБИНА, където само някакви специални хора ходеха, и то много рядко и трудно). Докато баща ми се опитваше да ми отпори кожата с каиша у дома (ужасно боли, но да ми напомня да не се запилявам по пътя втори път), аз много силно съжалих, че от бързане не успях поне да разгледам чудото на техниката, което светеше и се движеше също като голяма кола, но се успокоих с мисълта, че на следващия ден ще мога да наваксам пропуска. Ядец ! На следващия ден Владко сам си игра с количката си цял ден и не позволи на никого да се докосне до нея (включително и на мен), явно решен повече да не се разделя и за момент от нея!

Даааа, русенка съм:) ул. Плиска, в ТДВА-то съм учила средно...после отлетях:(
На самостоятелни разходки обаче никой не ме пуска:) вярно, че така човек най-пълно се връща във времето и спомените:)
Поздрави!

Това е до втората ми русенска махала. То и мен не ме пускат, ама смее ли някой да ме спре...

спират ме...че инак може да стане страшно...
като ме връхлетят спомените и познатият аромат на улиците, къщите, градините...че и хората... сякаш всичко ти се струва познато...
стига деее...прирева ми се:(

за обширния коментар, който си ми оставил. Интересно как една незначителна снимка, която дори не е много ясна може да говори и спомня толкова неща от детството ти и от съзнателния ти живот. Личи си, че не си безразличен към родния си град, а много го обичаш. Това проличава и от коментара ти към teachme (19).
Много жално ми стана за онова малко момченце, което е трябвало да понесе страшния урок... Няма ли милост в един баща, че да шамаросва на голо детето си с каиш...
А това дете Владко вместо да бъде благодарно, че си му намерил играчката се е отнесло много егоистично... Жалко!

вие много хубаво си разговаряте, само, че на мен не ми е ясно какво означава ТДВА? А иначе ми е интересно като слушател :).
Поздрави vmir и teachme!

О, да! Не можеш просто да си продължиш обичайните разговори с приятел, с когото не сте се виждали 10-15-20 години. За кое по-напред: За неусетните промени, или за онова, което го е имало, но не си забелязвал... Почти 30 години не знаех името на улицата, на която хивеех, не бях я дори чувал, защото се водех адресно на улицата откъм горния ъгъл, където всъщност не живеех. Едва при сбогуването с родната къща в нотариалния акт видях името на неизвестната ми улица, на която всъщност бях отрастнал...

И аз ти благодаря, Звездичке, че ме разходи по родните ми местенца. Наистина, колко много спомени, (всъщност информация) носи понякога едно изображение. Споменах много незначителна част от спомените, свързани със снимката ти на тази детска площадка и малката уличка към нея, даже снощи гледах мои снимки на спортния лост от същата детска площадка, както и на заниманията на приятелите от уличката, а те са наистина много интересни. Едното момче от уличката сега е професор в САЩ, но по-интересното е, че тези момчета бяха първите осъзнати рокаджии в България. Не мога да забравя един Мишо, когото аз лично не познавах, (бяха го довели отнякъди и му връчиха китара), и като хвана китарата, я накара да мяучи като истинско гладно коте, после да лае като зло куче, да ръмжи като мечка, да хлипа като бебе, после да се смее, да плаче, и всичко преливаше с лекота едно в друго и аз имах чувството, че няма звук неподвластен на този виртуоз... Това се случваше в къщата за която вече споменах и пред която са снимани двамата рокаджии. Имам снимки, но дали няма да ми се сърдят, ако ги сложа, знам ли... Защото дори не подозират колко са велики. Единия три години не го пускаха в университета заради ужасяващо представяне на политическия изпит, а след като стана студент, професора по история на БКП не само го късаше до безкрайност, но и го изтезаваше с подигравки, докато приятеля получи невроза от политизирания тъпак и лекарите му препоръчаха 5 години прекъсване на следването...

Иначе ме радва, че ти е жал за малкото момченце, защото на мен не ми е жал, което не ме радва. Може би, защото съм по-склонен да очаквам присмех и подигравки, но да не забравяме, че подобна "мъдрост" e отношение в полза на насилието и егоизма, които просто няма как да не ни засегнат, докато им се радваме в махалата си.

