Прочетен: 12622 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2014 11:15
2012г. посетихме Якоруда разглеждайки града и неговите забележителности. В покрайнините на града се намира новопостроената църква „Св.Георги Победоносец”, известна под името Джерджевденската църква или Гергьовденска църква и с наш приятел отидохме да я видим.
Историята на църквата е много интересна, въпреки, че в Уикипедия човек не може да открие и една думичка за съществуването й... Търсейки информация в нета разбрах, че заслуга, за да бъде построена тази църква е на един човек на име Живко Сахтачиев, един от основателите на Фондацията "Св. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ" в гр. Якоруда, който чрез фондацията си е поставил за цел утвърждаване на българското национално самосъзнание и добродетели чрез издирване, проучване и съхраняване на културното и историческото наследство в родния край и регион чрез насърчаване, поощряване, подпомагане и развиване на българските народни традиции и една от основните задачи е именно възстановяване на Джерджевденската църква, която е унищожена в края на май 1666 г. от еничарския корпус на румелийския бейлербей (областен управител - б.а.) Пехливан Мехмед паша. На това място е съществувала и старата Якоруда по време на Българското Средновековие от 9 до 14 век. И след опустошението на църквата и унищожаването на селището през 1666 г. от Пехливан Мехмед паша и по-късно помохамеданчването, извършено от Пенджика, селището се премества на сегашното си място, където се намира град Якоруда. При направените разкопки от Националния исторически музей са разкрити зидове от олтара на антична църква, дебели 70 см от края на V - началото на VI век (трикорабна едноабсидна, с размери 12х24 метра).
И до нея – 41 християнски погребения. Две от тях са били на трупове без глави. Вероятно те са били отрязани заради защита на вяра и народност и разнасяни, набучени на върлини, за сплашване на раята. Имало е и погребения на отделни човешки глави. В памет на загиналите якорудчени на това място е изграден паметникът-костница.
На мястото преди разкопките е имало един много стар каменен кръст.
Божидар Димитров е подпомогнал разкопките, като е отпуснал парични средства, за да могат да завършат успешно.
Църквата е построена за 1 година с помощта на дарители, които са се включили с помощта на труд, пари или материали в това свято дело за възвръщане на паметта в Якоруда. Църквата е осветена на 17 май 1998 г.
В Якоруда свети Георги се почита еднакво и от българите християни, и от българите мохамедани. При освещаването на църквата от подарените за курбан 11 агнета, 6 са били от мохамедани.
Ето какво споделя Живко Сахтачиев: „...Възрастен мохамеданин после ми каза: "Живко, когато ти говореше, аз плаках”. А аз говорих, че ние в Якоруда, християни и мохамедани, винаги сме живели в мир и разбирателство, ръка за ръка, че винаги сме си помагали и никога не сме стреляли един срещу друг, че и занапред трябва да бъде така. Особено ме развълнува следният случай. Един ден преди откриването до църквата се доближи една възрастна мохамеданка. В ръката си носеше букетче цветя. Тя се спря пред отворената врата и наведе глава. Устните й зашепнаха някакви думи, може би молитва. После постоя така вглъбена със затворени очи известно време, остави букетчето на прага и също така безшумно се оттегли. Всичко това бе пропито с дълбоко преживяване, в него имаше някакво велико тайнство. Въпреки че ние, българите, нека честно да си признаем, не сме толкова много религиозни, ефектът от построяването на тази църква е много голям, много по-голям отколкото сме очаквали. Получи се повдигане на духа и самочувствието на якорудчени. Те станаха с по-одухотворени лица, станаха по-човечни. Обхвана ги някакво въодушевление и изпитват радост и гордост от направеното. Доколкото ми е известно, това е първата построена църква в Разложката котловина за повече от половин век насам. "
Интересен е и случаят с дарителите на стенописите на олтара на църквата - Ирина и Иван Банкови от Варна, съпругът на който е бил изцелен по свръхестествен начин. Но който иска да прочете за тях има поместена информация на страниците 494-5 и 496-7 от раздела „За Църквата”.
На външните фасади на църквата са изработени големи мозаечни икони на Исус Христос, Света Богородица, св. Иван Рилски и св. Георги Победоносец.
А в най-високата част на централния свод се намира иконата с образите на св. Йоан Кръстител, Исус Христос и Света Богородица и думите на Исус Христос: „Мир на всички. И се обичайте един друг, както аз Ви обикнах."
