Все по рядко влизам в блога, но от време на време ми се приисква да разкажа за някои места, които по принцип човек сигурно няма да му хрумне да посети, защото те не са туристически дестинации. Не са свързани и със забележителности на града или селото, с традициите. Както се казва на български език – дебри и чукари, забравени от хората и обитавани от птици и животинки. Та този път ще ви заведем в Русенско и ще ви покажем Широково от птичи поглед. Показвала съм и в други постове това селце, но от други места. Та Широково ни е на път за село Острица и всеки път, когато минаваме през моста на Лома вперваме очи в скалите.
Много пъти сме се канили да се качим на някоя от тях или да се разходим около Лома в посока Пепелина, но все не ни остава време. Но миналата пролет успяхме да изкачим една скала, която се издига точно над пътя.
В началото на месец април природата се беше раззеленила. Минахме покрай Лома и поехме по склона, който солидно беше обрасъл с храсти и дървета.
Малки сини цветлета се показваха на повърхността и търсеха с поглед слънцето.
Дърво беше обгърнало камъка в прегръдка.
Големи каменни блокове явно се бяха срутили от скалата.
Стигнахме подножието на скалата, която изглеждаше непристъпна.
Тръгнахме да я заобикаляме и така излязохме и нагоре.
Откри се гледка към скалите, заобикалящи селото и към самото село - Широково.
Ето и Лома, виещ се като змия със раззеленилите се дървета от двете му страни.
И селото с приближение.
Една от скалите не беше особено стабилна, защото беше разцепена, явно от някое земетресение.
Интересни бяха тези скали. На места си личеше, че е имало живот по тези места в древни времена. Забелязваха се изсичания по скалите.
Ето и други скални форми.
Имаше и една стъпка, издълбана в камъка.
Пролетта също се усещаше и тук на високото.
Решихме да се спуснем от другата страна на скалата, където съзряхме дере в ниското.
Всичко беше обрасло, но клоните не ни плашеха.
След това се придвижихме по дерето, където беше сравнително чисто.
И достигнахме до друго интересно място, обградено с нещо като зид.
Върху зида се беше излегнал един смок.
Точно под скалата, от която бяхме слезли имаше една малка пещера с две разклонения, която овчари бяха използвали да си прислоняват овцете.
В скалата съзрях интересен обект. Заприлича ми на лъвска глава.
Напуснахме пещерата и се отправихме в посока колата.
Ето още от красотата наоколо.
Тъй като времето беше много хубаво за разходка и не ни се прибираше тръгнахме по черния път да обходим местността.
В далечената съгледахме едно паднало животно.
Като приближихме видяхме, че е овца.
Помислихме, че си беше счупила крак, защото ни гледаше безпомощно и не помръдваше. Опитахме се да я извадим и тя веднага скочи на крака. Изглежда нямаше поражения. Докарахме колата и я натоварихме в багажника. Потърсихме кмета на Широково, но той каза, че овцата не е на широковчани, а по скоро на овчар от Острица. Закарахме овцата до оборския двор на Острица и се оказа, че стопанина й е от там, но беше на паша със стадото.
Та така завърши тази наша интересна разходка из широковските дебри :).
Отговор на Загадката на Айнщайн
А, бре деде, кьопаво у главу ...
02.04.2013 16:32
Цанка, какво излиза? Явно има нужда и причина да пишеш в блога ;)
И тази случа с овцата - браво, всяко добро е пример, който оставя следа :)
Цанка, какво излиза? Явно има нужда и причина да пишеш в блога ;)
Напълно си прав! В миналото със сигурност е имало наблюдателница на това място, като се има предвид, че в Широково е имало 2 калета. И тази миналогодишна разходка се оказа много интересна :). Тази година все още не сме имали възможност да излезем сред природата, но то и зимата ни застигна отново по едно време, че сме в очакване някоя следваща седмица. Иска ни се и левурда да си потърсим.
А за писането - трудно се тъче на няколко стана... Иначе със сигурност има какво да напиша.
Поздрави и хубави пролетни дни ти желая!
Сериозно, думите и текста са живи и носят живот ;)
Сериозно, думите и текста са живи и носят живот ;)
Миналата година не успяхме с търсенето :). Ще видим тази година. Аз знам къде има, ама ни е далеч и нямаме път натам. И на теб желая хубави пролетни дни и красиви разходки, наситени с птички, пчелички и цветове :).
Всеки, който изгуби каквото и да е се надява да го намери, но хубаво нещо е и благодарността!
Наистина останахме приятно изненадани от находките по време на разходката. Но аз като гледам при нас няма празно. И където и да отидем има на какво да се зарадваме :).
Поздрави!