на не повече от 50 метра от пресечката между уличката ти и "Антим I" (май беше около 20-30 метра) на ъгъла на детската градина, на метри от който ми се случи случката с количката, за която писах горе, имаше пункт на Енергото за плащане на сметките. Чудното в случая е, че за улеснение на длъжниците, в страни от пункта имаше поставена най-обикновена пощенска кутия - на самата улица. Това беше в средата на 80-те и в тази пощенска кутия много хора (включително и аз, посред нощ) съм пускал парите за сметката с бележка за името си, адреса и сумата, която съм платил. Сега изглежда странно, но тогава, на светлината на уличните лампи, през отворите на пощенската кутия се виждаха левчетата вътре а системата си функционираше без проблеми. Не знам сега как е положението при вас, но при нас тук сега и празна пощенска кутия, дори в двора невинаги оцелява, ако е метална... (Не твърдя, че като цяло сме се променили, просто хората, готови да посегнат на всичко, взеха инициативата и това ни лиши от чувството за стабилност и доверие) Много ми е любопитно дали съседите ти си спомнят тази пощенска кутия и колко време е просъществувала.

за споделените спомени! Колко много неща изплуват в човек от един образ... Времето е било такова, че не са гледали на хората като личности, а са били пристрастни спрямо политически убеждения и по-свободолюбивите хора са се мъчили да ги "задушават", което не е било похвално. Но всяко нещо върви по своя път и хода на историята не може да бъде спрян. Така, че твоите приятели вече са се доказали, но в тях е останал неприятен спомен и много изразходвани нерви на вятъра, така да се каже - незаслужено...

А е добре човек да обръща внимание на своята чувствителност и да търси да гледа от позицията на любовта, защото този поглед според мен е най-справедливият. Защото боят може да е полезен за нещо конкретно, но човек трябва да бъде състрадателен и да търси и други начини за възпитание на децата си. Да търси да разговаря с тях, да намира подбудите им и да ги учи да разпознават кое е добро за тях, но някак самите те да достигат до дадено размишление.
Поздрави!

за кутията трябва да попитам. А и аз не съм забелязвала такава. Явно следващия път като мина от там трябва да поогледам района :).

Забележителен град!Трябва повече да се говори за него.Тук познавам и много интересни, умни, красиви и незабравими хора.

Наистина е много красив град и ако искаш да видиш повече снимки и да научиш повече за него посети блога на An200.
А наистина човек среща различни хора и може да научи нови неща, може да срещне сродна душа или хора, които имат интереси подобни, да се запознае и с качествени хора, от които има какво да научи!

На снимката, за която толкова много говорих, виждам 5 телевизионни антени и поне 4 от тях са за метровия обхват, на който единствено се гледаше телевизия преди 30 - 40 години! На всичкото отгоре, поне една от тях изглежда насочена към Румъния, както навремето всеки телевизор си имаше отделна антена за румънската телевизия! Сякаш или времето е спряло, или снимката е правена през 70-те години - няма нито една видима промяна от тогава! Трудно ми е да го осъзная дори!

в час с антените, но интересно как откриваш малките и незначителни подробности в една снимка, след като тя вече толкова много ти е проговорила :). За времето - не знам... Аз съм толкова отскоро в Русе - няма и година и нямам база за сравнение...
Поздрави!

Абсолютно си права, не е лесно човек да забележи детайлите, след като мисълта и спомените витаят върху цялото и и го претърсват за преживявания. Затова се изненадах от тези антени, тук и цял ден да обикаляш, не е сигурно, че ще срещнеш някъде антена от този тип, а както виждам от снимката и на жилищния блок на Антим I никой не използва такава антена!!! Но, има и нещо друго, което за мен прави тези антени особено вълнуващи, и това нещо произтича и е свързано с това, че антените изглежда да са точно над къщите на приятелите ми. Защото, същите приятели навремето бяха измежду първите в България, които бяха много запалени и започнаха да използват новото поколение електронни компоненти - интегрални схеми, сензори, тиристори, термистори, симистори и прочие чудесии на технологията, повечето от които понастоящем срещам единствено по фабрично произведените платки на старите компютри и телевизори, но от напускането на Русе не съм виждал с очите си друг да изработва нещо с тези електронни компоненти.

Тeзи антени наистина ме озадачават много силно. Напълно противоречат на обичайните десетки сателитни чинии над всеки цигански катун. Може би показват центъра на ретровълната в България. Да не би да им е много зле в Англия, за където казват, че там е обичайна гледка внук да ходи с чантата на дядо си и от нея да вади отвертката на дядо си. Да не би циганите със сателитите да са по-добре?

информация vmir. А и аз си спомням, че едно време имаше такива антени, но те отдавна поизчезнаха май, откакто навлязоха новите технологии, кабелни телевизии и т.н...