Изградена е и красива белокаменна чешма, дървено мостче и постройка-магерница т.е. манастирска кухня за казаните с курбан.
Естествено не всичко е минало без произшествия. Ето какво споделя Живко Сахатчиев в своята книга: „През м. февруари 2000 г. неизвестни лица бяха съборили кръста от кубето на църквата. При падането си 75-килограмовият железен кръст беше пробил покрива на църквата, в резултат на което стенописите по западната стена се бяха покрили с лед, а подът на храма се бе превърнал в ледена пързалка. Веднага заминах за София, за да се срещна с художника Сашо Рангелов и да го питам какво да се направи. „В никакъв случаи не къртете леда - каза той, - защото стенописите ще се съсипят. Изчакайте ледът сам да се стопи през пролетта. И дано такова нещо втори път да не се случи."За съжаление се случи. На 24 декември с.г. срещу Бъдни вечер, кръстът пак беше съборен. За щастие беше пробил покрива над външния свод. Разкъсана бе и медната обшивка на кубето. След това произшествие кръстът беше така занитен, че повече да не може да се събори.
Съвсем наскоро след откриването на красивата белокаменна чешма със секач бе изкъртена месинговата плочка с имената на тези, които най-много допринесоха за нейното изграждане.
През 2005 г. някой бе посегнал на външните мозаични икони на църквата - с твърд предмет се опитвал да чупи мозаичните плочки. „
Всяка година на 6 май на това място празнуват българи християни и мохамедани. Ще ви представя разказа на две сестри - Вера Кандина (73) (В.) и Невенка Динкова (74) (Н.), родом от Якоруда, от рода на Хаджипетрови, който е записан от Илиян Топчев на 02.окт.2004г.
(В.) Най-големият празник, който съществуваше, беше Гергьовден. Започвахме приготовленията още от събота вечер. Събираха се млади хора на площада с букети в ръцете. Поставяха кюпове, пълни с вода ... и на всеки букет имаше нишанче сложено, стълълца...
(Н.) Бели конци...
(В.) Съберат се всички по-възрастни и започват да пеят...
(Н.) Пеят се хороводни песни, ... пеехме и играехме окло кюповете и после девойка, или булка - маичина-бащина (да има баща и майка)
(В.) ..да е щастлива, бърка в кюповете и вади цветята, раздава на всички с пожелания .... и те си ги разпознават по нишаните по тях - шишенце, обичка, гривна, червен конец .... букети от най-хубавите пролетни цветя.. пожелава здраве и голям берекет. Този ритуал като свърши, всички се прибират и се готвят за събора на Гергевската черква.
(Н.) След като се играе около кюповете , като стане по-късничко, прибират ги в някоя градина да пренощуват под бял и червен трендафил
(В.) И се завиват с бял и червен пояс...
(Н.) и на Гергьовден, след пускане на черква, на сутринта, се изнасят тия кюпове пак на мегдана, дето е било хорото, и пак играят (хоро) всички. Тогава вече се раздават белезите...
(В.) Всички си отиват в къщи, облечени празнично, взимат приготвените печени агнета, качват се на празнично украсените каруци, послани с хубави губери (аши) и "алища, отиваме на Гергевската черква. Там се разполагаме на една хубава поляна. Има курбан, приготвен от черквата, агнета заклани (на празника през 2004г. имаше курбан от 20 агнета), и хората отиват с панички и взимат от курбана - от супата и от яхнията и ядат и се веселят до вечерта и и музка свири и хора се играят...
(Н.) Това е празник на пролетта и плодородието - да се роди повече и по-добре ...
(В.) ...то беха песни и хора по цела нощ... македонски хора, касапско хоро, ... по бели чорапи мъжете събути, жените - по папуци, чехли...
(Н.) децата весели игрят наоколо....
(В.) Същата традиция, същите белези ги слагат и помаците, и те пеят за Св. Георги.
Всеки имаше по некоя жълтица, ходили беха по печалби, със сукмани, бели ризи, щарени престилки, кърпи, То на "секи празник имаше уговорки между младите, задявки, годежи....
Текста е копиран от тук:
http://yakoruda.hit.bg/praznik.html
Това беше моят разказ за Джерджевенската църква в Якоруда по настояване на Невенчето от блога. Но така и аз научих интересни неща за нея и ви ги представям, заедно със снимките, които сме направили на местносттта.
