Прочетен: 23809 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2013 19:19
След емоционалния ми разказ с обличане на носията в Горни Юруци продължихме за Долни Юруци. Най-източната част на Родопите се беше облякла в красиви зелени тонове в края на месец май.
Черен каменист път ни отведе в малкото селце.
И отново каменните къщи ни посрещаха и изпращаха.
Из селото се разкарваха свободно кокошки и петли – ама едни хубави :).
Намерихме си място за палатките в края на селото на голямата поляна, от която се откриваше просторна гледка към местността.
На поляната срещу палатките пасеше една красавица.
Село Долни Юруци е значително по-малко от Горни Юруци, но въпреки това срещнахме доста от неговите работливи обитатели – и млади, и по-стари.
С някои от тях се заприказвахме. Това беше човекът, който ни донесе прясно мляко сутринта.
А това е бай Рамадан - един истински родопчанин. Много атрактивен и автентичен, яздещ коня си по селския път.
Денят вече преваляше и стопаните прибираха кончетата си, за да ги напоят и нахранят.
Черния път, над който се извисяваше връх Коджаеле остана самотен.
И залезът не закъсня.
Вечерта бай Рамадан дойде при нас, като ни донесе клонаци, заедно с шума за разпалване на огъня, въпреки, че си бяхме събрали дръвца за огъня. Трогна ме, че имаше грижа към нас непознатите. Заговорихме се с него. Той ни разказа, че страда от диабет вече 30 години и сам си е наложил да живее здравословно и да се храни диетично, в смисъл гледа това, което е най-полезно за него самия. В тази връзка не употребява алкохол, не прекалява и с храната. И друга част от неговото лечение е да хване коня и да отиде в гората за дърва и гъби.
Вечерта се прибраха кравите и овцете, които сутринта отново минаха покрай нашия лагер, за да ги изкарат на паша.
С тях имаше и едно кученце, което намаза от кокалчетата останали от вечерята. Сутринта отново ни наобиколи, облизвайки се.
Сутринта се пробудихме рано с моя съпруг и станахме свидетели на изгрева.
Освен това решихме да приготвим и закуската. Макаронки, като си пийнахме и топло прясно млекце :).
След което се разходихме из дебрите на околността. Ето и снимки от разходката. Минахме през дъбова гора.
Улучихме дъждовен период и гъбките бяха наникнали в гората.
Но добре, че деня на нашата разходка беше слънчев, така, че успяхме да напрaвим и някои снимки.
Прекосихме реката по малко мостче, съградено от дърво и камък.
Сблъскахме се наживо с две змии.
Костенурките, които срещнахме в района бяха доста плашливи и усетиха ли ни се скриваха в къщичките си.
Натъкнахме се на остатъци от отминал живот.
Беше една красива и зареждаща разходка. Връщайки се към палатките следобяда времето се промени, небето се изпълни с облаци, излезе вятър и заваля дъжд.
Но дъжда ни хвана малко преди да стигнем до колата. Изкарахме я от поляната и почакахме да отмине халата. Веднага след това бяхме възнаградени с появата на дъга.
Предвид лошото време решихме да се възползваме от хижата в Горни Юруци и да пренущуваме там.
Така завършвам серията разкази за Юруците – Долни и Горни, като останах с много добри впечатления от местното население, а и природата е много красива и дива.
Много истински, земни хора си показала, които не са засегнати от прищевките на днешното идиотскоегоистично време.
Тези хора, съхранили миналите добродетели са като бисери в нашия живот.
Гората пък, която видях беше май от приказките! Толкова красиви дървета, цветове, полянки и животни да видиш си е истинско приключение!
Поздравявам те, за красотата която ни поднасяш!
Пожелавам ви красиви и усмихнати предпролетни дни!!!!
Много истински, земни хора си показала, които не са засегнати от прищевките на днешното идиотскоегоистично време.
Тези хора, съхранили миналите добродетели са като бисери в нашия живот.
Гората пък, която видях беше май от приказките! Толкова красиви дървета, цветове, полянки и животни да видиш си е истинско приключение!
Поздравявам те, за красотата която ни поднасяш!
Пожелавам ви красиви и усмихнати предпролетни дни!!!!
Мястото наистина е уникално, както цялата наша страна между другото! Снимките станаха много хубави, а и местенцата са невероятни за разходка. Затова макар и със закъснение в сравнение с предишния постинг реших да ги споделя. А като си помисли човек, че допреди години на това място е било трудно да стъпи обикновен човешки крак, като нашите например :), защото е било гранична зона. Границата в Гърция е на 3-4км. и полосата е близо до селото. Гората беше много интересна, имаше много гъби, хората от околността бяха плъзнали за манатарки, някои от които продаваха, за да изкарат някой лев в този див край.
