Използвам заглавието на една книга на Богомил Райнов, което зазвуча в мен, във връзка с мислите, които ме изпълниха в един момент. Нека ги споделя тук с вас.
Лошото време – кое е то в действителност? Дали различните сезони отразяват истинското лошо време? Естествено, че ние обожаваме слънцето, галещо нежно сетивата ни, а заедно с него и топлото време. То така ни съживява, въодушевява, променя настроението ни дори. Навярно и лятото е любим сезон за много хора.
Но можем ли да се зарадваме на дъжда, който се излива навън. Дъждът, който е ромолящ, пристигащ като нежно ухание или проливния дъжд, благодарение на който тъмни реки потичат и удавят улиците навън, а дъждовните капки почукват с бясна сила по капчука.
Аз специално откривам очарование в дъжда... Всеки сезон ме е пленил с това, което е всъщност. А и хората сме олицетворение на кръговрата на живота, изменчивостта в нашия свят. Ние сме толкова разнолики, пъстроцветни и шарени. Оглеждайки се в един човек можеш да откриеш различните сезони в него. Да, те присъстват в нас, макар и да не го осъзнаваме понякога. И е важно да се научим да различаваме тези сезони в нас. Кога се обличаме в утро или кога сме буреносни облаци...? Понякога се изливаме като нежна роса и блестим с кристална чистота. Друг път сме гръм и мълния, изпепеляващи светкавици. А когато слънцето изгрее, усмивка озарява ведрото ни лице.
А защо определяме едно време като хубаво, а друго като лошо? И дали в действителност критериите ни са обективни? Може би зад първоначалното понятие се крие нещо повече от нашата представа за видовете време? От това дали ни е студено или топло означава ли, че едно време не е добре дошло? А защо Господ е създал всички тези времена тогава?
Ако се вгледам в дъждовното време, наистина на първо четене е неприятно... Става студено, мрачно, мокро и кално. Но какво предизвиква самия дъжд? Той напоява, умива, той дори е първопричина да се възроди живота на тази земя. Толкова желан е от растенията, зажаднели за животворна глътка вода, идваща именно чрез дъжда. Освен живота, който може да дари, се сещам за още едно уникално и изключително красиво явление, което се явява обикновено след дъжда. А именно дъгата – неземна красота се излива пред очите ни, даряваща радост за душите ни и преливаща от багри. Ако погледнем на цветята, окъпани от дъжда и събрали капчици роса, каква нежност, какво излъчване имат те в този момент. Блестят и омайват сетивата. Невинна красота струи и прелива нежно и ефирно върху цветовете и стеблата. И като се замисля за еквивалент, образ на първопричината за живот, това, което ни оживотворява и променя, това, което напоява жадните и празни души, това, което ни променя чудодейно и обръща на 180 градуса живота ни, мога да открия, че в действителност това е Любовта, най-нежната и истинска, блестяща като перла, искряща като зорница, обагряща ни с цветове, чувствителност, душевност, проникваща в мрачните и пусти места и преобръщащи ги в цветна градина, ухаеща, очароваща и привличаща погледа на сърцето.
А оглеждайки се в мълниите и гръмотевиците страх може да обхване човешката душа. Но от друга страна съзираш величието, мощта, могъществото на стихията, а и красотата също така.
Та и аз като Богомил Райнов мога да твърдя, че няма нищо по-хубаво от лошото време :))). А дали е така...???
Дъждът е топъл, летен, вървя под него без чадър, боса. Усещането е невероятно.
Или ... вятър. Който духа силно. Усещаш го как се заплита в косата ти. Усещаш се толкова малък на фона на всеки порив. И в същото време щастлив. Защото някак свободата и силата на вятъра проникват в теб.
Или ... сняг. В смълчана зимна нощ. Всичко е толкова бяло и чисто. Вървиш и снежинките нежно се посипват по главата и лицето ти. И се топят от топлината ти.
Или ...
Всъщност навсякъде можеш да откриеш очарование. Въпрос на нагласа и вътрешна усмивка.
Поздрави,
Сладка вечер ти желая :))).
Много хубаво си пресъздала настроението си, Звездичке ;))))))
Поздрави :).
тогава ,когато не ме интирисува косата ,грима ,дрихите и на какво въобще ще заприличат
когато взимам чехлите в ръка, трътвам боса по улиците и цопам в локвите
кратките мигове на прохлада в отвратително горещите дни
прераждащо е :))
Благодаря ви момичета и на теб september :)))
$".... тези сезони в нас. Кога се обличаме в утро или кога сме буреносни облаци...? Понякога се изливаме като нежна роса и блестим с кристална чистота. Друг път сме гръм и мълния, изпепеляващи светкавици. А когато слънцето изгрее, усмивка озарява ведрото ни лице....."
Аплодисменти, Звездичка!:)))
Спокойна вечер!
Откога не съм танцувала под дъжда ...
Прекрасен пост, zvezdichke :) От тия, които ще помня дълго.
Прогнозата за днес е ведра и усмихната :P
Надявам се да не се случват повече такива трагедии, казвам го, защото тук в Русе миналата година имаше затворени улици заради нахлулата вода.Но и това отмина.
Иначе поста ти е страхотен, за снимките нямам думи.
Поздравявам те! Много ми хареса това, което си написала :)
Лек и приятен ден ти желая
Приятен ден ти желая!
Благодаря ти за този коментар!
Поздрави и от мен :).
остави ме без думи за пореден път..
гуш :)
Ако ни е писано да ни се случи трагедия (не го пожелавам на никого)...то ще се случи, въпреки това дали времето е хубаво или не.
По-голямта част от нещастията не са предизвикани от лошото време, а от съвсем различни обстоятелства...
А и няма да е интересно, ако знаехме какво ще ни се случи точно след известно време.
Но красивото лошо време няма никаква вина за това :)
Дали коментарът ми е достатъчно конструктивен ???
Поздрави :)
Успешна седмица и на теб ти желая!
Хубав ден ти желая!
Лек ден! :)*
/п.п. тези дни май осъмнах без нет в къщи :))), по-скоро от забравливост май/
Успешен ден и на теб!