Веднъж през живота си съм правила шипков мармалад и то с баща ми преди много години. И тази година се навих да се опитам да направя отново. Два дена брах шипки на Балкана. За ръцете какво да ви кажа – целите в белези, но това беше най малкото което преживях покрай този мармалад. Хамалогията е голяма. Имах рецепта за 12 кг. материал и бях решила първоначално да направя половин доза, но като се прибрахме в Русе и притеглих набраните шипки се оказаха повече от 12 кг.

 

От предната вечер си нагласих и измих бурканчета. На другия ден почистих шипките от мустачките и дръжките им, макар, че се стремях да ги чистя още при беритбата. Изплакнах ги малко по малко и с помощта на геврира и хайде в тенджарата. Добре, че имах голям съд по ръка.

 

Варих ги докато се развариха добре като се бъркат начесто да не загорят. Варих ги около 3 часа. След което започнах да ги прецеждам през геврир като наливам и вода в сместа. После ги преминавам през сито. Добре, че съпруга ми се включи, че доникъде нямаше да се справя. И през цялото време си на крака. Така деня отиде до 12 часа през нощта. На другия ден продължих с прецеждането на сместа този път обаче през тензух, защото все още имаше останали власинки.

 

 

 И отново събрах сместа в тенджарата и на кутлона да изври и се сгъсти.

 

 

Обаче явно бяхме доста поразредили първоначално сместта, че няма изваряване. 7 часа и половина вря и накрая се изнервих и си обещах, че това ще ми е с правенето на шипков мармалад :).

 

И посред нощите пълних бурканчета.

 

Та това бяха моите перипетии относно шипковия мармалад :).

/п.п. и да споделя, че рецептата не ми влезе много в действие.../

Беше ми интересно да прочета... Както всичко, което споделяш тук. Поздрави и благодаря за рецептата! :) Изглежда вкусен, а рецептата е, да го правят двама. :)

Отдавна не бях публикувала тук, но просто реших да споделя. А определено е хубаво, когато има на кого да се опре човек! Поздрави и хубави почивни дни!

Здравей Цанка, това значи, че баща ми е бил страхотен майстор, нали?! А ти направо си избила рибата с тези 12 килограма. Но хубави шипки, ей! Поздрави, догодина ще правиш ли пак?

Звездичке, и аз през лятото правих сладка и конфитюри от кайсии, праскови и сини сливи. Ден и половина най-малко ти трябва за да се справиш сама, ако няма кой да ти помогне. Не зная навремето в консервните комбинати как са отстранявали власинките при приготвянето на шипковия мармалад, но беше перфектен.
Като узряха плодовете на тревистия бъз реших да направя сироп. Набрах ги и като започнах да ги отстранявам от дръжките, трябваше да ползвам неметална вилица. Нямах такава /пък как ли с нея щях да го направя, не мога все още да си представя/ и започнах с ръка. Два дни си играх, ръцете ми станаха тъмнолилавочерни, но после лесно се измиха с лимонена киселина. Направих го, но се зарекох повече да не се занимавам с такива дребни плодове.
Поздравявам те за интересния пост!

Струвало си е труда! този мармалад е голям елексир! И наистина си прекалила с водата за разреждане при хващане на власинките- капва се, а не "налива" вода и затова толкова време си я изварявала.късмет си имала със съпружеската помощ :-))) Пиша така "компетентно" защото и у нас правихме шипков мармалад - Е, аз само ги набрах / само 3-4 кг/ и после наблюдавах процеса :-))) и окачествих с оценка "К" готовия продукт!!! Приятно ми бе да прочета нещо ново в блога ти!

Изглежда вкусно и красиво. ( И - трудно. ) Но , как беше пословицата - " Око се плаши, ръка не се плаши." Пък и като имаш помощник, и като си видял как ...
Браво на вас!
Поздрав! :)

Обичаме шипковия мармалад и е много полезен, но ми се вижда доста трудоемко. Браво на теб, Звездичка! Невероятна домакиня си!

