Прочетен: 23772 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2013 19:19
След емоционалния ми разказ с обличане на носията в Горни Юруци продължихме за Долни Юруци. Най-източната част на Родопите се беше облякла в красиви зелени тонове в края на месец май.
Черен каменист път ни отведе в малкото селце.
И отново каменните къщи ни посрещаха и изпращаха.
Из селото се разкарваха свободно кокошки и петли – ама едни хубави :).
Намерихме си място за палатките в края на селото на голямата поляна, от която се откриваше просторна гледка към местността.
На поляната срещу палатките пасеше една красавица.
Село Долни Юруци е значително по-малко от Горни Юруци, но въпреки това срещнахме доста от неговите работливи обитатели – и млади, и по-стари.
С някои от тях се заприказвахме. Това беше човекът, който ни донесе прясно мляко сутринта.
А това е бай Рамадан - един истински родопчанин. Много атрактивен и автентичен, яздещ коня си по селския път.
Денят вече преваляше и стопаните прибираха кончетата си, за да ги напоят и нахранят.
Черния път, над който се извисяваше връх Коджаеле остана самотен.
И залезът не закъсня.
Вечерта бай Рамадан дойде при нас, като ни донесе клонаци, заедно с шума за разпалване на огъня, въпреки, че си бяхме събрали дръвца за огъня. Трогна ме, че имаше грижа към нас непознатите. Заговорихме се с него. Той ни разказа, че страда от диабет вече 30 години и сам си е наложил да живее здравословно и да се храни диетично, в смисъл гледа това, което е най-полезно за него самия. В тази връзка не употребява алкохол, не прекалява и с храната. И друга част от неговото лечение е да хване коня и да отиде в гората за дърва и гъби.
Вечерта се прибраха кравите и овцете, които сутринта отново минаха покрай нашия лагер, за да ги изкарат на паша.
С тях имаше и едно кученце, което намаза от кокалчетата останали от вечерята. Сутринта отново ни наобиколи, облизвайки се.
Сутринта се пробудихме рано с моя съпруг и станахме свидетели на изгрева.
Освен това решихме да приготвим и закуската. Макаронки, като си пийнахме и топло прясно млекце :).
След което се разходихме из дебрите на околността. Ето и снимки от разходката. Минахме през дъбова гора.
Улучихме дъждовен период и гъбките бяха наникнали в гората.
Но добре, че деня на нашата разходка беше слънчев, така, че успяхме да напрaвим и някои снимки.
Прекосихме реката по малко мостче, съградено от дърво и камък.
Сблъскахме се наживо с две змии.
Костенурките, които срещнахме в района бяха доста плашливи и усетиха ли ни се скриваха в къщичките си.
Натъкнахме се на остатъци от отминал живот.
Беше една красива и зареждаща разходка. Връщайки се към палатките следобяда времето се промени, небето се изпълни с облаци, излезе вятър и заваля дъжд.
Но дъжда ни хвана малко преди да стигнем до колата. Изкарахме я от поляната и почакахме да отмине халата. Веднага след това бяхме възнаградени с появата на дъга.
Предвид лошото време решихме да се възползваме от хижата в Горни Юруци и да пренущуваме там.
Така завършвам серията разкази за Юруците – Долни и Горни, като останах с много добри впечатления от местното население, а и природата е много красива и дива.
Чанта кожена, с пера
Покана за научни разработки за специален...
Много истински, земни хора си показала, които не са засегнати от прищевките на днешното идиотскоегоистично време.
Тези хора, съхранили миналите добродетели са като бисери в нашия живот.
Гората пък, която видях беше май от приказките! Толкова красиви дървета, цветове, полянки и животни да видиш си е истинско приключение!
Поздравявам те, за красотата която ни поднасяш!
Пожелавам ви красиви и усмихнати предпролетни дни!!!!
Много истински, земни хора си показала, които не са засегнати от прищевките на днешното идиотскоегоистично време.
Тези хора, съхранили миналите добродетели са като бисери в нашия живот.
Гората пък, която видях беше май от приказките! Толкова красиви дървета, цветове, полянки и животни да видиш си е истинско приключение!
Поздравявам те, за красотата която ни поднасяш!
Пожелавам ви красиви и усмихнати предпролетни дни!!!!
Мястото наистина е уникално, както цялата наша страна между другото! Снимките станаха много хубави, а и местенцата са невероятни за разходка. Затова макар и със закъснение в сравнение с предишния постинг реших да ги споделя. А като си помисли човек, че допреди години на това място е било трудно да стъпи обикновен човешки крак, като нашите например :), защото е било гранична зона. Границата в Гърция е на 3-4км. и полосата е близо до селото. Гората беше много интересна, имаше много гъби, хората от околността бяха плъзнали за манатарки, някои от които продаваха, за да изкарат някой лев в този див край.