Но хората наистина ме стоплиха, както в съседното село, така и в това. Дружелюбни и топли! Сърдечните срещи с обикновените, необикновени хорица на Родопите оставят топъл спомен в душите ни!
Благодаря ти и за пожеланията! Надявам се и на скорошни срещи в района на Русенско :), че може и в Балкана. Пролет идва :) и ние я очакваме!
Хубави дни и за теб!
Поздрави!
ВУЛГАРИТЕ СА ОКУПИРАЛИ НЕЗАКОННО ГРЪЦКА ТЕРРИТОРИА.
ДО РЕКА ДУНАВИС Е ГРЪЦКА ЗЕМЯТА.
Вулгарите и ВУЛГАРИСТАН СА СИ ОПЪНАЛИ НОМАДСКИЯ СЛАВЯНО-АЗИАТСКИ КАТУН ВЪРХУ ГРЪЦКА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ.
11.02.2013 10:13
Благодаря за приятните минути в Долните Юруци, заедно с вас.
Между впрочем какв е етимологията на имената на тези селища? От кога съществуват? Добре е да се снимат и гробищата. Сигурно има останали някакави надписи.
Поздрави!
Много точно си уловила целта на постинга - да представи красотата на България!
Поздрави и хубави дни ти желая!
Наистина снимките станаха хубави, но добре, че имаше и слънчице, че след това като от Източни Родопи отидохме към Странджа ни провървя на дъжд :). Но и дъжда си има своето очарование, само дето снимките стават мрачни.
Поздрави!
Поздрави!
Помня постингите ти. 2010 г., когато ходихме към Ивайловградския край не ни остана време за тези селца и решихме да ги посетим - снимките са от миналата година. Но пак ни се ходи натам нещо. Останаха отново места, върхове, които не упяхме да изкачим, но останаха в полезрението ни :). Много ми се ходеше и есента на Аврен на техния фолклорен празник, но пусто сме толкова далеч от тези Източни Родопи.
Поздрави!
Беше ми интересно да прочета и видя тези живописни снимки отекспедицията ви в Източните Родопи. Заслужавло си е. Много интересно е всичко. Вие сте като Колумбовци.
Благодаря за приятните минути в Долните Юруци, заедно с вас.
Между впрочем какв е етимологията на имената на тези селища? От кога съществуват? Добре е да се снимат и гробищата. Сигурно има останали някакави надписи.
Ама странно, че ми излезе като анонимен, защото май забраниха анонимните коментари в блога.
Благодаря ти за коментара! Много точно си ги определили - диви пътеписи:) ! Ние с моя съпруг сме се шегували, че трябва да открием раздел "див туризъм", защото много от местата, които посещаваме могат да се причислят към него. Толкова красота има скрита в пущинаците. Обичаме ги, въпреки, че понякога са бодливи, друг път хлъзгави, трети път - стръмни и опасни, но точно в тези диви пущинаци човек чувства свобода. И точно там може да срещне много приятни хора, може да се натъкне и на картини, които да го накарат да замълчи, които му навяват тъга, но с които преценява, че не може да се пребори, като Дон Кихот и вятърните мелници.
Относно историята на тези селца май не мога да спомена много. Жените, с които разговарях с Горни Юруци (между другото разгледай и този постинг и той емного интересен - представя носията им) , казаха, че бащите им са преселници от Гърция. Ако отидем пак натам ще разпитам за подробности. Гробища не видях. Явно не са били по пътя, по който сме тръгнали. Иначе и на мен са ми интересни старите надгробни паметнници и винаги гледам да снимам и тях.
Поздрави и ако не си анонимен напиши ми кой си! Ако искаш може и на лични.
Има много такива места диви и красиви - много от тях са в гранични зони, няма значение коя граница. Ако решиш да отидеш някъде в някоя планина например разглеждаш и топографските карти и заедно с по-големите селца и градове си харесваш и някоя малка махаличка и тръгвате на преход - с колата докъдето може и после пеш. Поне ние сме така :). И после ще разказваш. Ако искаш предложения - ние сме насреща. Само кажи накъде сте се решили да се насочите.
Поздрави и спорна седмица!
Те мъжете май са по любопитни относно влечугите, аз гледам да се държа настрани :).
Благодаря ти, че споделяш и с нас!
Благодаря ти, че споделяш и с нас!
Хубавото е че, човек навсякъде може да я открие! Само да има отворени сетива за нея и да я пази най-важното и облагородява!
Поздрав!