Мина ми тази година мисълта да се пробвам, защото имаше страшно много шипки, но както мина, така и бързо се разсея :))) Никога не съм виждала как се прави, но съм останала с впечатление, че е голяма хамалогия! И все пак един път през този ми живот трябва да събера смелост и търпение и да пробвам. Обожавам шипков мармалад, но не съм хапвала от много години, защото просто няма истински!

Поздрави! :)

Какво да ти кажа. Догодина със сигърност няма да е, защото ще ни остане мармалад. Ние не сме от много ящните на сладка и мармалади. А и има много зависи. Зависи дали годината ще е добра за шипките, защото миналата например нямаше щипки, а повече глог. Но тази беше богата. Също за да се заеме човек с такова предизвикателство не трябва да е на работа или най-малкото трябва да си има баба в къщи, която да помага. За мен засега е такава година, че съм свободна и имах възможност да опитам. И да ти призная рецептата ми беше за 12 кг., а моя милост беше набрала 18 :). Поувлякла съм се в беритбата от желание за мармалад и после ми дойде в повечко... И сигурно имаш спомени от баща си и неговия майсторлък :).
Поздрави и от Балкана. Каква луна имаше снощи. Ама и хубаво време случихме.

Трудоемко е приготвянето на зимнината, но пък е хубаво, когато мазата на човек е пълна :). Благодаря за споделеното! Винаги, когато човек е действен и вложи усилията си някаква трудоемка дейност,това не е комфортно за тялото му за дадения момент, но хубавото е,че когато зора отмине остават само спомените. А и усилията и труда не са напразни. И човек набира опит и се учи и усъвършенства :).
Поздрави!

Да, наистина си е струвало, въпреки, че имах много неясноти относно приготвянето. Но какво съм направила. Може би следващия път ще бъде по добре :), ако се навия случайно. Може би трябва човек да опита с по-малко количество като теб, няма да му се увиди. А разреждахме за да минава по лесно през ситото течността, но кой да предвиди, че после трябва и да извари :). А какво ще рече оценка "К"? Благодаря за споделения опит!

Ако имаш път през Русе може и да опиташ :). А наистина си права. А и желанието и любопитството също са голям мотиватор в живота на човек. Да опита, да види какво ще стане. А помощника се върна от работа и вместо да легне да си почине остана на крака заедно с мен до 12 посред нощите, за което бях истински благодарна.
Благодаря ти!

Не знам как ми дойде наум за този мармалад, при положение, че не ядем много сладка. Но спомена, че веднъж сме правили и че е бил много хубав този мармалад ме провокира да опитам отново.
Поздрави!

Наистина си права, че по магазините човек рядко може да открие истинска храна, освен ако не си я приготви сам. И наистина е трудоемък процес, но си заслужава. И вкуса е уникален. Но ако решиш на опиташ трябва да се въоръжиш с търпение, с помощник, ако има желаещи и със свободен ден, а може би два :).
Поздрави!

"А какво ще рече оценка "К"? " Казано на кратко - много добро! Качествено!!! Сигурно си забравила или не помниш, някогашните оценки за качество при социализма - имаше такова понятие, такава оценка - "К" за високо качество.та и аз малко на шега, но като гледам какво имаш в купата -няма начин да не е качествено !!!:-)))

Точно за шипковият мармалад стана дума снощи, че няма в Берлин, хей така, да сложиш на палачинките, ...
Поздрави и прегръдки за теб и Иво, майсторката и помагача :)

По малка съм била по това време и нямам спомен за това.

Надявам се да сте добре там! Благодаря за поздравите :). Ще предам. Поздрави и на Ивето и на малчуганите! Живи и здрави бъдете!

Аз пък се специализирах във сладко от смокини и вишни, но чак до шипки, не, такова съвършенство още ми е далечно. Прегръщам те сърдечно!

Хубаво е човек да понаправи някои запаси от зимнина, за да има какво да сложи на масата в студените зимни дни, а и при срещи с приятели в планината примерно :).
Поздрави!