/ден 5-ти/

 

Петият ден от нашето пътуване решихме да посетим тракийското светилище в село Татул, намиращо се в близост до Момчилград. Радвахме се на хубаво време и красиви пейзажи през целия път. Характерно за района по тези места е, че е залесен с дъбови гори, които заемат една доста голяма площ. Дори самото светилище първоначално е било скрито от чужди погледи именно от тези широколистни дървета, които избуяват на солиден ръст. Преди да се проучи района е трябвало да бъде добре почистен, за да може да се създаде достъп до него. 





До светилището се стига по тясна горска пътека, но паралелно на нея се строи и път, което личи и от багера на снимките. Моето мнение за строящият се път е, че не е много подходящ, защото тогава хората с колите си ще стигат директно до тракийското светилище, а напоследък наблюдаваме, че в околностите на такива места процъфтява и търговия, така, че новоизградени сергии в съседство на тракийския храм не са най-подходящата гледка и би било по скоро проява на кич и стремеж за обогатяване. По-добре е да бъде отделена търговията от любознателните хора, идващи да търсят слабо известните части от историята, за да се насладят на това грандиозно творение на нашите деди. Но това все пак е мое мнение. 

 

Светилището на Татул е изградено на един от полегатите скалисти върхове в местността и представлява изсечена в скалите пресечена пирамида с издълбан отгоре четириъгълен саркофаг. Ограбен е още от древността, но ясно личат жлебовете, където е лягала покриващата го плоча. Отсрани е издялан още един саркофаг с полукръгъл свод, разположен в ниша. До двата гроба се стига по издялани каменни стъпала и площадки в самата скала. Уникален е триметровият дялан направо в камъка свещен кладенец с малък квадратен отвор, в който жреците са принасяли дарове.

 

Вглеждайки се в тази ширнала се зеленина и необятни простори тракийското светилище се гизди като един малък бисер сред буйната растителност и каменистия район. И мястото според мен не е избрано случайно! Като го погледне от далече човек може да го уподоби на един от неповторимите тракийски съдове – ритон с формата на рог, ако се абстрахираме от изграденото метално скеле, чиято цел е да се консервира обекта и да опази светилището от лошите метеорологични условия. 





Позаинтересовах се и открих, че характерно за ритоните от древността е, че виното се наливало отгоре и се е изливало във друг съд фиала. Преминаването на течността отгоре надолу и преходът от един съд в друг олицетворява слизането на горното, Божественото и въплащаването му в долното, земното, т.е. ритонът е белег на царска власт и не случайно тракийските царе са използвали този съд в своите ритуали. Друго, което окото ми съзира, (а очите човешки имат способността да виждат различни неща) е фигурата на лъв, който е полегнал с благост в подножието на светилището, точно под гроба в близост до стълбите. И отново в мен изплува въпрос – лъва случаен символ ли е по нашите земи? А дали преди около 5000 г. тази фигура е съществувала? 

Не знам дали главата на лъва е издялана специално или така се е получило или е продукт на атмосферните условия, но по всяка вероятност като се вгледа човек като цяло в това светилище ще види огромния труд, който е вложен тук от древните. С каква ревност и хъс, с какъв труд са изградили всичко това, за да може един ден то да остане за поколенията. Това е наше наследство. И съм си задавала въпроса защо домовете на тези хора не са се запазили, но тези мегалити, тези святи за траките места са останали за нас, за да ни свидетелстват за нашето древно и непознато минало, за корените, които са  посяти в нашите земи и трудно могат да бъдат изкоренени или разрушени. Древното светилище устоява и на атмосферните условия, и на земните трусове, и на гръм дори, които не са успели да го разрушат, въпреки, че се вижда, че е отчупен част от камъка на две места точно над сводестия саркофаг и отвесно на стената. И много показателен е факта, какво ни открива това светилище чрез начина на своята направа и уредба. Покойният историк проф.Иван Венедиков е проучвал мегалитния комплекс дълги години и пръв е изказал хипотезата, че тук е погребан велик тракийски цар и жрец. И този погребален обичай е съвършенно различен от познатия ни досега – полагане на царете в гробници под високи могили от пръст, които са откривани на много места в нашата страна. Основната идея на този древен обичай, в който тракийският цар жрец се погребва на върха на планината е, че дори и след смъртта си той да остане посредник между Бога на Тракия и обикновените хора. Предполага се, че легендарната личност на която се преписват тези качества е Орфей, който е бил необикновена личност за своето време и самото светилище е известно под името “Светилището на Орфей” или “Гроба на Орфей”.

