Болката...Тя идва ненадейно и всява страх в човешката душа. Да погледнеш през очите на болката заобикалящия те свят е връхлитащо и депресиращо. Очите на болката изкривяват света и му предават черен облик. Болката изсмуква силите ти и преоскърбява душата ти. Дори нещата, които обичаш и са ти любими, за които си копнял и жадувал те отблъскват. Самата среща с тях в състояние на болка те наскърбява. А мисълта, че това, което обичаш в момента не ти носи радост и утеха, още повече дълбае в душата ти и като горчива и дълбока рана събужда сълзите ти, стопява настроението ти и точно в този момент ти се чувстваш никой. Не виждаш любовта, свързвала те дълбоко с това, което си възлюбил, а само горестна рана, отворила в душата ти. А това ти докарва скръб върху скръб, болка върху болка.
Болката е състояние на душата, което идва, за да изпита силите ти. Освен физическата болка много по-разтърсваща е болката, която идва сломи душата ти, да промени състоянието ти, болката, която те кара да бъдеш предател към самия себе си, към приятелите си, към любимите си хора и неща... Болката, която те уязвява и те кара да оставаш сам, въпреки, че в действителност не е така. Твоите приятели са близо до теб, но когато болката се е загнездила в душата ти, самия ти оставаш “затворен” за тях. Изолираш се и гледаш да се скриеш.
Но това определено не е решението на проблема. Но именно това е целта на дадено състояние – да те държи колкото се може повече в своя власт.
За да възвърне човек себе си трябва да се бори. Не трябва да остава дълго време в това състояние, което не е полезно за него самия. Осъзнавайки собствената си слабост, това, в което се превръща, гледайки през очите на болката човек трябва сам да пожелае да излезе от него. Презирайки слабостта си в даден момент, въпреки сълзите да сподели с някой, който е близо до него, близо до душата му, който дори вече е минал по този път и може да го разбере и утеши. Самото споделяне е ключ, който отключва стегнатите вериги, за да даде възможност на болката да излезе от него. И желанието да намериш себе си е водещо. Тя болката ще се връща отново и отново, но живота на човек се изразява в действие и противодействие. Така, че победата е близо до човек – в това да се насили да приеме различен поглед от неговия в конкретния момент, в изповедта, която прави с устата си, в неговата надежда и вяра. Болката е полезна за кратко време, за да роди противодействието в нас. Но човек не трябва да остава насаме с болката си. Защото тя е лош съветник.
Болката се противи на Любовта. Но именно Любовта има сила да я превъзмогне. Без Любовта човек е никой. И приемайки Любовта в сърцето си, болката започва малко по малко да се стопява, да отстъпва предните позиции, които е успяла да завземе. Любовта идва, за да те погали, да те утеши. Любовта ти дарява силата и погледа си. И светът вече не е толкова черен. Успявайки да погледнеш през очите на Любовта, ти отново намираш себе си, намираш дори повече от това. Сърцето ти се изпълва с буйна радост и отново пожелаваш живота, който ври и кипи в теб, живота, който влива свежест и ухание, живота, който искри и сияе, живота, който е предизвикателство и магия!
/п.п. Размишленията ми за болката бяха резултат от едно много неприятно преживяване, в което за първи път през живота си преживях морето като болка... Но първопричина за това беше изкълченият ми глезен и мисълта, че за човек няма нищо по ценно от неговото здраве, което често пъти приемаме за даденост. И когато го изгуби, той губи радостта си и тръпката си за живот. Така, че физическата болка докарва след себе си и душевна болка, продукт на материализираните ни страхове! Но няма нищо случайно в живота на човек... И ползата от различните състояния, които ни връхлитат е да ги опознаваме и да успяваме да ги владеем. Слава Богу, че за мен това състояние трая само 1 ден и на следващия ден отново се наслаждавах на моето любимо море J/
05.08.2007 20:52
Но обикновено аз поне страдам най-много когато виновникът /по моя преценка/ съм си аз.
Но с времето открих, че нито за физически страдания, нито за душевни, дори да съм си сама виновна, не е хубаво да ги трупам в себе си.
Неотдавна в разговор с приятелка преживях такова изцеление от една дълго търпяна болка, че мога само да ви го пожелая...
П.
Човек минава през различни състояния, преживява различни неща и те идват в живота му не за да го съсипят, а за да ги побеждава и да разбира какво е било тяхното предназначение...
Така, че и болката макар и временна е имала на какво да ме научи... А и по лошо да дойде... човек трябва да се научи да приема както доброто, така и лошото... А всяко нещо преминава...
Та така... Душата на човек е интересен феномен... И кой може да каже каква е тя? Човек може само да наблюдава и да констатира, но основно може да говори за себе си и за тези до които се докосва...
Хубав ден ти желая!
Каквото и да си мислиш не е истина не ми е работата да охарактеризирам хората а съвсем друга та така че не се заяждам и не иронизирам и так дале.а напротив желая ти щастие