Но хората наистина ме стоплиха, както в съседното село, така и в това. Дружелюбни и топли! Сърдечните срещи с обикновените, необикновени хорица на Родопите оставят топъл спомен в душите ни!
Благодаря ти и за пожеланията! Надявам се и на скорошни срещи в района на Русенско :), че може и в Балкана. Пролет идва :) и ние я очакваме!
Хубави дни и за теб!
Поздрави!
ВУЛГАРИТЕ СА ОКУПИРАЛИ НЕЗАКОННО ГРЪЦКА ТЕРРИТОРИА.
ДО РЕКА ДУНАВИС Е ГРЪЦКА ЗЕМЯТА.
Вулгарите и ВУЛГАРИСТАН СА СИ ОПЪНАЛИ НОМАДСКИЯ СЛАВЯНО-АЗИАТСКИ КАТУН ВЪРХУ ГРЪЦКА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ.
11.02.2013 10:13
Благодаря за приятните минути в Долните Юруци, заедно с вас.
Между впрочем какв е етимологията на имената на тези селища? От кога съществуват? Добре е да се снимат и гробищата. Сигурно има останали някакави надписи.
Поздрави!
Много точно си уловила целта на постинга - да представи красотата на България!
Поздрави и хубави дни ти желая!
Наистина снимките станаха хубави, но добре, че имаше и слънчице, че след това като от Източни Родопи отидохме към Странджа ни провървя на дъжд :). Но и дъжда си има своето очарование, само дето снимките стават мрачни.
Поздрави!
Поздрави!
Помня постингите ти. 2010 г., когато ходихме към Ивайловградския край не ни остана време за тези селца и решихме да ги посетим - снимките са от миналата година. Но пак ни се ходи натам нещо. Останаха отново места, върхове, които не упяхме да изкачим, но останаха в полезрението ни :). Много ми се ходеше и есента на Аврен на техния фолклорен празник, но пусто сме толкова далеч от тези Източни Родопи.
Поздрави!
Беше ми интересно да прочета и видя тези живописни снимки отекспедицията ви в Източните Родопи. Заслужавло си е. Много интересно е всичко. Вие сте като Колумбовци.
Благодаря за приятните минути в Долните Юруци, заедно с вас.
Между впрочем какв е етимологията на имената на тези селища? От кога съществуват? Добре е да се снимат и гробищата. Сигурно има останали някакави надписи.
Ама странно, че ми излезе като анонимен, защото май забраниха анонимните коментари в блога.
Благодаря ти за коментара! Много точно си ги определили - диви пътеписи:) ! Ние с моя съпруг сме се шегували, че трябва да открием раздел "див туризъм", защото много от местата, които посещаваме могат да се причислят към него. Толкова красота има скрита в пущинаците. Обичаме ги, въпреки, че понякога са бодливи, друг път хлъзгави, трети път - стръмни и опасни, но точно в тези диви пущинаци човек чувства свобода. И точно там може да срещне много приятни хора, може да се натъкне и на картини, които да го накарат да замълчи, които му навяват тъга, но с които преценява, че не може да се пребори, като Дон Кихот и вятърните мелници.
Относно историята на тези селца май не мога да спомена много. Жените, с които разговарях с Горни Юруци (между другото разгледай и този постинг и той емного интересен - представя носията им) , казаха, че бащите им са преселници от Гърция. Ако отидем пак натам ще разпитам за подробности. Гробища не видях. Явно не са били по пътя, по който сме тръгнали. Иначе и на мен са ми интересни старите надгробни паметнници и винаги гледам да снимам и тях.
Поздрави и ако не си анонимен напиши ми кой си! Ако искаш може и на лични.
Има много такива места диви и красиви - много от тях са в гранични зони, няма значение коя граница. Ако решиш да отидеш някъде в някоя планина например разглеждаш и топографските карти и заедно с по-големите селца и градове си харесваш и някоя малка махаличка и тръгвате на преход - с колата докъдето може и после пеш. Поне ние сме така :). И после ще разказваш. Ако искаш предложения - ние сме насреща. Само кажи накъде сте се решили да се насочите.
Поздрави и спорна седмица!
Те мъжете май са по любопитни относно влечугите, аз гледам да се държа настрани :).
Благодаря ти, че споделяш и с нас!
Благодаря ти, че споделяш и с нас!
Хубавото е че, човек навсякъде може да я открие! Само да има отворени сетива за нея и да я пази най-важното и облагородява!
Поздрав!