/продължение.../
От Бъндеришката порта се спуснахме през Спано поле в посока към Синанишката порта.
Пейзажа беше определено каменисто-лунен и красив, осеян с много камъни, езера, крави, красиви и свежи цветя, частична мъгла, която скриваше част от красотите на Пирина.
Поспирахме и за кратка почивчица, че бяхме натоварени с големите раници.
И поемахме отново по утъпканата пътечка, следвайки синята маркировка, като пред нас се издигаше връх Георгийца.
И поглед назад:
Пътечката, по която продължихме започна отново с изкачване, като тя подсича склоновете на връх Георгийца и е много камениста и изморителна .
А погледа надолу страховит, макар, че мъглата скриваше част от обаянието на Пирин от погледите ни.
След като изкачихме стръмното пътечката ни отведе до Синанишката порта.
Тук отново спряхме за кратък отдих и да се насладим на гледката, която се разкрива пред нас. Връх Синаница и Синанишкото езеро.
И поредното спускане ни отвежда до х.Синаница.
Момин връх и връх Синаница се изправяха мълчаливи и величествени пред нас.
Зад нас беше останала Синанишката порта.
А пред нас беше хижата.
И естествено красивото синьо езеро, носещо име като бисер – Синаница.
Езерото, обръгнато от Синанишкия циркус.
Пътечката сред клека.
И езерото отгоре. Красиво-о-о...
Оглеждаме се за място за палатките и съзряхме и други, които вече бяха опънали своите.
Но слязохме до хижата и езерото.
Обиколихме езерото и потърсих мястото, където преди ни бяха настанили в голямата палатка. Палатката я нямаше, но намерих мястото, от където се наслаждавах на изгрева и се радвах на Синанишкото езеро.
Между другото решихме да пробваме как е водата – освен, че е кристално чиста се оказа и студеничка.
Вечерта завърши със залеза над долината на река Струма.
На сутринта слънцето беше огряло връха, а след това и езерото.
От Синаница след изкачването към Синанишката порта хапнахме по една ябълка за разквасване на устата и продължихме напред към Спано поле.
По едно време в далечината съзряхме конник, който се отправи към кучетата пазачи на стадото крави.
Извади по един хляб и им го хвърли.
С такава радост замяткаха с опашките си онези кучета. Решихме да се приближим и се заговорихме с човека. Оказа се, че е от покрайнините на Сандански и приблизително на около седмица се качва на тази височина с коня, за да нахрани кучетата си.
Направихме кратко отклонение от маршрута, т.е. от пътечката. Погледът ни се отправи към Георгийската порта, към която решихме да се изкачим
От нея се разкри изглед към красивите Георгийски езера.
По пътя се любувахме на много от пиринските красоти.
Това беше завръщане към едно вълшебно място. Вторият път преживяванията ми бяха различни от 1-вата ми среща със Синаница и Пирин, но винаги са красиви и вдъхновяващи!
ЗагаДка (Пресметнете височината на аниме...
След година най-после обвиниха Райнето
26.07.2012 13:17
Чудесни снимки , приказни цветя !!!
Благодаря ти , Звездичке !
на човек Пиринец, а къде какво се ражда знаем :). И е важно какво ще остави след себе си!
Чудесни снимки , приказни цветя !!!
Благодаря ти , Звездичке !
Наистина е приказно, особено тези сини езера. А сред цветята си имам любимци :).
26.07.2012 14:34
на човек Пиринец, а къде какво се ражда знаем :). И е важно какво ще остави след себе си!
Ами просто е - борът оставя смед себе си борове,тиквата - тикви!
26.07.2012 15:58
Затова някои пиринци, имат на раменете си тиква вместо борина.:)
Поздрави за двата постинга!
26.07.2012 16:35
на човек Пиринец, а къде какво се ражда знаем :). И е важно какво ще остави след себе си!
Нямаше зла умисъл.Исках да провокирам реакции по - различни от "гуш" и "светли нощи" ,за да излезе този красив постинг на първа,защото го заслужава!
Извинявай,ако те обидих!
Поздрави!
