Постинг
04.11.2006 20:04 -
Вихрена наслада
Колелото -
то е моя стара страст,
която все по-рядко ме спохожда,
дреме някъде дълбоко,
чака да изгрее и за него час.
Когато този миг настъпи
и слея се със него аз,
във вихър буен се понасям,
с наслада се изпълвам в този час.
Баири странно ме примамват,
да бъдат покорени пак.
Дървета, птички и цветя ме поздравяват,
притихнали край пътя,
лъкатушещ се сред тях.
Бързината с поглед ме обгръща
и вливам се във нея аз,
ветрове свистят край мене
и се издигам вихрогонно,
с криле невидими в простора,
вкусвайки от свободата на деня.
Денят, изгрял със милостта си,
дарява ме със светлина и топлина,
в кротостта си нежно ме потапя,
за да си почина от суетата на света.
19.03.2006г.
то е моя стара страст,
която все по-рядко ме спохожда,
дреме някъде дълбоко,
чака да изгрее и за него час.
Когато този миг настъпи
и слея се със него аз,
във вихър буен се понасям,
с наслада се изпълвам в този час.
Баири странно ме примамват,
да бъдат покорени пак.
Дървета, птички и цветя ме поздравяват,
притихнали край пътя,
лъкатушещ се сред тях.
Бързината с поглед ме обгръща
и вливам се във нея аз,
ветрове свистят край мене
и се издигам вихрогонно,
с криле невидими в простора,
вкусвайки от свободата на деня.
Денят, изгрял със милостта си,
дарява ме със светлина и топлина,
в кротостта си нежно ме потапя,
за да си почина от суетата на света.
19.03.2006г.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 21683