Радвам се, че съм те зарадвала, макар и от разстояние. По принцип аз не съм русенка, но съпруга ми е. А аз съм в Русе от 2009 г. Но като наближи да си идваш пиши ми на лични. Влизам от време на време в блога и може да си разменим координати или да се уговорим нещо, щом имаш желание да се видим. И списание ще ти дам, ако все още нямаш, че тук малко бяха мераклиите за него.
че се използва за прислоняване на овце, вероятно за това е зида, да прегражда.
А пък аз си мислех, че тази пещера може да са я изплозвали в далечни времена, а тя била предпочитана и в наше време от местните :).
Поздрави от Русе!
Имате красив блог и описвате много хубаво пътуванията си.
Благодарение на ваше описание, поне част от пътеката в село Трънска Банкя, за ждрелото на река Ябланица я посетихме - стигнахме и ние до там, докъдето вече е разрушена пътеката и не може да се мине по нея. :)
Имате красив блог и описвате много хубаво пътуванията си.
Благодарение на ваше описание, поне част от пътеката в село Трънска Банкя, за ждрелото на река Ябланица я посетихме - стигнахме и ние до там, докъдето вече е разрушена пътеката и не може да се мине по нея. :)
До Трънска Баня ние стигнахме до водопада, че и времето беше много накъсяло, а и се бяхме поизморили от разходката. Но явно всяко нещо си иска подръжката, а като си спомня какви екстремни бяха мостчетата там. Но и гледките красиви :).
Поздрави!
Всъщност ти си направила много тъжни снимки, но добре че разказваш с бодър глас, показваш и цветенца, а за финала да не говорим. Холивудски хепи енд! Браво.
От професионална гледна точка ме заинтригуваха скалите и следите от живот, както пишеш. Обикновено такива скални обекти са били усвоявани и одухотворявани още през тракийската епоха. В комплект с пещерите, може би сте попаднали на древно светилище, но съм вън от играта след пенсионирането си. А и времената станаха трудни, за да тръгне човек от любопитство да разглежда и проверява една своя догадка.
Пожелавам ти да си здрава и все така успешна. Поздрави и за този, който те е държал за ръка да не паднеш, а и хубави снимки е направил. Облазявам те, че можеш с лекота да ги качваш в блога си. Срам-несрам, признавам, аз не мога...
Всъщност ти си направила много тъжни снимки, но добре че разказваш с бодър глас, показваш и цветенца, а за финала да не говорим. Холивудски хепи енд! Браво.
От професионална гледна точка ме заинтригуваха скалите и следите от живот, както пишеш. Обикновено такива скални обекти са били усвоявани и одухотворявани още през тракийската епоха. В комплект с пещерите, може би сте попаднали на древно светилище, но съм вън от играта след пенсионирането си. А и времената станаха трудни, за да тръгне човек от любопитство да разглежда и проверява една своя догадка.
Пожелавам ти да си здрава и все така успешна. Поздрави и за този, който те е държал за ръка да не паднеш, а и хубави снимки е направил. Облазявам те, че можеш с лекота да ги качваш в блога си. Срам-несрам, признавам, аз не мога...
Благодаря за топлия коментар! Нещо ми е направило впечатление в заглавието, иначе трудно влизам в нови блогове, то и за приятелските време не ми остава. Ние с моя съпруг обичаме такива места - камънисти. Основно снимаме, но нямаме необходимите знания за това, какво може да е било, можем само да предполагаме. А и Широково е близо до селото на свекървата и когато им отидем на гости отскачаме до съседните села. Но това се случва толкова рядко, защото обикновено все бързаме и не остава време за разходка.
По Рождество ходихме на едно такова място в Кресненското дефиле - Мечкул, Сенокос - останах очарована - ама "каманак" да ти види окото, в добрия смисъл на думата. А че със сигурност има много такива места в нашата страна, повечето забравени спор няма.
За качване на снимки в блога ние 1-во ги намаляваме, защото ако са с по голяма големина не искат да се прикачват. Иначе като правиш постинг в лентата с инструменти има специален бутон, на който е нарисувана планина и се нарича: "Добави/Редактирай изображение". Като го избереш излиза прозорец и щракваш на 3-тата страница - "Качи". Избираш бутона "Browse..." и в излезналия прозорец указваш от коя папка на компа си ще вземеш снимката в полето "Look In" и избираш конкретната снимка, която искаш да прикачиш. Избираш бутона "Прати на сървъра" и изчакваш да се закачи снимката. Потвърждаваш с "ОК" и "ОК" и снимката се появява там където си поставил маркера в черновата ти. Това са накратко действията по прикачване на снимка. Но 1-во трябва да ги намалиш.