Информацията за настоящият ми постинг черпих основно от сайта:
http://svgeorgi-fond.com/za-carkvata
/п.п. добавих клипа на Иван Пановски – „Яничари ходят мамо”, защото именно той има връзка с историята на църквата. Става въпрос за историята, свързана с Пехливан Мехмед паша. Във вестник Атака прочетох нови интересни факти. „Когато Пехливан Мехмед паша влиза в Якоруда, никой не знае тъжната история на българското момче. Оказва се, че той е роден точно там, и е взет от семейството си като кръвен данък от падишаха, за да стане еничар. Още първата вечер в града той отива в дома на родителите си, сяда и кара майка си да го попощи, макар че е бил с бръсната глава. Тя вижда белега на главата му и се разплаква. "Позна ли ме?", пита синът. "Познах те!", отговаря майката. За да бъде поне малко с изгубеното си дете, тя приема исляма. Двама му братя обаче отказват и са обезглавени пред очите на майката. Мехмед паша не успява да потучи целия регион, защото спешно е бил повикан от султана.”
И за откриването на стария храм научих интересни факти от същата статия и ги споделям. Копирам: „Храмът се е намирал в центъра на стария град Якоруда, сега местността Гергьовденска църква. Всички го знаят, защото на 6 май всяка година там се събират старите родове от града, колят корбан и отдават почит на изкланите преди близо 350 г. от турците свои предци. Точно там се е намирал опожареният и сринат до основи град.
"На мястото на старата църква имаше само една могила. Поп Георги ми е разказвал, че добрият старец дядо Серафимче Попов един ден отишъл при него с кирка и лопата и му казал, че сънувал сън -
свети Георги известил, че под шапката
има храм
кръстена на него. Попът отрязал Серафимче с думите, че това са бабини девитини. След две седмици старецът отново сънувал светеца и отишъл при свещеника. Този път и попът носил кирка и лопата. Помолил Серафимче: "Ела с мен да не ме помислят за иманяр." Още след първите копки се показали основите на катедралния храм "Свети Георги Победоносец", разказва Живко Сахатчиев.”/
Тагове:
Не бях писала много отдавна и като спомена, че няма писано за тази църква изведнъж ми се приписа и седнах снощи да потърся информация за църквата, че и аз не знаех подробности, освен информационните табелки които съм снимала в района на църквата и така има нов постинг налице :).
Поздрави!
Не бях писала много отдавна и като спомена, че няма писано за тази църква изведнъж ми се приписа и седнах снощи да потърся информация за църквата, че и аз не знаех подробности, освен информационните табелки които съм снимала в района на църквата и така има нов постинг налице :).
Дошла ти е музата за писане, пък и обектът си струва. Ти първа се отзова на моя призив и много се радвамр че под картините на тази фотоизложба има и твой постинг. В твоите постинги има живот, емоция, не само суха информация, та за това много ги харесвам. Алексо също имаше такъв стил на описание, но отдавна не пише вече в блога, за което много съжалявам.
Поздрави!
Разказа наистина е интересен. Добавих още факти в послеслов за историята, свързана с това място.
Поздрави!
Планували сме и на Трещеник да отидем някой път, да пообилолим потайностите на Рила с Илиян Бучков, но кога ще е не смеем да плануваме. А църквата наистина е интересна и историята й ме заинтригува, обвита с мистика.
А и празника ви сигурно е много интересен - Гергьовден :).
И за мен също :). Човек научава много интересни неща като се разтърси допълнително за инфо.
Поздрав!
Не бях писала много отдавна и като спомена, че няма писано за тази църква изведнъж ми се приписа и седнах снощи да потърся информация за църквата, че и аз не знаех подробности, освен информационните табелки които съм снимала в района на църквата и така има нов постинг налице :).
Дошла ти е музата за писане, пък и обектът си струва. Ти първа се отзова на моя призив и много се радвамр че под картините на тази фотоизложба има и твой постинг. В твоите постинги има живот, емоция, не само суха информация, та за това много ги харесвам. Алексо също имаше такъв стил на описание, но отдавна не пише вече в блога, за което много съжалявам.
Този постинг не е от така присъщите за мен емоционални постинги, но донякъде и чрез теб (чрез твоето настояване за допълнителна информация) като се поразтърсих научих интересни неща за църквата.
Поздрави!
Усмивки, Звездиче!
Прегръщам те!