Напоследък осъзнавам все по силно, че няма по-голямо богатство на този свят от любовта. Любовта, която е всепроникваща, която идва към теб и те изпълва. Изпълва цялата ти вътрешност и ти си потопен в една друга среда, в едно друго време, в един друг сезон, различен от сезона, който виждат очите ти в момента. Сезона на любовта. Няма по-красив и преливащ от този сезон. И аз съм благодарна на Господ за този дар, защото как би могъл човек да познае истинската любов, ако първо не е възлюбил Господ в сърцето си, ако не е открил това тайнство, което често пъти очите ни не са видели, нито ръцете ни са пипнали. Защо? Ами защото то се ражда в сърцето на човек. Защото любовта идва към теб в един момент и те преизпълва. Любовта е не само тайнство, загадка за мен. Тя е една магия, която те повлича и така те прегръща в един момент, че докоснеш ли се веднъж до нейната искряща същност ти я търсиш отново и отново. Защото това преживяване е вътре в душата на човек и то те завладява. То е едно вълшебство, което прониква в теб, което те покрива с ефирен воал, което озарява очите на сърцето ти и ти дава нови очи, с които да погледнеш на света. Любовта ти дава своя нежен и погалващ поглед. Дава ти да преоткриеш красотата на естеството си. Да откриеш в себе си един нов закон, който да следва сърцето ти и именно това е закона на любовта. Защото именно в любовта няма закон. А в нея има свобода. Тя ти дарява своята сила - тайнствена и всепоглъщаща. Любовта, от която могат да ти пораснат крила и която може да те устреми към своите неизследвани предели.
Много съм изписала за любовта, която ме е вдъхновявала и във форума, в който пишех преди и в началото на блога си съм пускала разни темички. Но сега отново имам желание да пиша за нея, защото тя заслужава. Защото тя ми дава нови очи с които да погледна на нея, защото я преоткривам с нова сила в даден момент от живота си. Затова реших да споделя това, което ме изпълва и което живо ме вълнува напоследък. Любовта, която е небесен дар. Любовта, в която можеш да се огледаш, в която можеш да се гмурнеш и да се потопиш изцяло, в която можеш да откриеш такива съкровища. Защото тя ги има и тя ме дарява с тези богатства. Понякога си мисля, че ума на човек не е в състояние да я обхване. Защото тя е безпределна. Много думички мога да изрека за нея и изричам може би. Някои дори откривам в момента в себе си, търся ги някъде дълбоко в мен и ги вадя на бял свят, давам им нов живот, отварям светлината пред тях. Да, думичките, които могат да отварят вълшебни вратички и да ни въвеждат в един нов свят, свят, в който те обгръща тази чиста, свежа, искрена любов, тази, която се излива в теб в даден момент и ти си в учудване. Откъде ми дойде сега това? И наистина ли е истина? Случва ли се с мен или сънувам? Но не! Очите ми са широко отворени и приемащи този дар, тази нова същност в мен. И съм щастлива. Очите ми са пълни със сълзи, че именно на мен ми се случва това, за което дори и не съм предполагала. Не мога да повярвам. По точно вярвам, но сърцето ми се изпълва с такава благодарност.
Любовта, която съживява човешките сърца и им дава една нова същност, дава им да надникнат в себе си и да открият красотата на изворите, които потичат в душата на човек. Изворите, които любовта е отворила в един момент и които напояват със своята живителна течност, със своето истинско съдържание.
Някой от четящите може би си казва в момента: Това е невъзможно. Какви ги говори тая... Какво им мъдри болния мозък...
Ами това е една нова реалност за мен, в която се потапям. Благодарна съм, че я познавам, че е преоткривам с нова сила. Защото тя е силна в мен. Тя ме кара да съпреживявам дълбочини в мен...
Това, с което свързах любовта като образ и търсих информация в интернет е за птицата феникс. Не знам, но това което откривам за любовта напоследък е именно, че тя е образ на тази мистична птица, известна още под името жар-птица. Любовта, която идва като огън в сърцето на човек, която може да се възроди от пепелта, от студенината обхванала едно човешко сърце и да пламне с нова сила, да го изпълни с нова страст. Да гори със силен пламък, а в действителност да не го изгаря. Този неупалим пламък е толкова искрящ, че заслепява всички други неистински неща, в които човек се е влагал до този момент. И този огън е светлина, която не замъглява, а напротив – отваря нови сетива в човек –свръхчувствителни, дава му да се докосне до състояния и предели, където човек може да се научи да лети, в която любовта, в образа на тази птица го устремява. Но не искам да ставам многословна в това си писание.
Само като извод да спомена, че любовта е достойна за преживяване и всеки който се е потопил в нейната магия я търси отново и отново, жадно вперил сърце, изпълнено с копнеж, вопъл и зов, да се докосва до това тайнство, да се слива с него, да се изпълва и да прелива. Защото именно това е следствието от допира с любовта. Тя те кара да преливаш, да даваш. Ако тя е дошла по този начин към теб, ако се е изляла в сърцето ти, то и ти следваш нейния пример, пътеката, в която тя те води, стълбата, която качваш стъпало по стъпало и на всяко по-горно стъпало откриваш нещо ново, научаваш нещо ново, силно и завладяващо, копняно и жадуващо, искрено и чисто. Ами това е стълбата на Любовта, която ни води в своя божествен свят. Стълбата, която изкачваме в различни състояния. Понякога в летеж, друг път с усилие, поради отслабеното зрение в даден момент, трети път с тласък, даден ни от тази магична същност. Ами търсете я. Тя ще ви дари със магията си. Тя ще завладее сърцата ви. Тя ще ви покори...