 

Разгледахме светилището, поговорихме с местен археолог, направихме си снимки. Друго, което ми направи впечатление беше един знак, издълбан в камъка под формата на кръг с кръст по средата в него. След търсене в Интернет намерих следните значения на символа:

1. Кръг с кръст в средата означава център четирите посоки на вселената. Това е стар предхристиянски символ на слънцето и светлината (при германските племена и азиатските народи). По-късно, в християн­ско­то изкуство става знак за властта на Христос над живота и светлината в света.

2. С кръг и кръст (и двата знака са от християнската символика) започнали да обозначават Земята от края на 16 век, когато тя била призната за планета.

3. В книгата “Тракийското писмо Декодирано II” Д-р Стефан Гайд дава обяснение, че символа кръг с кръст е пиктографски знак – йероглиф, който се използва за обозначение за “град” и че можем да го срещнем в съвременните географски карти и днес. Той отразява четирите посоки на света като микро-проекция на целия сакрален космос върху сакралното пространство на общността, която живее в него, в града.

Така, че когато човек види нещо непознато, което го заинтригува по определен начин може да научи и още много неща :).

 

След като разгледахме светилището решихме да разходим и из селцето. Дори ни се допи кафе, но както разбрахме впоследстие село Татул се състои от 17 къщи и тук никъде не видяхме магазин. А стоките, необходими за прехрана на местното население се доставят от микробуси, които идват на място. Съответно и кафе не се предлагаше. Но ние нали бяхме за реализиране на идеята решихме да опитаме да се позаговорим с някой местен дали някъде не предлагат турско кафе в селото. Спокойствието беше неизменна част от това селце. Видяхме различни птици, които се разхождаха свободно из черните улички на селцето, купа сено, която беше вдигната високо на дърво, една селска чешма с корито от древен прозход навярно. 







Това, което ми направи впечатление е, че цялото село беше изградено на древни старини. Естествени масивни каменни блокове служеха като огради на дворовете на къщите. В тях имаше изсечени ниши. Видях отново символа кръг с кръст по средата, изсечен в скалите до селото. Дори и тези дворни места не са случайни. Може би това е свидетелство, че тук е имало цяло селище, което е било обитавано от траките. Но кой може да потвърди или да знае със сигурност. Човек може само да предполага. 













Най-комуникативното момиче в нашата компания се заговори с една местна жена и тя се съгласи да ни направи турско кафе. Къщата й беше точно срещу светилището на Орфей. Като изнесе таблата със 7-те кафета ние я повикахме, за да поговорим с нея, но тя се притесняваше и не искаше да дойде. Но впоследствие я заговорихме. Каза ни, че местното население наименува хълма, на който се намира светилището “Асар”. След като изпихме кафето събрахме по левче от човек и ги оставихме в таблата с празните чашки. Жената явно беше трогната от жеста и на тръгване ни покани да дойдем ноември месец, че тогава имали празник и правели баклави и разни други сладки. Само дето не разбрахме кой точно ден, но това е без значение. Важно е какво отношение ще покаже човек към друг човек. 

В това се изразява уникалността на хората – в това, което предизвикват, провокират, сътворяват...

Но определено Татул има какво да разкаже на своите посетители, стига да търсят да видят и да научат за това...

.. около Хасково има доста "Асари", както и "Хисари", което на турски категорично значи именно ... ГРАД!

Проверих и в Интернет, така казват учените.

Благодаря за труда и интересния материал!!!

яж лайна бе!

и аз както изразих мнение, разхождайки се в селото, че на това място не е било само светилището. А и като си помисля и дъбовите гори какво крият в себе си, така, че е напълно възможно мястото да е било населено и обитаемо през древността! Благодаря ти за коментара.

вулгарност и език не ми допадат в блога ми. Думите ти ми прозвучават като откъслен лай, но това си е за твоя сметка щом не обичаш историята и не можеш да оцениш това, което ни е оставено в наследство от нашите древни деди!

изглежда не е случаен символ, така или иначе до скоро (скоро скоро...зависи от гледната точка ;)...) по нашите земи е имало лъвове. Не случайно е и на нашия герб, а и на всички почти държавни символи, които сме имали още от самото начало (да кажем след конските опашки :))

се сетих за герба, но и ми беше интересно и си задавам различни въпроси, въпреки, че не съм специалист в областта. Но търсенето на инфирмация в нета е обемна работа, а и много често като реша да потъся нещо и много се ядосвам, когато една и съща информация се копира и пейства и е трудно човек от общата маса да намери това, което му трябва.

права си, аз много много гледам да не вярвам дори в това, което пише в нета, напоследък на много невярна информация попадам...по-сигурно от книжките в библиотеката май няма :)

и човек трябва да се научи да отсява нещата които попадат в полезрението му. А относно библиотеките - книжките изискват време, а какво от нашето ежедневие не го изисква и в зависимост от приоритетите на човек е и отделеното ценно време...
Спокойна вечер!