И от тази гледна точка, усещам колко е силно въздействието на пиринските красоти в душата ти! радвам се за теб, че можеш с цялата си душа и сърце да откриваш и да се радваш на планината и то в случая, любимата ми и на мене Пирин планина! С пътеписа си ме върна по познати и обичани места. Аз обаче, след като през 1976 година изкачих за първи път Спанополската порта на път за Синаница, през следващите години все така си организирах маршрутите, че винаги да слизам по тази пътека :-))) разбираш защо, нали? :-)) Специални поздравления на фотографа за снимките на цветята и панорамите! С панорамите ми припомни моментите, в които лично съм се любувал на билата, върховете и езерата, които вие сте заснели със съпруга си!
Поздрави и прегръдки!
Шегувам се :))))
Ама сте били в Рая, ... та за това!
Радвам се, че са ви харесали постингите.
Русенец благодаря за подкрепата :).
Пиринец отначало помислих, че само се заяждаш, а не забелязваш написаното, но явно съм грешала :). Но и пиринците са хубави хора!
Планината наистина е добра възможност за топлите дни :). А и по време на прехода сменяхме облеклото от потник към къс ръкав, че понякога и дългия влизаше в действие :). Не валеше за разлика от миналогодишната ваканция в Родопите, но времето горе е друго!
И от тази гледна точка, усещам колко е силно въздействието на пиринските красоти в душата ти! радвам се за теб, че можеш с цялата си душа и сърце да откриваш и да се радваш на планината и то в случая, любимата ми и на мене Пирин планина! С пътеписа си ме върна по познати и обичани места. Аз обаче, след като през 1976 година изкачих за първи път Спанополската порта на път за Синаница, през следващите години все така си организирах маршрутите, че винаги да слизам по тази пътека :-))) разбираш защо, нали? :-)) Специални поздравления на фотографа за снимките на цветята и панорамите! С панорамите ми припомни моментите, в които лично съм се любувал на билата, върховете и езерата, които вие сте заснели със съпруга си!
Да Синаница се случи между 2 фолклорни събора през 2010 г., но остана така незабелижима в архивите. И понеже и сега ни предстои нова среща с Пирин реших все пак да разкажа за сбъдането на тази моя мечта. Ние със съпруга ми не сме много опитни планинара, в смисъл, че не сме ходили много на преходи, а и всички планини са тъй далеч от Русе и към тях се запътваме, когато имаме повече почивни дни на разположение. И като си изберем дадено място правим проучване и от нета, и от въздуха и така :).
А любима планина май си нямам. Обичам ги всичките :). Където и да отида има какво да очарова сетивата ми.
Относно снимките фотографите сме двама :). Те затова и носят едно лого, и снимките от моя блог, и от блога на съпруга ми. Но аз каквато съм фурия видях сметката вече и на двата апарата, че единия беше доста скъп. 1 година оцеля и миналата година на надсвирването в Гела копчето ми беше една клечка, която постоянно губех и си търсих родопски ножове да си я подострям
Не ме е страх да призная грешката си, а така мога да бъда полезна и на други туристи. Нали затова споделят хората.
Благодаря ти за коментарите!
за благите думи, изречени от една блага душа!
Прегръщам те!
ама и ти как го умееш - да омайваш с думи.
Цветенцата и аз много си ги харесвам, но за съжаление не мога да ти помогна с наименованията.
Поздрави и прегръдки!
Не съм много активна в блога, но гледам да понапиша някоя и друга тема, макар и по нарядко, защото има места, за които трябва да се разкаже и да се покажат :).
Поздрави!
Шегувам се :))))
Ама сте били в Рая, ... та за това!
Ще се завръщаме и пак ще заминаваме. Такъв е животът, за да е по сладък и интересен :). А и си обичаме Русе :).
Тук споделих преживявания от 2010 г., а сега се върнахме отново от Пирин, наситени с красиви гледки, езера, високи чукари и много цветни и емоционални моменти от Предела и Пирин пее. Не знам, кога ще разкажа за тях, но при нас нещата стават много бавно, но иначе си заслужават да се видят.
Поздрави!
Където и да отиде човек в нашата малка и китна страна се сблъсква с тази красота! Нека да я опазим жива и дива!