Постинг
13.01.2007 20:55 -
Утро в стих и в снимки :)))
Утро в мъглата
Забулено в мъгла,
магично, безпределно,
мое нежно утро,
различно всеки ден.
Магия ли си скъпоценна?
Гориш, изгряваш в мен,
с жар неупалим,
разпалваш огън съкровен.
Божествена палитра
изпъстря всичко в небеса
и вик като молитва,
изстъргва се от моята душа.
Запленяваш, покоряваш,
блестиш със ярка светлина,
нов живот ти даряваш,
живот на радост, мир и красота.
/тази снимка е залез между другото/
Следващ постинг
Предишен постинг
този път са лично мои. Но са от утрото, което описвах в предишния си пост, а утрото в мъглата - него нямаше как да го заснема, но съм го описала в стих :).
цитирайИ снимките, и утрото, и стиха!:)
Дано всяко утро ни носи "живот на радост, мир и красота."
Усмивки!:))))
цитирайДано всяко утро ни носи "живот на радост, мир и красота."
Усмивки!:))))
3.
анонимен -
Утро
Докоснах утрото с очи
и ...
14.01.2007 19:31
14.01.2007 19:31
Утро
Докоснах утрото с очи
и мракът се топеше.
Докоснато от две души
небето синьо беше.
Докоснах утрото с ръце –
бе мокро и студено.
А слънцето - като сърце
бе кърваво червено.
Докоснах утрото с душа,
окъпах го с усмивка.
Красива беше ни нощта
бях истинска щастливка.
Ушко!
цитирайДокоснах утрото с очи
и мракът се топеше.
Докоснато от две души
небето синьо беше.
Докоснах утрото с ръце –
бе мокро и студено.
А слънцето - като сърце
бе кърваво червено.
Докоснах утрото с душа,
окъпах го с усмивка.
Красива беше ни нощта
бях истинска щастливка.
Ушко!
Утрото наистина е невероятно и винаги успява да ме изненада и зарадва :).
цитирайБлагодаря анонимен за това докосващо стихче :))). Изненада ме много приятно наистина.
цитирайДокоснах утрото с очи
и красотата в мен ехтеше,
две палещи души,
една във друга слети.
Докоснах утрото с ръце,
прегърнах го с трепет,
и моето сърце,
обагри се в златисто.
Докоснах утрото с душа,
с разтворени обятия,
поканих в нея любовта,
да ме потапя в необятността си.
цитирайи красотата в мен ехтеше,
две палещи души,
една във друга слети.
Докоснах утрото с ръце,
прегърнах го с трепет,
и моето сърце,
обагри се в златисто.
Докоснах утрото с душа,
с разтворени обятия,
поканих в нея любовта,
да ме потапя в необятността си.
Търсене
За този блог
Гласове: 21683
