Здравей vmir! Бях ти обещала изненада и днес ще те разведа из малките улички на твоята махала. Тя беше посипана с изобилен сняг снощи и аз така му се изкефих. Съпруга ми като видя каква виелица се изсипа за един кратък период ми каза по телефона да си взема автобус, но как да пренебрегнеш този пухкав сняг :). Така, че тръгнах отново пеш към къщи и през цялото време съм се хилела като дете. Толкова му се зарадвах на този сняг. В миг на око всичко в Русе се промени и той отново беше скрит под високи пухкави снежни дантели. А времето между другото беше много топло и затова реших да направя и някои снимки специално за теб и да те разведа из родната ти махала. Дали ще ти проговори…? Сигурно. Като видях как една не толкова ясна снимка те върна години назад. Но спомените живеят в човек и понякога и нещо дребно ги изважда на показ и оживяват :).
Не знаех откъде да започна моя снимков материал, но нека да е от Чайка и ул."Николаевска" и прилежащите й улички на път към къщи :).

Пред нас се изпречква училището













А тук е площадката, където изплуваха спомени от детството ти :).





Вече наближавам и моята улица :).



А тук правя малка обиколка в посока училището





До училището е детската градина







Улицата, която спомена няколко пъти в коментарите





След като сподели спомените си в поста ми загледах и табелките на съседните улици :) и мога да потвърдя, че вече се ориентирам по добре в наименованията .
А това е моята уличка







Сега излизам на Антим I











А тук са антените, за които ми говори, но погледнати от нашата уличка :)

Надявам се разходката да е била приятна за теб!

Хванала си дори най-ранната гледка, която съм запечатал в паметта си изобщо, нямах още 3 години навършени, а от прозореца на яслата попивахме тази гледка с приятелче от същата улица, защото на мястото между второто и третото дърво (снимката със закръгления ъгъл на оградата) имаше спрял камион и той беше привлякъл погледите ни като магнит и не ги пускаше, колкото и да ни дърпаше отзад някой... На снимката този прозорец не се вижда, даже и сградата на детската градина почти не се вижда от мощните корони на дърветата и снега, но аз го виждам, защото знам, че е там и точно през него за първи път осъзнато видях света в картината на този незабравим камион, ограда и дървета. Изминал е почти половин век от тогава, а всичко е същото, дори снегът беше пак толкова, само камиона е потеглил за някъде и дърветата са станали големи, но всичко друго е същото, даже и оградата ми се струва, че беше в жълто (както се вижда от друга снимка), или светло синьо боядисана, въпреки, че за последно я помня в тъмно зелено, но най-вероятно с годините са сменяли цвета.
Имам много часове да ги гледам тези снимки, ако дам воля на спомените, може би ще ми трябват стотици страници...
Благодаря ти!

колко мила картинка сте били - 2 момченца с опрени носленца, впили поглед в големия камион. Със сигурност е бил притегателна картинка за вас в тази възраст, затворени в една стая, а копнеещи точно в това време да сте навън, покетрени на каросерията и да му се дивите на този камион :).

Романтични са малките къщи в неголеми квартали!:)
Такива места имаг дух, даже и смодерни мазилки!:))
Поздрави!:)

Да, да, и беше толкова досадно да ни дърпат от прозорците... Емил Константинов беше името на приятелчето, тогава живееше с дядо си на същата "Българска Морава", позволявам си да му кажа името, защото още при Живков тръгна по света и ако види, че му разкривам самоличността и случайно ми се ядоса, това ще бъде чудесен повод да се видим отново, въпреки, че не вярвам да си спомни за камиона.

Страхотно е, че си снимала "Родосто" откъм "Гевгели", страхувах се, че съм забравил как изглежда.

Виждам обаче и нова тролейбусна линия и то по улица, която беше забранена за движение дори на автомобили, но не мога да се сетя в момента за името й, откъм Сент Уан покрай Техникума, супер необичайно...

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693

бяхме под обсадата на поледица, а в понеделник като се изсипа една вихрушка от сняг - така навяваше, че за 2 часа затрупа Русе :). Но беше много красиво и добре, че беше топло :). А в Русе навсякъде мога да открия романтични къщички :).
Благодаря ти за коментара tit!

спомни vmir! И би било интересно такава една среща след толкова много години. Ако сте били близки приятели ще има да си разказвате доста...

За улицата и аз не й знам името, но тролеите и колите минават точно по тази улица покрай Стоматологията и излизат на Николаевска. Не знам от колко години си излязъл от Русе, но със сигурност ще има за теб нови неща не само свързани с движението в Русе...

Искам само да поясня, че този пост не представя града Русе като цяло, а само малки периферни улички в района на гарата, като с него съм целяла да покажа в момента района на един русенец, който вече не живее в Русе! А подготвям пост за Русе, който ще разказва за неговата уникалност. Така, че ти сама прецени.

че живееш на Антим I, а не на Св. Сава. Не, че толкова любопитствам, пък може и да греша.

Излишна забележка, видях, че почти си го казала. Просто срещу вас бяха къщите на двама добри съученици и приятели, но сега там е блокът.

В коментара си за тролея обърках "Сент Уан" с "Николаевска" - да, снимала си пред аптека "Манев" (с/у Яребична, дали и сега са там) към гарата, разбира се, само ми се е привидяла промяна в трафика, чудно как не мога да открия сериозна промяна, консерватизмът и този път удържа победа над мен.

Има нещо в усещането ти, защото аз ние наистина живеем на ул."Св.Сава", но централният изглед на нашата къща гледа към Антим I и съответно от там може да се види и къщата ни :).

Няма начин да е друго, там съм бил част от пейзажа и съм го чувствал като живо същество. Минавал съм от там почти всеки ден в продължение на повече от 2 десетилетия. Помня какви ли не преживявания, включително на метри от къщата ви, в самото навечерие на Нова Година.

Благодаря ти! :)

и аз vmir за споделеното :). Наистина ми беше приятно :).